Лудо, младо и ... ненужно в ЦСКА

На „Армията” продължават да стопират възхода на младите таланти

Преди няколко дни изтече информация, според която Станислав Костов щял да бъде титуляр във всички мачове на ЦСКА, поне до края на този полусезон. Чакай, чакай или „чекай малко”! Една година сме яли само краставици, сега изведнъж почваме да нагъваме домати. Не, това не е някаква нова, радикална диета на д-р Пиер Дюкан. Това било решение на Димитър Пенев. Хм, ама как пък нищичко не ми се връзва. Най-напред от дни насам в Борисовата градина тече някакво тотално информационно затъмнение, за което дори лидерите на ком-партията в Северна Корея биха завидели. И то настъпи мигновенно след като самият Стратег обяви след злополучния мач във Враца, че всички тренировки са открити и медии и журналисти са дорбе дошли. На невярващите предоставяме аудиозапис на секундата. Ясно ни беше, че това няма как да се случи, ама чак пък толкоз рязко капсулиране не сме очаквали. И поради тази причина никак не ми е сигурно, че в момент на явна мини-криза Пената е мислил единствено и само за това, как Костов ще му бъде вече не скритото, а най-мощното оръжие в предстоящите батални битки с Литекс и Лудогорец.
Случаят „Слави Костов” е емблематичен пример от най-новата история на ЦСКА. Случай, при който на един безпорен талант му бе секната. Нападателят се появи със типичните си зачервени бузки в първите дни на месец януари тази година на началната тренировка на ст.”Българска армия”. Привличането му бе окачествено като голям удар. Прясното сравнение с дошлия от същия край Спас Делев още повече подсили вярата на феновете, че на небосклона скоро ще грее нова армейска звезда. Нещо повече – точно по същото време преминаването на Делев в руския Волга бе на 90%. Привържениците на ЦСКА бяха с раздвоени чувства – отива си една от големите ни звезди, но пък какво толкова, дойде неговия заместник. Увлечен в тогавашната свръхамбициозна реализация на галактическия план „ЦСКА на трето място” наставникът Милен Радуканов реши, че Костов ще се изявява през пролетния дял на първенството най-вече в тренировките и в носенето на големите алуминиеви куфари и вързопите с топките от съблекалнята до автобуса. Като стана дума вече за д-р Дюкан, неговият роден футболен прототип д-р Радукан /наречен така от колега, това обръщение остана в оборот дълго време/ бе намерил сякаш правилната форма и диета за ЦСКА, така че червените да сгазят Левски в края на зимата и прегърнат в крайна сметка заветното си трето място. В много малкото моменти, когато идеше реч за Станислав Костов, ни бе любезно и като на ученици обяснявано, че той има нужда от адаптация, нека бъдем търпеливи и от лятото вече „ела и гледай” какво става. Както пеят обаче Мери Бойс Бенд „Отива си лятото, идва есента...” ЦСКА направи нова, супер-селекция, но пак нагази в калта. Не, това последното изречение не е от текста на песента. То е кратък анализ на това, което се случва с армейците от месец август насам. Тимът не е на първо място във временното класиране, а в евротурнирите срещна един, едничък съперник. Изоставащият много назад в Румъния Стяуа. Настъпиха неизменните треньорски рокади, д-р Радукан отиде да лекува кашлящият и с висока температура Ботев Пд. А ЦСКА си остана с проблемите. И да – изобщо случая „Слави Костов” не е сред проблемите в ЦСКА, той дори не е сред първите десет проблема. Поради това не виждам, как именно с неговото рязко пускане в оборот всичко ще цъфне и върже на „Армията”. Най-малкото поради простата причина, че на него и на още няколко млади таланта в ЦСКА клонката на развитието е откършена. Има някакъв шанс тя отново да напъпи, да произведе цветчета, но ще бъде изключително трудно. Защото бе изпуснат идеалният момент Костов или Карачанаков или неясно защо освободение любимец на сектор „Г” от началото на миналия сезон Томи Костадинов да влезнат в час, да станат част от този отбор. Сега ли точно? Когато ври и кипи, когато не се знае кой и какво и как, когато ЦСКА не само е притиснат до стената, ами и самата стена сериозно се е пропукала. Закотвяме Спас, Нелсън, Зику или Мораес или направо всички тях накуп. Пускаме Костов напред, първи мач като титуляр и хоп! Готово! ЦСКА е шампион! Айде малко по-сериозно – да не иде реч за Чичарито или поне за Дани Уелбек. Става въпрос просто за едно талантливо момче, със зачервени бузки, което цяла година чака своя миг в ЦСКА и когато наистина се зашушука за подобен вариант, то крехката му психика е на път тотално да се доразбие. И Костов да бъде закачен на дългата историческа закачалка на „Българска армия”, след като неуспешно е бил центрофугиран в ЦСКА. Само още една добавка – месеци наред нападателя бе неизменна част от младежкия национален тим, преди и от там да разберат, че нямат никаква нужда от играч, на когото не вярват в собствения му клуб.
Всъщност в началото на тази година, заедно с Костов от Пирин дойде и едно вратарче. Благой Макенджиев също попадаше в графата „млада надежда”. Пак бе окачествен като удар пред конкуренцията за ЦСКА. Раис М`Боли бе разперил криле към Криля Советов, а Иван Караджов бе изпаднал в някаква футболна депресия. Здравко Чавдаров пък се луташе между контузиите и слабата форма. Така че изглеждаше повече от логично докторът да заложи именно на Благой още от старта на полусезона. Не му е било писано обаче. Радуканов предприе голям риск с Караджов и в крайна сметка той за кратко успя. Отборът играеше стабилно в първите пролетни мачове и това не създаваше много работа за вратаря. Същевременно новото попълнение търкаше пейката – пак с алибито „адаптация”. Добре де, мина онзи полусезон, дойде лятото а с началото на новия сезон е свикналият да взима по два-три парцала на мач в Русия М`Боли се върна в гнездото. И сполучливият експеримент с прераждането на Караджов бе хвърлен в най-близкото кошче. Любимецът на треньора подържаше форма най-вече чрез бурното радване около скамейката при всеки отбелязан гол от титулярите на терена. А какво се случва до момента с Макенджиев ли? Води люта битка с Чавдаров за почетното трето място сред вратарите в ЦСКА! То това си стана нещо като традиция в ерата „Радуканов”.
Хайде, хвърляйте ги на кучетата. Моментът е такъв, че от щаба на ЦСКА нямат верен ход по отношение вклиняването на младите играчи в титулярния състав. Не мога да твърдя кой е конкретния виновник за така възникналата ситуация, само знам, че тя е факт. И съм повече от сигурен, че трудно се излиза от нея.