Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Лудогорец и омразата

Лудогорец и омразата

24-07-2015 Стоян ГЕНОВ, ПР АГЕНЦ??Я КОТА

Свестните у нас считат за луди, е написал поетът. Обективността считат за омраза, можем спокойно да добавим ние. Вече четири години от Лудогорец крият недостатъците си зад паравана на омразата – с този етикет удобно квалифицираха като несъстоятелни всички обективни критики и опити да се вдъхне доза нормалност в клубната философията и поведението на собственика, ръководството и играчите. Тази омраза, видите ли, била причина държавата и футболът ни да са на това дередже. Тази омраза ескалирала около важните мачове на Лудогорец и достигнала своя пик след гръмкия провал срещу Мислами. Ревностните привърженици на стадионния кетъринг и чартърните ол-инклузив пътувания викнаха в един глас, че българите не заслужават явлението Лудогорец, защото след молдовската мъка не са се хванали за главата заедно с Дяков и не са проронили сълзи заедно с Моци. От клуба пък сяка?? се заканиха на „мразещите” ги в декларация: „Лудогорец рано или късно постига целите си”.
С приписването на омраза обаче трябва да се внимава. Затова няма да определя като омраза отно??ението на Лудогорец към българските треньори – потъпкването на техния просперитет, неглижирането на тяхната роля и целенасоченото омаловажаване на успехите им. Няма как обаче да си затворим очите за тенденцията успе??ните треньори на Лудогорец да бъдат мачкани като използвана носна кърпичка и захвърляни на боклука в момента, в който успехите на клуба започваха да се асоциират с техния труд, а не само и единствено с успе??но начертания от собственика бизнес модел. А сега намериха „перфектния” треньор! Така Домусчиев определи Бруно Рибейро след двата загубени мача на старта. Гласува му доверие и след най-гръмкия провал в новата история на българския футбол. Може би наистина е перфектен… за егото на благодателея!?
Няма да си позволя да обвиня Лудогорец в омраза към българските и чуждестранните фенове, заради ре??ението да ги затварят в нещо подобно на животинска клетка, от която близо половината терен на „Лудогорец арена” не се вижда. Няма да определя като омраза към конкуренцията в българския футбол тоталната му концентрация в Разград под диктовката на местните ръководители и с щедрото съдействие на футболната власт. Не бих си позволил да определя като омраза към по-бедните клубове парадирането с огромните финансови възможности, с близките отно??ения с политически и футболни управляващи... Но е интересно дали скоро пак ще чуем Домусчиевите уроци по футболен бизнес, защото в момента Лудогорец представлява един пробит бизнес проект, чийто раздут бюджет трябва да се покрива с приходи от мачове срещу Монтана и Пирин. Дори и Са??о Томов би се затруднил да изкара сметката на плюс.
Няма да нарека омраза към красивия футбол настоящата игра на Лудогорец, която сяка?? е диктувана от мотото на Минев „като не знам какво да я правя, просто я ритам към вратата”. „Хейтъри” ли са футболните капацитети Георги Василев, Аспарух Никодимов и Стефан Грозданов, които казват, че в Лудогорец много процеси са нару??ени.
Не си позволявам да наричам омраза отно??ението на играчи на Лудогорец към конкурентите им, когато ги плюят, показват средни пръсти... Нито ще кажа, че в Разград насаждат омраза към журналистите, когато едва ли не ги запла??ват с уволнение, не ги допускат на стадиона, блъскат ги и ги обиждат.
Ние не наричаме всичко това омраза. Но в името на истината трябва да отчетем, че всичко това го има??е, има го и сега. По много. Когато обаче някой обърне??е внимание на тези футболни и морални деформации, веднага му се лепва??е етикет „хейтър”. „Омразата” към Лудогорец се превърна не само в параван, но и в удобен мотив за още по-мащабно разрастване на уродливостта.
Днес в Разград цари ти??ина. Няма ги модните фотосесии, ??ампанското в ложата и показните флиртове с властта, дори една сръбска песен не се чува да разведри обстановката. Вероятно, ако в клуба навреме бяха обърнали внимание на „омразата”, няма??е да се стигне дотук или поне сега няма??е да са почти сами в мъката си. Но кой знае, може пък звучният ??амар, който „отвъртя” главата на Лудогорец, да ги накара да бръкнат в чекмеджето на омразата и да извадят от там всички обективните мнения и критики. Дойде време Лудогорец да се учи, не да поучава. Ще го преглътне ли Той?

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар