Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Локомотивът се e устремил към последната си гара

Локомотивът се e устремил към последната си гара

24-11-2012 Жаклин Михайлов

Пред софийския Локомотив са поставени два основни въпроса - екзистенциален и грубо материален. Вторият е ежедневен и все още мъждука някакво желание да се изиграе и следващият мач, а може би и следващото първенство. Първият обаче засяга изобщо смисъла от съществуването и там аргументите намаляват драстично с всеки изминал мач и всеки изминал сезон. Това е ситуацията при някога славния, достоен и горд футболен тим на Локомотив от София. Клуб, играл съществена роля през близо 85-годи??ната си история в българския футбол. Клуб, постигнал съществени успехи и произвел дузина велики футболисти. ?? не на последно място клуб, който е осмислил живота на десетки хиляди свои привърженици.

Афи??ираните
цели са бламирани

Преди началото на първенството в бодря??ки стил от столичния Локомотив афи??ираха готовност да направят един сполучлив сезон, като в своята ексцентричност треньорът Тони Велков дори постави максималните цели. ?? не трябва да бъде упрекван, защото това са целите на истинския Локомотив София. Да, ама сега??ният Локомотив София отдавна не е истинският. Няма как един тим, който няма собствен стадион и дори не знае къде ще изиграе следващия си домакински мач, да изпълнява високи цели. Просто футболът не е цирк, за да опъне?? ??атрата където си поиска??, в повечето случаи на гола поляна. Локомотив не е за гола поляна, той си има дом от много години. Той си има публика, която е свикнала да посещава в събота този храм на футбола. Всичко това сега не съществува. Посочват се всякакви обяснения и причини, но те не променят реалността. Локомотив София все повече се отдалечава от „Надежда” а това къса жестоко пъпната връв със самоличността. ?? самата надежда вече мъждука с все по-намаляващ пламък. Свещичката вече е пред догаряне. По всичко изглежда, че локомотивът се е запътил към последната гара към най-затънтения коловоз. Тежка, но вярна диагноза, която отеква болезнено за верните привърженици на този отбор. Но и те самите вече като че ли започват да свикват. „Железните бригади” все по-малко се надяват чудото да се случи и любимият им клуб да се възроди от пепелта.

Битката за оцеляване ще
бъде на живот и на смърт

Почти сигурно, независимо от треньорската промяна, Локомотив София ще зимува под чертата на изпадане. В последните си пет мача отборът спечели само две точки, а му предстоят двубои с Литекс и ЦСКА. Факт е, че Локомотив направи равен на втория Левски и игра достойно срещу водача Лудогорец и това все пак оставя някаква надежда. Реван??ът за купата срещу аматьорите от Мастер Бургас обаче не навява положителни емоции. По- скоро спиралата надолу ще бъде продължена.
Смяната на Тони Велков също е поредният удар срещу каузата. Тони Велков донесе с пристигането си през зимата неугасващата локомотивска надежда. Като юно??а и дългогоди??ен играч на клуба Велков се яви в ролята на месията, който може да вдъхне живот на своя роден клуб. Кой ако не той, който е изиграл стотици мачове с „червено-черната” фланелка и си е оставил младостта на стадиона в квартал „Надежда”. Момчето опита да направи нещо, потърси опора именно в корените. Събра момчета с локомотивски дух, някак си оцеляха през пролетта, но постепенно битката за идеалите загуби смисъл. А и Локомотив бе изоставен от последните си верни привърженици. ?? на тях им омръзна да бъдат разкарвани като цигански катун от стадион на стадион. Те искат да са у дома си. ?? не знаят защо им отнемат това изконно право.
Резултатът е налице. Локомотив София съществува самоцелно само за да го има сред отборите, които участват в първенството. Вероятно дори тренировките на отбора предизвикват по-голям интерес от официалните му мачове.

Краят на епохата Гигов

Всъщност този сезон може да се окаже краят на една епоха за българския футбол в цяло и за Локомотив София в частност. Най-дълголетният собственик на клуб в България е на път да изпие горчивата ча??а до дъно. Стартирал с проект за милиони и с амбиция да превърне Локомотив в нещо повече от това, което е бил до неговото пристигане, сега Николай Гигов констатира, вероятно безпомощно, крайния резултат от своите почти 20-годи??ни усилия. Най-добрите му години минаха като президент на един клуб, който сега е със затихващи функции. Златните времена, в които купува??е и продава??е играчи за милиони, са далеч назад в миналото. Сега просто поддържа тима на командно ди??ане. ?? от време на време подава някакъв сигнал, че е готов да го извади от комата. ?? винаги по един и същ начин – със смяна на треньора. Все едно, че новият може с магическа пръчка да ре??и проблемите. Сега на стола е Емил Велев с два финала за Купата на България във визитката си. Той е в ролята на спасителя, той е човекът, който трябва да продължи движението на влака.
На всичкото отгоре Локомотив София не е и сред отборите, които държавата е склонна да спаси. Явно и актуалната власт е безразлична към тежненията на привържениците на Локомотив София. Екзистенцът чука на вратата, а в ролята е безпощадната съдба!

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар