Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Липса на финанси ни спира за Сейнт Луис

Липса на финанси ни спира за Сейнт Луис

03-01-2020 ОЛИМПИАДА, Поредица

Дългото пътуване до Северна Америка и войната между Русия и Япония отказват много страни от участие на олимпиадата

„Тема Спорт” продължава своята уникална по рода си поредица, свързана с предстоящите олимпийски игри в Токио през лятото. В продължение на 28 седмици ви представяме изминалите летни олимпиади. Всичко най-интересно, което се е случило там, заедно с българското участие. Кои са били героите на Игрите, кои са паметните моменти, къде се нарежда нашата страна сред тях. Третата ни спирка е олимпийските игри в Сейнт Луис, 1904 година.

Игрите на хаоса. Като такива са били запомнени и съответно определяни състезанията на петте преплетени кръга, които се провеждат през 1904 година в Сейнт Луис. Третата олимпиада в съвременната история остава като една от най-лошо организираните изобщо, както и с най-малко участници и съответно най-слаба конкуренция. Но крушката си има опашка, нали така?!
Като начало България отново пропуска олимпийските игри. Страната ни не взема участие в състезанията отвъд океана, а причините за това са две. Първата и водеща е липсата на финанси, за да може държавата ни да изпрати някаква делегация на толкова дълго и тежко пътуване до САЩ. Олимпиадата в Сейнт Луис е първата, която се провежда извън Европа, а това води със себе си множество затруднения, не само за нашата страна. В резултат – едва 12 са държавите, които изпращат изобщо спортисти на най-големия форум на планетата.
Раздирана от вътрешно напрежение, България очаквано не е сред тях. В онези години правителствата на родна територия се сменят като носни кърпички и няма ръководител, който да вземе толкова тежко решение, свързано със спортно състезание. В страната ни има множество други проблеми, най-вече от финансово естество, които да правят невъзможно планирането и съответно заплащането на подобен „каприз”. Оглавяваният от Рачо Петров кабинет няма никакви намерения да търси участници за Сейнт Луис. Спортът по онова време е далеч назад като приоритет, а финансовият министър Антон Манушев, последван и от следващия заел поста Лазар Паяков, не са готови да отделят средства за подобно участие.
Друга от причините, поради които не можем да си позволим такъв ход, е свързана и с войната между Русия и Япония, която започва през февруари 1904-а. Отношенията ни по онова време с руската империя са много близки, като от нашите управници се очаква да бъдат съпричастни със случващото се на фронта, а не да търсят начин да се „забавляват” с изпращане на делегати на изложение…
Всичко това важи не само за България, но и за много други държави от Европа. Организацията на самата олимпиада се превръща в един фарс. Първоначално тя трябва да се проведе в Чикаго, като това е решението на Международния олимпийски комитет. В Сейнт Луис обаче заплашват МОК и колегите си от щата Илинойс, че ще засенчат максимално тази проява благодарение на световното изложение, което ще се проведе в техния град. Налага се лично председателят на МОК Пиер дьо Кубертен да вземе решение Игрите да бъдат преместени от Чикаго в Сейнт Луис, за да няма сблъсък на интереси. Това обаче не променя факта, че самата организация е белязана от грешки.
Домакините повтарят глупостта на Париж 1900. Олимпиадата протича в рамките на пет месеца, започвайки на 1 юли и приключвайки на 23 ноември. Това разхищение на време също означава и много сериозни финансови загуби за всички евентуални участници. Съвсем логично следва отлив и липса на интерес, не само в САЩ, но и по целия свят.
Отделно от това, наличието на множество американски спортисти превръща олимпийските игри в своеобразно национално първенство. Домакините нямат конкуренция в голяма част от спортните дисциплини. Друг грозен момент, свързан с организацията, е опитът цветнокожите да бъдат извадени от състезанията и да бъдат включени в такива, само за тях. Нещо, на което Кубертен остро се противопоставя и едва не води до сериозни последици в щата Мисури.
Историците и до днес спорят в различни издания как точно да присъдят част от медалите. Причината за това се крие във факта, че много от участниците са били емигранти. Първоначално те са представяни за американци, но впоследствие се установява, че не са имали местно гражданство. Така възниква и дилемата – за чия националност са се състезавали. Все въпроси, които не намират отговор и към настоящия момент.

Маратонът на смъртта

30 август 1904 година завинаги ще остане в историята на олимпийските игри. Това е датата, на която се провежда традиционното маратонско бягане, съпътстващо състезанията от петте преплетени кръга. 32-ма атлети от едва четири държави вземат участие в надпреварата на 39,99 километра, която е организирана по прашните и мръсни черни пътища на Сейнт Луис. От тях обаче успяват да финишират едва 14. Състезанието е записано като „маратонът на смъртта”.
Наименуването му е преносно, тъй като за щастие никой не умира по време на самото бягане. Но то е наистина показателно за това колко грешно може да се проведе едно състезание. И е доказателство за твърденията, че олимпиадата в Сейнт Луис действително е една от най-лошо менажираните от всички в исторически план.
Надпреварата започва и завършва на стадиона, но през останалото време атлетите са съпровождани от автомобили, които се движат пред и зад тях, вдигайки невероятен прахоляк и правейки задачата на спортистите още по-сложна. Отделно от това, надпреварата е в следобедните часове, при над 30 градусова температура. Единствената вода, предоставена на бегачите, е на около 17 километра от старта. Няколко интересни лични истории на състезателите съпътстват този хаос на организаторите.
Първоначално за победител е обявен Фред Лорц. Американецът се отказва от състезанието още на 14-ия километър. Той припада от дехидратация и е качен на автомобил. Движейки се с него, бегачът дори маха на хора по улиците. Колата обаче се чупи 17 километра преди финала и Лорц решава, че ще стигне до стадиона тичайки. Така той действително завършва пръв, като си позволява и да получи поздравления от Алис Рузвелт, дъщеря на президента Тиодор Рузвелт. Малко преди да бъде награден със златен медал обаче, от организационния комитет разбират, че става въпрос за измама, и го вадят от състезанието.
В крайна сметка маратонът е спечелен от Томас Хикс – американец с британски произход. Неговата история обаче също е много стряскаща. На 16-ия километър той вече е крайно изтощен, но не се отказва. Когато моли за вода двама от треньорите си, те изливат в устата му топла дестилирана течност. Около 11 км преди финалната линия Хикс е на прага на припадък. В резултат получава минимална доза стрихнин. Точно така – отрова за плъхове. С този препарат в кръвта Хикс едва не губи живота си. Научавайки за дисквалификацията на Лорц обаче, той успява да се мобилизира, като бива подкрепен още с белтъчини и малко алкохол. През последните 3 км от трасето, по разказа на Чарлз Лукас, той се движи механично. Хикс започва да халюцинира, вярвайки, че финалът е на още 32 км. След като се подкрепя с глътка бренди и две яйца, той влиза в стадиона, но изведнъж се опитва да избяга и тича хаотично наоколо. Треньорите му го носят през финалната линия, държейки го за ръцете, и той е обявен за победител. Необходими са четирима лекари и един час, за да може Хикс да напусне трасето. А крайното му време е 3:28.53 часа. Резултат, който е с 6 минути по-добър от този на Албърт Кори и 19 спрямо третия Артър Нютън.
Друга любопитна история е свързана с кубинския пощальон Андарин Карвахал. Той губи всичките си пари в Ню Орлиънс, а в Сейнт Луис отрязва панталоните си, опитвайки се да ги приведе във вид, възможно най-близък до шорти, тъй като няма и багаж. В началото на маратона той не е ял от 40 часа, което го кара да хапне ябълки от овощна градина по пътя. За негово съжаление, те се оказват гнили. Въпреки че страда от тежки стомашни спазми, Карвахал завършва четвърти.

Джордж Айзер – човекът,
извън представите и времето

Олимпийските игри винаги са били считани за турнира, на който се пише история и се раждат големите звезди. Онези имена, които остават в историята и ще бъдат помнени во веки.
Такъв е примерът и с Джордж Айзер. Човекът, който през 1904 година печели 6 медала в спортната гимнастика, въпреки че левият му крак е дървен! Да, точно така, не става въпрос за грешка. На 34 години роденият в селце до Киел, Германия, състезател, влиза в историята, променяйки представите за това какво може човешката воля.
Родителите на Джордж се местят от Европа в САЩ, когато той е на 14 години. Малко след това обаче младежът претърпява тежък инцидент. В резултат на падане на железопътни релси, той е прегазен от влак. Оцелява по чудо, но губи голяма част от левия си крак. След няколко тежки операции Айзер получава дървена протеза. Въпреки че по онова време с подобно нараняване той не би трябвало да може да се състезава, Джордж демонстрира онези ценности на олимпийското движение, които първоначално мотивират и Пиер дьо Кубертен да възобнови Игрите. И така, Айзер е допуснат до участие на олимпиадата в Сейнт Луис, където печели златни медали в катерене на въже, прескок и успоредка, сребърни на кон с гривни и своеобразен многобой, както и бронз на висилка. До 2008 година Джордж Айзер бе единственият спортист с ампутиран крак, който е допуснат до редовните олимпийски игри!
Друг от героите на състезанията в Сейнт Луис е Антон Хейда. Съотборникът на Айзер в състава по спортна гимнастика, който също е емигрант. Роден през 1978 година в Прага, той се превръща в най-титулувания спортист на турнира в САЩ. Хейда печели 5 златни и един сребърен медал (успоредка). Антон е безапелационен на висилка, прескок, кон с гривни, както и в отборното състезание и в многобоя.
Още едно име, което заслужава да бъде споменато, е това на Маркъс Хърли. Колоездачът се нарежда на второ място по титли в Сейнт Луис след Хейда. В рамките на 4 дни той печели 4 златни отличия на 1/4, 1/3, 1/2 и една миля, както и бронз на две мили.

ФАКТФАЙЛ
Само 62-ма спортисти не са от Северна Америка

*Общо 651 са спортистите, които вземат участие в 94 дисциплини на 17 вида спорт. В Сейнт Луис има представители на скокове във вода, плуване, стрелба с лък, лека атлетика, бокс, колоездене, футбол, фехтовка, голф, спортна гимнастика, лакрос, дърпане на въже, гребане, тенис, крикет, вдигане на тежести и борба. Любопитното е, че само 62-ма спортисти не са представители на Северна Америка!
*Рей Юри за втори път печели всички дисциплини в леката атлетика със скок.
*9 държави печелят медали от Олимпиадата в Париж. Общо представителите на Игрите са 12, като три от тях остават без отличия, докато такива печелят и състезателите от Смесения отбор.
*САЩ имат най-много участници на олимпиадата – 526 души. Канада държи второто място с 56, пред Германия с 22-ма. По един олимпиец изпращат от Франция. Американците печелят 76 процента от общия брой на отличията.
*Три отбора вземат участие в състезанията по футбол, организирани на стадиона „Франсис Филд”. Става въпрос за представителите на Галт (Кан) и американските Сейнт Роуз и Крисчън Брадърс. Титлата печелят футболистите на кленовите листа, а среброто е за християните.



Следваща спирка – Лондон 1908-а