Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Магическият син квадрат

Магическият син квадрат

07-05-2019 Желю СТАНКОВ

Преди няколко дни някъде излезе заглавие, в което с две думи новият треньор на Левски, макар и временен, обяснява, че играчите тренирали с настроение. Една игра на квадрат върнала усмивките по лицата на футболистите. Което ни навежда на мисълта, че при предишния наставник играчите не са правили квадратчета, тоест тренирали са без настроение. Запомнете добре този момент. Този квадрат ще прати Левски в друга посока. Сините ще са в съвсем различно измерение само след година-две и дано на "Герена" да си спомнят, че един слънчев ден Гошо Тодоров е разпоредил да играят квадрат и оттам е тръгнал походът към шампионската титла на Левски.
Първата титла на сините след Емил Велев стартира с един весел квадрат! Това е игра, нещо като пиян морков, всички са наредени в квадрат и един в средата се старае да вземе топката, тоест да пресече подаване на някой от квадрата към друг. Има различни видове квадрати. Пияните моркови може да са двама или трима. Понякога се играе с едно докосване, друг път можеш да спреш топката и тогава да подадеш. Едно време Стойко Сакалиев казваше за един от треньорите си в Нефтохимик, чието име ще спестим - ами нищо не тренираме, сандърче и игричка и това е. Сандър е уличният жаргон на въпросния квадрат. Разбирайте го така - ако един треньор иска да отбие номера, пуска топките в движение, футболистите правят няколко сандъра (квадрата) и после едно мачле и хайде под душа. Обаче пък в цялата работа има настроение.
Идваме си на думата и отнасяме всичко това спрямо Левски от последните месеци. Футболистите сякаш не могат да случат на треньор, който хем ще прави весели неща на тренировките, хем ще внася полезни тактически разигравания. Делио Роси беше намръщен и специфичните му упражнения се свеждаха до дисциплина в защита, а напред каквото дойде. После Славиша Стоянович започна да си говори на "ти" с футболистите, да има хихо-хахо в тренировките, но

отзад Левски стана
разграден двор

После Гошо Дерменджиев сякаш бе прекалено академичен, не разказваше вицове преди или след тренировка, прекалено дълбоко забиваше в сложни тактически алабалистики и докато се усетим, играчите се сковаха от неговата дистанция и дипломация, притесниха се и от трибуните на "Герена" и времето на Чичо Гошо мина и замина. Не че не беше сготвен още след мача с Верея, но за това по-нататък.
Добре де, нали щяхме да връщаме ДНК-то на Левски. Ама това е обратното! Щом футболистите се шашкат от пълния стадион, после пък се потискат от празния стадион, не им било комфортно и при средна посещаемост и затова измислихме проблем с терена и преместихме мач с Лудогорец на националния стадион - значи има нещо генерално объркано. Много раними души се появиха както в съблекалнята, така и в треньорската стая, така и нагоре по етажите на структурата на клуба. Наистина си помислиха, че доматите ги ядем не само с колците, но и с оранжерията, дори с найлон, че после и щайгите ядем даже.
Оказва се, че процесът на "Герена" се свежда до това кога футболистите тренират с настроение и кога са потиснати. Ами да бяхте казали всяка тренировка да е само от квадрати и после малко вицове, малко смешни статуси от Фейсбук и ето ти ги сигурни три точки. Вижте само - Ботев Пловдив, дето си прави с ЦСКА когато и каквото си поиска, бе победен от най-българския вариант на Левски в последните години. Канарчетата, които според самия Христо Бонев, играят най-добрия футбол в България в момента, паднаха от напомпаната с настроение вследствие игри на квадрат синя формация. Колко лесно било само! Сменяш треньора, който не се усмихва и прави сложни тренировки, с такъв, който вкарва лафове, има атрактивен прякор - Мишо Шамара, измислен от предишни футболисти на Левски, и нещата се получават. Сега ще разкараме чуждестранните скъпи ментета, ще потърсим нов треньор, който отдавна е потърсен и намерен, ама ще кажем, че онова преди са били поръчкови информации и интересът към Хубчев е едва от оня ден, ще привикаме още младоци от школата, ще си върнем ДНК-то и току-виж сме спечелили нещо повече от обичайното за последно време трето място.
Да, като теглим чертата, отчитаме плачевния резултат - Левски с какъвто и собственик да е, със или без спортен директор, с какъвто и треньор да е и с колкото и скъпи футболисти да разполага, който и да ги е довел с каквато и да е комисиона,

все си е на бараж
за Лига Европа

Пропуснахме да споменем - и сектор А си е все така без козирка, а в клубния магазин все така няма това, които искат феновете, а пък някои фенове все така получават пари, за да се самоохраняват, но не успяват и причиняват морални и финансови щети за стотици хиляди на клуба. Тоест както и да го въртим, се връщаме на момента от тези дни, в който футболистите тренираха квадрат и си върнаха настроението. Милиони изсипаха, а не се сетиха за магическия сандър, който ще вдигне нивото в клуба, ще подреди администрацията, ще преобрази школата, ще наложи финансова дисциплина паралелно с изчистването на дълговете, ще привлече като с магнит млади румънски пелета, открити от Бекали и Патрашку, и още ред такива. А догодина по това време на "Герена" вече ще се отварят касите с шампанско по повод двайсет и седмата, чакана вече 10 години, шампионска титла на Левски.
Ако това не стане, няма да е болка за умиране. Публиката на Левски в голямата си част вече не е онази публика на Левски. Както се вика, съвсем доскоро феновете бяха истински фенове. Живко Миланов го каза - при равен на "Герена" не можех да си стигна до автомобила на паркинга. А сега загубите на "Герена" са нещо рутинно, липсата на трофеи си е ежедневие, който нещо не е доволен, има си Фейсбук, да си псува и обижда когото си иска, не е незаконно.
Да се върнем на Гошо Дерменджиев. Присъдата му бе прочетена още след мача с Верея. Наистина - да ти вкарат 3 гола някакви съмнителни типове, събрани от кол и въже и водени от разследван за черно тото украинец, не е никак престижно. Това би изкарало от кожата и от нервите дори и най-спокойния и най-помолен футболен "собственик". Кавичките са само за да припомним, че собственик на Левски без кавички не се очертава в скоро време. Дерменджиев известно време се опитваше да отмени присъдата си с наколенки, че ръководството на клуба е много умно и професионално и знае какво прави. Не му се искаше да вярва, че Петър Хубчев наднича зад ъгъла, а пък зад неговия национален ъгъл наднича Красимир Балъков, но в крайна сметка поръчковите статии в медиите, които били с ясен произход, в крайна сметка

съвсем скоро ще
се окажат истина

Нищо лошо няма в промените, стига да са направени от хора с капацитет, опит, ценз и умения и да са следствие на правилна и далновидна дългосрочна стратегия. Нека не слагаме най-черните очила, но очакванията са такива - на когото не му е харесал отблъскващият дефанзивен футбол на Делио Роси, продукцията на Петър Хубчев също няма да му допадне, меко казано. Е, все пак има някаква перспектива за отваряне на витрината на все още липсващия музей на Левски - Хубчев, ако не друго, е турнирен треньор и може да донесе купата на България. Той никога, никога, ама никога нямаше да направи детските грешки на Славиша Стоянович през есента на "Тича".
Не е трудно да погледнем и по-напред. Хубчев някъде през късното лято временно и постоянно ще бъде заменен от Димитър Димитров, ако Херо тези дни заеме поста спортен директор.