Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ман Сити се промени, за да спре Ливърпул

Ман Сити се промени, за да спре Ливърпул

14-05-2019 Тема спорт

Футболът се промени през 2008-а, когато Пеп Гуардиола застана начело на Барселона. Той и без това еволюираше. Имаше промени в правилата, за да се насърчи по-атакуващият и техничен стил. В икономически смисъл също, така че пропастта между богатите и бедните се увеличи. Но това, което постигна Гуардиола на „Ноу Камп“, измести параметрите и се прие за невъзможно. Именно тази философия продължава да го води напред и подчертава успеха на Манчестър Сити през последните два сезона.
В случаите, когато нещата не се развиваха по желания начин, каталунецът може да бъде тънко обидчив. „Спечелих 21 купи за седем години. С други думи средно по три трофея на година. Съжалявам, момчета. Няма да се променя“, заяви той в първия си сезон като мениджър на гражданите. В най-широкия смисъл на думата казаното е вярно,

но на едно друго ниво
нещата са по-различни

Гуардиола е известен с проучванията, които прави на опонентите си. Той има портфолио с информация за всеки съперник. Имаше доказателства за това дори срещу Брайтън в последния кръг на кампанията. Чайките бяха спечелили 2 от последните си 17 срещи, а Сити вече ги беше бил два пъти. И въпреки това Пеп не се довери на изпитаната рецепта, а игра със странното 4-4-1-1, където в ролята на втори нападател бе Стърлинг.
Може би това беше отговор на полуфинала за ФА къп, където Брайтън до голяма степен удържа небесносините, макар и след като изоставаше вече с 0:1. След като нещата не започнаха добре за Сити, Гуардиола веднага се обърна към познатото 4-3-3. Ширината, предлагана от двете крила, е от съществено значение за футболния шаблон на каталунеца. По това отношение сезонът си приличаше с миналия. Имаше малко повече Бернардо Силва и по-малко Де Бройне (б.р. – до голяма степен заради контузиите му). Стърлинг разцъфна в атакуващ план, а Лапорт измести Стоунс в сърцето на защитата, но основата си беше същата. Процентът точни подавания е 89% - както преди година. Притежанието спадна леко от 66 на 64%, но ударите средно на мач се подобриха от 17,5 до 18. Сити е с 2 точки и 11 отбелязани гола по-малко, но пък допуснатите са с 2 по-малко от миналата кампания.
Вярно е обаче, че през този сезон гражданите на моменти

не играеха като себе си

През втората половина на шампионата мачовете им се движеха по следния модел – те поемат водеща роля, но вместо да преследват голям резултат, започват да контролират събитията и да се наслаждават на виртуозните си пасове. В 16 от срещите Сити поведе до 15-ата минута. Единствено в една от тях не спечели – визитата на Нюкасъл (1:2). След грешната стъпка срещу тима на Бенитес небесносините записаха 10 сухи мрежи в 14 двубоя. Контролът се превърна в определящо качество. Гуардиола може да се е променил по много начини, но той все още не тренира играчите на единоборства. Това вероятно обяснява защо футболът на Сити през този сезон не е толкова вълнуващ, колкото турбуленцията в толкова много срещи на Ливърпул.
Но това не е загриженост за Гуардиола. Неговата работа е да печели и да продължи да го прави. Иронията е, че контролът и ударите са били методът на мърсисайдци през славните дни на Бил Шенкли и Боб Пейсли. Сити, подпомогнат от финансовите структури на съвременната игра, изведе това до нови нива – 14 поредни победи в края на кампанията.
Може би най-впечатляващият момент от сезона дойде миналия октомври, когато гражданите гостуваха на „Анфилд“, където загубиха с 0:3 и 3:4 при последните си 2 визити. Системата 4-3-3 беше изчезнала, а на нейно място дойде 4-4-1-1. Стърлинг беше втори нападател, а Уокър на моменти бе централен защитник. Момчета, няма да се променя! Е, може би само веднъж, срещу най-големия ни съперник. Тогава Сити осуети Ливърпул и удържа 0:0 – равенство, което може да се разглежда като резултат, спечелил титлата. Поредната такава, но този път с известна доза прагматизъм…