Мачовете са далеч, а Костов вече издиша

Стана традиция в Левски да е по-интересно във времето, когато не се играят официални мачове. Винаги се намира някой, който да поддържа огъня, така че аудиторията да не скучае. Само в последните две-три дни главните герои от „Герена“ ни напомниха, че не трябва да ги изпускаме от поглед, а някои от тях, по-точно по-непознатите за сините фенове, вече разкриват що за попадения са.
Доскоро Николай Костов минаваше за типичен представител на категорията на мълчаливите тарикати. Характерно за тихите води е обаче е, че са дълбоки.
Досега Командира на Левски бе интересен с това, че е безинтересен, поради ледената физиономия и малкото, но тривиални приказки, чат-пат примесени с някоя шегичка.

Тарикат мъж не писка.

Нашият герой обаче избяга от това правило и започна да се оплаква. Принципно когато те поканят да си треньор на Левски е голям жест. В последните години това не важеше само за Люпко Петрович. Николай Костов обаче дойде на „Герена“ с огромно самочуствие. Върхът в кариерата му е Металург Донецк, а той искаше още от началото това да се тълкува, все едно той прави милион и един компромиси, за да води Левски. Четири дни умуване, обвързване за изключително кратък срок – това означаваше, че или Костов сам за себе е сигурен, че нарушава принципите си и прави огромен компромис, като се съгласява да води Левски.
Няколко месеца той вече не води просто Левски. Той води бедняците от Левски. Още в първите си изяви, Костов се пре-пре-презастрахова като спомена, че е приятно изненадан от професионализма на играчите. Видите ли, той е световен треньор и е очаквал футболистите на сините да тренират с гуменки на асфалт, преди мач да се тъпчат с пържени картофи и да се наливат с газирани напитки. Чакай малко, това все пак е Левски, а ти не си Капело, а си Николай Костов.
Уважаваме правото на треньора да говори с медиите, а от там и с привържениците когато прецени за добре, но съвсем не сме съгласни с начина, по който го прави. Костов е първия треньор на Левски, който си избира въпросите. Много взеха да стават неговите отговори, които съдържат признанието, че няма право да говори по дадена тема. Нямал право да говори за политиката на клуба, нямал право да говори за Валери Божинов… Ха-ха, какво значи „нямам право“. Ако си тарикат, казваш си, че не си искал Божинов в Левски и това е. Костов и Гонзо не отричат за преговори, а Костов нямал право да говори на тази тема. Ами той сам на себе си ли е забранил или отгоре са му затворили устата? И в двата случая треньорът сам свали цената на акциите си.
Падането на котировките на Костов продължава непрекъснато. На този етап все още не сме разбрали качествата му на футболен специалист, тоест на теория показва познания,

но не и на практика,

а на психологическия фронт взе да издиша сериозно.
Наставникът на сините дава вид на човек, който не е от тук и е замалко, а на всичкото отгоре не знае къде е попаднал и в коя година живеем. В разгара на кризата да се изпънеш и да говориш, че клуба няма пари и да си правиш дебелашки шеги за красиви играчи, е меко казано неуместно.
В България има 3-4 клуба, които плащат заплати навреме и нямат дългове. Един от тях е Левски. Три зимни лагера – само сините се радват на подобен лукс. И то между втория и третия паузата бе два дни, колкото играчите да си видят семействата. О’кей, но футболистите от другите отбори в Анталия също имат семейства, но не правят подобни луксозни разходи.
Това обаче са дреболии. Костов има удоволствието да си прави селекцията по свой списък. Ако той не знае, че това не се удава на всеки треньор на Левски, не е лошо да попита. Това, че всички нови попълнения минават през неговия личен агент Каравидас, не е лошо. Стойчо Младенов също взимаше в ЦСКА играчи само на мениджъра Байдек. Само, че вижте зимните избраници на Костов. И двамата португалци идват уж за минимални суми, уж като свободни агенти, но никой нищо не казва за стойностите на сделките. По груби сметки Нуно Пинто и Кристовао Рамос ще струват на Левски около милион лева на година, с бонуси, комисиони, премии и пари на ръка. Е, това ли е нямането на пари? Единият с 15 хиляди евро месечна заплата, другият със 17 хиляди евро. И това се случва в отбор, който скоро едва ли ще започне да калкулира някакви сериозни приходи. Ами преди няколко години участниците в Лига Европа и Шампионска лига Валери Домовчийски и Живко Миланов взимаха по 1500-2000 лева, а тавана бе за Бардон и Боримиров - по 7 хиляди евро.
Никой не е казал, че Костов трябва да е безгласна буква, но хайде нека да покаже и малко смелост да води отбор, който е поставен в условията на криза. То е лесно още двама с по 15 хиляди евро месечно да му докарат, лошо няма, но къде дрема и той целия декември, че не си избра футболисти, а сега гони последните влакове. Че и на всичкото отгоре Костов ни предупреждава да не очакваме кой знае какво от новия атакуващ футболист от Анортозис. За тази заплата точно това са очакванията на феновете. Виж да беше Мирослав Антонов, за него да кажеш, че няма висок таван, но за португалец от Анортозис, е малко странно да си връзваш гащите по този начин. Костов сигурно иска от Иво Тонев да му докара Анелка, че да каже на хората – „точно така, сега съм доволен и очаквам да вкарваме голове“.Селекцията се забавила, защото всички много внимателно изследвали набелязаните футболисти, а се оказа, че Зезиньо изобщо не е изследван внимателно, а пък от Рамос не трябва да очакваме супер изяви.

Къде е истината тогава?

Май се оказва, че Николай Костов наистина взе рано-рано да омеква психически и да издиша. Нещо в цялата работа не му харесва, в контролите не се получава нито търсената от него игра, нито пък резултати за пред хората има, а на всичко отгоре двама се бият на тренировка, а идва един с боксьорско име и прави аркади. Треньорът не иска играчи, Гонзо си оставя вратичка, в крайна сметка Мохамед Али си тръгва и изобщо ситуацията е такава, че Костов взе да изпушва много преди да е влезнал в шамарите.
Лесното за него отдавна свърши. Сладките приказки в началото, че отборът нямал нищо общо с неговия проект, вече не вършат работа.
Сега в прерогативите на Иво Тонев е да постави на Костов въпроса дали му се иска и дали му стиска. В клубовете, които искат на всяка цена да са шампиони, е така. В Металург Донецк е иначе, въпреки че онова първенство е по-силно.