Локомотив София е в будна кома

Присъствието на този значим клуб се превръща в самоцелно съществуване

Футболен клуб Локомотив София е сред тези клубове, при които рязко и необратимо е поставен екзистенциалния въпрос за смисъла на съществуването. В миналото работническо-железничарския клуб удовлетворяваше потребността от съпричастност и развлечение на една многолюдна част от жителите на софийския северен район. Тези хора обичаха своя клуб, подкрепяха го горещо и милееха за него. Самият отбор пък се отличаваше със своя собствена неповторимост и автентичност. Всичко това обаче е минало, днес пролетариата от софийския север почти не се вълнува какво се случва при червено-черните, всичко е сведено до кефа на една минимална камарила от сподвижници на актуалния собственик. И някак неусетно Локомотив София върви към небитието, което между впрочем най-добре се илюстрира от думите на Николай Гигов в най-актуалното му публично изявление – „Ако не съм аз, Локомотив просто няма да го има”. За съжаление, това май е самата истина.
Присъствието на Локомотив София като футболен субект представлява някаква апокалиптична гледка. Празен стадион, отвратителен футбол, липса на каквото и да е перспектива. В резултат на терена се играе някаква грозотия, както точно се изрази капитана на Черно море Георги Илиев, който е сред малкото останали футболисти у нас, които могат да сътворят нещо красиво. Но, не и в мач с Локомотив София, отбор, който няма за цел да играе красив футбол. А и за кой да го играе, за стоте човека, които си искат техния Локомотив от квартал Надежда или за десетте лични приятели от ложите! Твърде слаб мотив ,11-те в червено –черно на терена да решат да играят футбол. Те не могат да го направят дори и за собствено удоволствие. Все пак в тази игра трябва да има някакъв смисъл, какъвто на стадион „Васил Левски” няма как да се открие.
При всичко това Локомотив София не е застрашен от изпадане. Не е застрашен обаче и от прераждане и връщане към исконните си ценности. Предстои му дълга вегетация, нещо като будна кома. Всяка една неделя ще играе мачове, които никой не иска да гледа. Просто така за протокола, да бъде отбелязан някакъв резултат. През май така мимоходом ще бъде отчетено седмото място в класирането. Този път дори няма да бъде направена грешката да се спечели евроквота! Ще бъдат загубени всички мачове срещу бъдещите евроучастници и ще бъдат победени бъдещите изпадащи. Достатъчно за да се осигури присъствие още една година. Но напълно недостатъчно за да бъдат върнати зрителите по трибуните. Заради, които е създаден и оцелял близо 90 години този значим български клуб. За който страдаме всички, които обичаме футбола. Защото стотиците мачове на Локомотив, някои от които с историческа стойност, все пак би трябвало да имат някакъв смисъл.
На тази база какво може да се пише за вратаря, защитата, халфовете и нападателите на Локомотив София. За тактическия гений на Диян Петков! За следващия мач с Левски. Просто няма смисъл.