Левски често бърка зимната селекция

Сините по-добре въобще да не купуват, отколкото да докарат някой като Нешко Милованович и Саша Зимонич


В момента най-актуалната тема в Левски е каква ще е новата селекция на тима. Тя трябва да е стабилна, за да може сините да спечелят титлата – такова е желанието на новата власт. Картите на „Герена“ вече са раздадени, а силният човек на „Герена“ Иво Тонев обяви, че вече той носи цялата отговорност за случващото се в клуба. Направи събрание на играчите, на което обяви новите порядки в клуба и се захвана за работа. Той обаче със съжаление заяви, че вместо да гледа в бъдещето, му се налага да оправя стари бакии. Тоест вместо да прави нова селекция, трябва първо да се раздели с ненужните състезатели. Все пак той официално обяви една от целите на сините е привличането на крилото на Черноморец Бургас Жужу. Преговорите за алжиреца обаче не вървят с желаните темпове. И докато на Жужу качествата са известни у нас (достатъчен атестат за тях е фактът, че той е минал през цедката на Димитър Димитров – Херо), то Тонев ще трябва да внимава много с покупката на нови състезатели. Защото по правило Левски винаги се дъни със зимната си селекция в последните години. Ще споменем само, че от привлечените в миналите два трансферни прозореца в този период на година, на „Герена“ има останал само един състезател. И това е Даниел Димов, който в никакъв случай не може да се похвали със статут на основен състезател, а по-скоро с такъв, който запълва дупки, но само в крайна необходимост.
Ако се върнем назад до началото на новия век ще видим, че столичани доста често пазаруват с голямата кошница, но в крайна сметка стават за смях с повечето от трансферите. През сезон 1999/2000 така е със сделката за Нешко Милованович от Беласица. Сърбинът е взет, след като в края на полусезона вкарва два гола на ЦСКА за победата на петричани с 2:0. На „Герена“ обаче феновете си спомнят само с усмивки за него и вместо Нешко, го наричаха „Смешко“.
През сезон 2002/2003 сините направо избиха рибата с покупките на Мануел Мендоса и Саша Зимонич. Преди известно време Тодор Батков си призна, че покупката на еквадорец е била грешка. Те чакали нападател със същото име, но вместо въпросният играч на летището цъфнал нисичкия бек. Мендоса обаче ще остане в историята на клуба, защото отбеляза на ЦСКА на „Българска армия“, в полуфинален двубой за купата на България. Сините биха с 1:0, а след това завоюваха и отличието. Саша Зимонич обаче дойде като звезда от Обилич и си тръгна като едно от най-големите разочарования пристигали на „Герена“. Той изигра само 3 мача в А група.
След един изигран полусезон за трансферни разочарования бяха обявени и бразилците Жеан Карлос, Зе Соарес и Жоазиньо (бяха привлечени през паузата на 2007/2008). Въпреки, че с играта си след това последните двама опровергаха това. Факт е обаче, че след тях със зимните покупки уцели само Един Велев. Той удари джакпота с връщането на Христо Йовов на „Герена“. И Кокала обаче се опари с Фелипе да Коща. Сините откраднаха халфа от ЦСКА, но само след няколко месеца се чудеха как да се отърват от португалеца. Георги Иванов – Гонзо пък така и не успя да случи със зимна покупка.
Така че Иво Тонев ще трябва да бъде доста внимателен на пазара. Защото в този период на годината никой уважаващ себе си клуб не тръгва да сглобява нов отбор, каквато е практиката у нас. А когато си принуден да бързаш, обикновено случваш на „куци коне“.