Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Луис Суарес: При Роджърс Ливърпул е в добри ръце

Луис Суарес: При Роджърс Ливърпул е в добри ръце

30-10-2014 Тема спорт

Брендън промени всичко на „Анфилд”

В книгата си „Пресичайки линията. Моята история” Луис Суарес разкрива своята гледна точка по куп въпроси. Защо хапе, защо не мисли, че трябва да се лекува, за скандала с Патрис Евра и т.н. „Тема Спорт” публикува извадки от нея, в които основният акцент е престоят на Брендън Роджърс в Ливърпул.

„??ма??е един момент в на??ия първи сериозен разговор, който имах с Брендън Роджърс, в който си казах: „Той е прав”. Обяснява??е ми как иска отборът да играе и всичко звуче??е перфектно. Бях напълно убеден в думите му.
Когато Кени Далгли?? напусна, слуховете кой ще го наследи започнаха. Това може да разколебае футболист, който не се чувства добре в клуба. Ние не сме по-различни от феновете, също четем какво пи??ат вестниците. Скоро Брендън Роджърс стана фаворит. Не бе голямо име, не знаехме много, но Суонзи бе отбор, който се хареса с атрактивния си стил, макар да бе новак. Един от последните ни мачове преди??ния сезон (2011/12) бе в Суонзи. След мача в тунела аз го срещнах, а той ми каза на испански: „Ти си отличен играч, поздравления”. Помня, че си помислих: „??нтересно, мениджърът на Суонзи говори испански”.
Първият ни разговор на Мелууд бе малко след назначението му. Не бе??е дълъг, той го поиска заради възможността да отида в Ювентус. Брендън ми каза, че иска да му дам малко време и ??анс да видя, че начинът, по който ще играем, ще ми хареса. Каза, че ще свалим топката на земята, ще я държим под контрол и ще играем атакуващо. „Не е толкова трудно”, казах му аз.
Започнах да гледам различно на нещата. Накратко философията му бе следната: „??ма четирима защитници и ти трябва вратар, по това време бе Пепе Рейна, който е добър с крака. Топката се изнася от двамата централни бранители, като те я подават на някои от опорните халфове. Ако единият е покрит, другият се връща. Когато топката е на 30 метра от вратаря ни и при положение, че халфовете ни боравят добре с нея, най-много двама от противника да те пресират, не повече. Ако умее?? да подава?? и да намира?? свободни пространства, няма как да ти вземат топката. Защо? Защото има?? числено превъзходство, може?? да подаде?? на свободен съотборник, а това ти дава възможност да печели?? терен. ...??зглежда??е толкова просто, но никой преди не ми говорил така.
Първите няколко седмици тези идеи бяха основата, върху която работихме с Брендън. От самото начало бях убеден в правотата му, макар резултатите да не бяха добри, аз виждах, че играта ни върви. Не трябва??е да се паникьосваме, ако загубим топката, а бързо да пресираме, за да си я върнем.
Докато аз бях развълнуван, другите бяха разтревожени. Но не толкова от онези пликове, които се появиха и по телевизията. За тези, които не помнят, Брендън събра целия отбор по време на лятната подготовка и ни

показа три плика

Каза ни, че във всеки от тях има листче, в което е написал имената на тези, които ще разочароват през сезона. „Ва??ата работа е да не попаднете тук”, каза той. В края на годината той ще??е да отвори пликовете и да каже имената. Такова нещо не ми се бе случвало, после всички говореха за това. Не след дълго няколко ду??и седяхме в съблекалнята, когато дойде Глен Джонсън и каза, че знае какво пи??е вътре. „Номер 3... Хосе... Енрике”. Хосе стана и протестира: „Не, не, не, не съм вътре, ти си там”. Така и не разбрахме какво пи??е вътре. За момент си помислих: „Как може още преди сезона да е започнал, да смята??, че трима ще те разочароват. А ако вътре си написал нечие име, а той играе прекрасно, какво ще каже?? накрая? Сигурен съм, че в пликовете няма??е имена, а това бе само начин да ни мотивира.
Тази история бързо се забрави. По-важното бе как играем. За този стил трябва да има?? стабилна психика. Някои централни защитници не биха искали да играят толкова често с топката, да не рискуват. Виждали сте как когато са под напрежение, те изритват топката надалеч, но Брендън настоява??е на своето и те свикнаха. Адаптирахме се, Дани Агер и Мартин Шкъртел се развиха, станаха по-добри. Технически те са добре, но така натрупаха повече увереност. Преди това си даваха по един-два паса и пращаха топката напред, но при Брендън бе различно. Вратарят ни трябва??е да действа като полеви играч и от самото начало бе трениран по този начин.

Новият стил ми пасна

В Англия всички централни защитници са високи и физически силни, нямам особени ??ансове при високи топки, но по земя е различно. Брендън знае??е, че ако получа топката ниско и съм един на един срещу защитник, е доста по-вероятно да го премина. Освен това обичам да действам по интуиция. Разбра, че ако ме направи статична 9-ка, която чака центриране от фланга, няма да се получи. Аз обичам да се движа и най-често мога да бъда намерен извън пеналта. Анди Керъл би могъл да бъде ми??ена при такъв тип игра с центрирания, но не и аз. Всеки треньор си има вкус за играчите и бе логично, че Керъл не влиза??е в плановете му. Висок е, силен, добър във въздуха, може да стреля точно с левия крак. Винаги съм се възхищавал на силата му на тренировки, жалкото е, че заради контузии не играхме много заедно. Само че той не става за игра с къси пасове на скорост. За него бе важно да играе за националния отбор, а за това трябват мачове, затова ре??и да си търси друг клуб и отиде в Уест Хем. Треньорът бе честен с него, което винаги е най-добрият начин. Нещо подобно стана и с Чарли Адам. Той бе добър в пасовете, но обича??е дългите, а Брендън – късите.
Промяната в стила бе символизирана от привличането на Джо Алън от Суонзи. Брендън го описа като Уелския Шави. Не му се получи особено, но Джо направи силни първи 10 мача и мислех, че е добро попълнение – пасна идеално, а в защита бе невероятен. Той бе наясно с изискванията на Брендън, докато Стиви (Джерард) и Джордън (Хендерсън) постепенно се адаптираха. Но успяха. Конкретно при Джордън се получи миналия сезон, той се промени много – стана по-спокоен, по-хитър, научи се да разбира движенията на Стъридж и моите, вече може да играе с едно докосване. Дори спря на отговаря на критиките. Брендън го промени. Както и всички нас.
Помня Ливърпул на Рафа Бенитес – това бе отбор, базиран основно върху силната защита, търсейки контраатака. За разлика от тогава, при нас има връщане към историческите ценности на клуба. Чувах феновете да говорят за „подай и тичай” – думи, превърнали се в символ на големите отбори на Ливърпул от 70-те и 80-те. Аз не бих казал, че играхме като Барселона, защото е невъзможно да достигнем тази скорост, техника и точност при пасовете им, но испанското влияние върху Брендън бе видно. Той следе??е Примера, бе учил там и иска??е да го претвори в стила си: пасове, висока преса, бързо движение, навлизане на бековете и крилата навътре. Това не е никак просто, трябва да се съобразява?? с обстоятелствата. Барселона никога не би играл по този начин във Вис??ата лига. В ??спания те оставят да разиграва??, защото там пресата стига до средата на терена, а в Англия е доста по-агресивна и дълбока. Ако Ливърпул играе в Примера, ще е различно. Вижте някой мач между испански и английски тим в Европа – първите пресират, вторите бягат много повече, но често без особен смисъл. При Брендън промените зависеха и от съперника. Ако той бе само с един нападател, играехме с трима защитници, а бековете ни даваха ??ирочина на атаките.
При Брендън Роджърс Ливърпул е в добри ръце. Начинът, по който ни ръководи по мое време, бе изключителен. Сигурен съм, че ще бъде ефективен.”

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар