Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Лутането в Лудогорец продължава

Лутането в Лудогорец продължава

08-03-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Загубата от Левски е последното нещо, което може да притесни собствениците на Лудогорец. Други, по-важни неща обаче вече натискат бутона с червения цвят. Видимата част на проекта остава все така лъскава, но в невидимата няма как да се прикрият пукнатините по фасадата.
Състоянието на Лудогорец е като при буксуване в кал. Правят се всякакви движения колата да излезе отново на асфалт и да полети с над 100 км, но не се получава. Пролетта дойде и заедно с нея и грижите. Засега няма абсолютно никакъв

положителен ефект от

привличането на доказан специалист като Павел Върба. Че Върба е доказан, е безспорен факт. Недоказано е обаче дали чехът е толкова добре проучен от новите си работодатели. Защото има солидни индикации, че неговата компетенция се разминава по доста критерии с това, което търсят в Разград. Механичното сравняване на Виктория Пилзен, където са най-големите успехи на Върба, с Лудогорец например поражда много въпросителни. Профилът на Пилзен няма никакви допирателни с проекта от Делиормана. В предишния си клуб Върба залага изключително на местни футболисти, като такива са и словашките поради близостта на народите. В последните 10 години Пилзен дава много на чешкия национален отбор и въобще прави много за развитието на футбола в държавата. Главно поради тази причина през 2014 година Върба бе трансфериран в националния отбор на Чехия, където престоят му приключи с бледо участие на европейското първенство във Франция.
56-годишният специалист безспорно има своите умения, но е много спорно дали те са съвместими с високите задачи, които получава в Разград. Така например Върба никога не е водил селекционен процес от типа на този, който се прави в Лудогорец. Тук опитът му от Пилзен не може да свърши никаква работа, защото в Разград се работи по коренно различен начин. Вторият проблем, който стои пред Върба, е контактът с футболистите. В неговата визитка има само едно излизане извън пределите на стара Чехословакия и то завършва скоропостижно. През 2016 година осребрява успехите си с трансфер в Махачкала. Но там нещата са пред разпад и да се правят някакви заключения за чешкия специалист няма да е коректно.
На практика Разград му е първата сериозна авантюра в чужда територия. И повечето от предизвикателствата са му непознати. На Върба щеше да му е далеч по-лесно да поеме отбор, в който болшинството играчи са от една народност. Ако в Лудогорец играеха 7-8 българи, това щеше да е голямо улеснение за чеха. Ситуацията обаче далеч не е такава. Той получи един

интернационален състав

и това няма как да не му създаде трудности. Не е трудно да се види дори с просто око на дилетант. Драмата срещу Левски Върба я прекара под козирката на пейката за гостуващия отбор. Той почти не излезе до тъча, за да дава указания. Малко по-активен беше срещу Интер, но като цяло прави впечатление повече на зрител, отколкото на реален участник в процесите. Точно в реванша срещу Интер обаче Върба показа умения на добър тактик. Но като цяло това е и единственият светъл лъч от престоя му досега.
Отпадането от Левски не е голяма беда, защото то е в традициите на клуба. Не случайно изпълнителният директор повтаря година след година едно клише – „Явно това не е нашият турнир“. Логично да не е техният, защото в него те нищо не печелят. И малките деца са наясно, че в Лудогорец се играе само и единствено за пари. И няма как на играчите да бъде обявена достатъчно висока премия, за да проявят желание. Съвсем различно е със задължителността на шампионската титла. А за Европа няма какво да се разсъждава – орлите знаят колко много значат във всяко едно отношение добрите им изяви в международните съперничества. Пред тях са примерите на Кафу, Паломино, Пластун, Мисиджан, Кайсара, за които точно мачовете в Европа станаха трамплин за трансфери. И е нормално като професионалисти да си подреждат приоритетите.
На практика първите 7 месеца на Павел Върба в Разград ще минат като едно любовно лято. Прекрасно и набързо като един миг. Лудогорец ще стане шампион, това не подлежи и на най-малко съмнение. Като следствие от това обаче

ще възникне неизбежната колизия

през лятната кампания. Колегата Стоян Генов с хирургическа точност е поставил диагнозата. Този Лудогорец, който имаме сега, щеше да бъде детрониран, ако Левски или ЦСКА бяха във фаза дори на минимална футболна състоятелност. Или да го напиша още по-точно – на растеж. За съжаление двата гранда изпускат престъпно възможността да развенчаят Лудогорец. А по обясними причини няма и друг претендент. Слабостта на останалите вече се превръща в най-големия враг на делиорманския проект. И през юли за поредна година това ще намери изражение на футболния терен в поредната атака на обетованата земя, наречена Шампионска лига.
Обосновано съмнение предизвиква очакването, че Павел Върба може да върне Лудогорец там, където беше през лятото на 2016 година. Тогава орлите отстраниха неговия Пилзен за второто си влизане в ШЛ. Пиша неговия Пилзен, независимо че тогава отборът бе воден от Роман Пиварник. Но наследството на Върба играеше на терена. Чехът няма да може да направи свой проект в Разград и едва ли това му е въобще в главата. И клуб, и треньор ще се надяват на успешно съчетание на всички благоприятни фактори. Ако не се случи нещо абсолютно чрезвичайно, Върба ще получи своя шанс през лятото. Той обаче може да се окаже пръв и последен.
Поантата е поставена от само себе си. Привличането на доказано име не носи никакъв дивидент, ако системата скърца. И то оглушително. Върба ще си направи неуспешната атака и ще си получи присъдата. Така се получи с още по-голямо име, какъвто бе Паоло Аутори. Истинските виновници обаче са недосегаеми. И това е странно, защото собствениците на Лудогорец би трябвало да разбират най-вече от кадри. Хората, които привлякоха срещу солидни пари Битон и Чибота, някак минават между капките. Те са същите, които напълниха Лудогорец с такива като развенчания на „Герена“ Баджи. Те са същите, заради които не играе Лукоки и заради които си тръгна Натанаел. Пак същите напълниха Разград със заплатаджии като Манолев, Икоко, Жоржиньо, Таута. Хората са го казали – с трици маймуни не се ловят. Същите се крият зад последните футболни издихания на ветераните Дяков, Моци, Марселиньо, Кешерю и тръгналите към ветеранството Анисе и Вандерсон. Не Върба, Юрген Клоп не би се справил с тази специфична делиорманска характеристика.