Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Марадона сам срещу света

Марадона сам срещу света

29-11-2020 Daily Mail

Има една снимка, която капсулира най-добре Диего Марадона. Не е това, което изглежда, но няма значение. Не става въпрос какво е реално. Важни са човекът, животът, митът и нашата памет. Това е Марадона, какъвто си го представяме – с топката в крака и сам срещу света. Красиво е.
Човекът, който я е заснел – Стив Паулъл, беше на първата си задача за списание Sports Illustrated. Ракурсът от ъгъла на фотографа, композицията, която поставя Диего почти нос в нос със своите противници, просто допълва приказната драма. Нищо в тази снимка обаче не е това, което изглежда.
Мачът е Аржентина – Белгия – първият на Мондиал 1982. Гаучосите загубиха, без да отбележат, а това не е годината, в която Марадона държеше трофея високо над главата си. Аржентина се прибра у дома много рано – след 5 двубоя и 3 загуби. Единствените им победи бяха срещу Унгария и Салвадор, а Дон Диего се разписа само 2 пъти – по неговите стандарти това беше разочароващо.
Гледайки снимката, ние

обичаме да
проектираме

че Марадона е започнал да слаломира през шестимата белгийци и е отбелязал гол. Всъщност тук всичко приключва бързо с един лош пас. Тези шест човека в червено не се бяха подредили, за да спрат Марадона като лоши момчета във филм на Брус Лий. Не, това е просто подреждане при изпълнение на свободен удар.
Но именно тази снимка показва същността на величието на Марадона. Защото наистина понякога и 6 човека не бяха достатъчни, за да го спрат. И на този фотос се вижда, че има страх в 12 очи. Това е интерпретацията на всички нас – Марадона сам срещу всички. Визуалният ефект е да постави Дон Диего срещу стадо уплашени животни.
Истината е, че Футболния бог не премина нито един съперник и дори сбърка паса. Има ли значение това? Едва ли. Всъщност снимката дори не е била използвана тогава. Едва когато легендата за Марадона се разраства, Пауъл се е върнал към нея. Защото тя е за нас и начина, по който

възприемаме героите си

Ето как ще запомним Дон Диего – срещу планетата, вдъхващ страх и страхопочитание в еднаква степен. Способен на най-големите подвизи. Така че не е важно това, което всъщност се е случило по-нататък, а това, което си представяме, че може да се случи. Защото знаем, че в други ситуации наистина се е получавало.
Но тази неутолима, брилянтна и величествена ярост най-сетне бе укротена. 9 линейки, повикани в дома му в Сан Андрес, не успяха да го спасят. „Той ни напуска, но не си отива от нас, защото Диего е вечен“, написа Лионел Меси. И това е самата истина. Няма как да престанат споровете за точното му място във футболния пантеон – по-добър ли е от Пеле, Меси и Кристиано Роналдо?
Но когато бе обявена новината за смъртта му, стана очевидно, че за цяло поколение футболисти Марадона стои над всички останали. Играчите пускаха своите снимки с него в социалните мрежи като сляпо предани фенове и споделяха спомените си за всички дни, в които са опитвали да достигнат неговия талант, но без успех.


Никога няма да има
друг като Дон Диего

защото той игра във време, когато защитниците можеха да отмъщават най-брутално на талантливите съперници, и въпреки това беше над всички. За да печели битките с бранителите, Марадона разчиташе на своята собствена свирепа мотивация. Наричаше я „бронка“ - дума, взета от жаргона на най-бедняшките аржентински квартали.
Диего израства във Вия Фиорито - изпълнен с насилие квартал на 40 км от Буенос Айрес, в къща, построена от баща му с малко метални части и хлабави, нестабилни тухли. Само си представете - 10-членно семейство в три стаи, без електричество, без течаща вода. И заобиколени от огромна престъпност.
„Бронка” идва от испанската дума за „негодник” (б.р. - cabron) и е преведена от Марсела Мора И Араухо (преводачката на автобиографията на звездата „Ел Диего“) като „гняв, ярост, омраза, ненавист и горчиво недоволство“. „За Марадона това е най-познатата емоция. И той постоянно я посочва като негова мотивация, гориво, негова движеща сила", отбелязва тя.
Малко личности в световната история са превръщали гнева в гениалност толкова успешно, колкото Футболния бог. Той не говори за вкарване на голове на противниците, той говори за „ваксиниране“ на противниковите отбори, с целия психо-сексуален гняв, който се съдържа в този израз.
При него винаги има

елемент на жестокост,
дори и в триумфа

Като играч искаше да повали опонентите с таланта си, като треньор беше мотивиран от мисълта да отмъсти на съмняващите се в него и отбора му. През 2009-а в Монтевидео водената от Диего Аржентина се класира за Мондиал 2010. Случи се доста трудно и измъчено. Когато гаучосите победиха, Марадона прикани критиците си... да му го лапат. Точно така, каза го на живо по националната телевизия, после и на пресконференцията повече от веднъж. Беше бесен и крещящ.
Разбрахте ли сега какво е „бронка“? Златното момче беше страстен и странен лунатик, на моменти абсолютно нетърпим. И гневен, разбира се, винаги гневен. Но също и малко тъжен. Защото при него остана впечатлението, че футболът го е предал.
Не забравяйте в какво време играеше Марадона. Време, когато култовият италиански бранител Клаудио Джентиле можеше да го фаулира 23 пъти в един мач на Мондиал 1982 и да получи само един жълт картон. Затова, когато по-късно той се провали на теста за наркотици на САЩ '94 и когато се пристрасти към стимуланти, футболът носеше известна вина за това. Поне част от веществата, които Диего поемаше, бяха за притъпяване на болката, помагаха му да се изправя от леглото. А болката се натрупваше от всички ритници през годините на защитниците.
„Страстта си ще я имам до последния си дъх. Затова няма значение дали сто хиляди ме гледат в Неапол, или две хиляди някъде другаде“, казваше Дон Диего. Кой знае къде е той сега и пред колко души се изявява. Но където и да е, със сигурност футболът там е прекрасен. И някой е изключително, неудържимо гневен.