Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Левски на сто - Купата е синя

Левски на сто - Купата е синя

15-08-2013 Жаклин М??ХАЙЛОВ с безценното съдействие на Георги Манов

В първите следвоенни години футболен клуб Левски - независимо от колизиите и противно на намеренията на новата „народна” власт, продължава да доминира в българския футбол. Двете титли на страната през 1946 и 1947 година са гарнирани и с успехи в други съревнования.

През 1946 година

Левски е победител в първото издание на турнира за националната купа на България.
Една бърза вметка – по трудно разбираеми днес, а и тогава причини турнирът за националната купа на България се нарича турнир за купата на съветската армия, което е абсолютен прецедент в историята. Поводът да се приеме това обиждащо нацията название е „щедрият подарък” на съветската военна делегация към българския спорт. Вероятно и в другите окупирани от СССР държава са били правени подобни жестове, но нито една страна от ??зточния блок не стига до подобно падение в изразяването на своите верноподанически чувства.
Как се е казвал турнирът обаче не е от чак такова значение, защото, както добре се знае, идеологията и футболът са дълбоко несъвместими. На терена играят футболни отбори по правилата на тази велика игра и побеждава по-достойният. А Левски за пореден път се оказва най-достоен за отличието.
Първият турнир за националната купа или на съветската армия, както е приет да се нарича, стартира през 1945 година с масово участие на стотици отбори от страната. Началото на съперничеството е по области. ??грае се на елиминиране, напред продължава само победителят в областта. Пълният и недирижиран жребий противопоставя още в първия мач двата най-силни отбора по това време – Левски срещу Локомотив София. Един от двата големи фаворита е обречен да напусне още в самото начало. Сините печелят двубоя с 2:0 - голове на Хранов, и продължават напред. Жребият отрежда не лек съперник и в следващата фаза – четвъртфиналите. Спортист София е костелив орех и сините са имали не малко проблеми с този съперник в преди??ните години. Самият двубой също започва злощастно за Левски. Култовият страж на отбора Апостол Соколов се контузва още в 12-ата минута и Левски остава с десет човека на терена. Такива са тогава??ните правила, които не допускат смени. Стига се до продължение след 1:1 в редовното време, но все пак Левски успява да изтръгне победата с 2:1. На полуфинала съперникът изглежда твърде непретенциозен – втородивизионният Ударник. Отново обаче се повтаря прецедентът от преди??ния двубой. В началото на срещата контузия получава Васил Спасов – Валяка и Левски отново е принуден да играе мача с човек по-малко. Разликата в класите си казва думата и този път Левски безпроблемно стига до класическа победа с 3:0.
Финалният мач за областната победа изправя Левски срещу Чавдар - бъдещия голям, исторически съперник на сините. По онова време обаче това явно не е било така, защото Левски прегазва с лекота съперника с 4:0. През пролетта на 1946 година турнирът навлиза в своята ре??ителна част. Първият двубой на Левски от националната фаза е в Дупница. С доста трудности сините се справят с местния Атлетик с 3:2. Следващият мач от турнира се играе в София, а гост е непретенциозният Работник от Харманли. След лека разходка срещата завър??ва 7:0 за домакините, които се класират за четвъртфинал. Там насреща им се изправя Бенковски от Видин, който е домакин на мача. С единствен гол на Арсен Димитров сините печелят двубоя.
Левски отново е гост в полуфинала, като този път трябва да пътува за Пловдив. Спортен клуб 45 обаче не се оказва високо препятствие и гостите с лекота стигат до победа с 3:0. На 6 май 1946 година в първи финал за националната купа Левски излиза на стадион „Юнак“ пред 15 000 зрители срещу Черноломец Попово в състав – Апостол Соколов, Ст. Методиев, Ст. Нику??ев, К. Георгиев, Л. Петров, Анг. Петров, Б. Цветков, В.Спасов, Л. Хранов, П. Аргиров, Б. Ласков. Тази формация е получила привилегията да остане завинаги в летописите като една от силните в цялата история на Левски. Финалът е спечелен с 4:1 с явно превъзходство на сините футболисти. Три гола бележи Божин Ласков, четвъртият е дело на Стефан Нику??ев. След като печели първата републиканска титла по футбол, Левски се записва за историята и като първия носител на националната купа. А Стефан Нику??ев става първият син капитан, вдигнал отличието, което после още 25 пъти ще стане притежание на Левски.

Втората купа

Към края на календарната 1946 година започва второто издание от турнира за националната купа. Левски трябва да защитава трофея. В отбора обаче настъпват доста кадрови катаклизми. По посока Локомотив се отправя Петър Аргиров. По неясни причини от тима са отстранени Ангел Петров и Любомир Хранов. Независимо от всичките трудности Левски влиза в сезона силен и уверен. След 6 победи в столичния турнир сините получават честта да отстояват купата и в националната фаза. На практика най-съществената част в турнира и в този случай се оказва преодоляването на столичните съперници. След това сините последователно елиминират Марек от Дупница, Ю. Дерменджиев от Благоевград и Локомотив от Горна Оряховица. Финалът отново се провежда на игрище „Юнак“, но съперник този път е респектиращият Ботев от Пловдив. В миналото двата тима са имали доста тежки сблъсъци с променлив успех. Съставът на сините е наполовина различен спрямо този от миналата година. Новите играчи са Атанас Динев, Петър Москов, Георги Русев, Арсен Димитров, Димитър Дойчинов. Този път се получава истински драматичен финал. Символичните домакини повеждат в 37-ата минута с гол на Васил Спасов от дузпа. В последните секунди на редовното време обаче е отсъден наказателен удар за Ботев. Знаменитият Апостол Соколов предугажда посоката на удара и спасява. Драмата е осигурена от стража на сините, а купата отново е синя. Този път първият, който получава честта да я вдигне, е Васил Спасов – Валяка, новият капитан на Левски.

Възстановени международни контакти

Следвоенните години са трудни за цяла Европа и мачовете с чуждестранни съперници са рядкост. Все пак Левски се възползва от турне на великия маджарски клуб МТК в Турция и на връщане реализира приятелски двубой с тях. В редиците на унгарския доминант е световната знаменитост Шандор Хидегкути, а до него са светила като Бояк, Шо??, Шоймо??и, Бузански. Тези играчи са останали в историята на футбола като Унгарския чарда??, който покорява със своето изящество и майсторство. Противно на очакванията и на логиката Левски разгромява МТК с 6:1, а това е още един сериозен показател и критерий за класата на сините от онази епоха. Още един международен мач Левски играе с добре познатата Македония, която вече е част от Югославия. Двата тима завър??ват 2:2 в София. С важно синьо участие преминава и първата футболна балканиада след войната. Резултатите за България са плачевни – 2 загуби и едно равенство, но за най-добър играч на турнира е обявен левскарят Божин Ласков, който получава приз и ръчен часовник от белградския вестник „Политика“. Признанието е много сериозно, защото в надпреварата взимат участие играчи от класата на Златко Чайковски, Стефан Бобек, Митич.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар