Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Левски и купата – любов от пръв поглед

Левски и купата – любов от пръв поглед

02-05-2018 ЕК??П НА ТЕМА СПОРТ

На 9 май Левски ще се опита да спечели 26-ата си купа в битка срещу Славия. Сините са хегемон в турнира, с любовта им с този трофей (независимо как се е казвал през годините) сяка?? е от пръв поглед.
„Тема Спорт“ ви предлага ретроспекция на всичките финали на тима от „Герена“.

1942 г. - Първи дубъл и последен
турнир за Царската купа

През 1942 година се провежда последният турнир за Царската купа (година по-късно трофеят се връчва на ??ампиона Славия без надпревара и белите стават негов притежател завинаги).
На Левски му е по-трудно в пресявките за определяне на представител на Софийската спортна област, отколкото в същинския турнир. На полуфиналите сините се изправят срещу плевенския Скобелев-Победа-39 като гост. Редовното време завър??ва 3:3, а двете продължения от по 15 минути се играят на следващия ден, защото се стъмва. Сините ги печелят с 2:1 с попадения на Божин Ласков.
Финалът за купата е София, а съперник е пловдивския Спортклуб. Постъпленията от него се оказват рекордни за цялата дотогава??на история на българския футбол. Билетите за мача от 20, 30, 50 и 100 лева са изкупени дни преди началото. 3000 привърженици на пловдивчани правят невиждано дотогава на??ествие в чужд град. Сините разпиляват съперника – 3:0 до 64-ата минута с попадения на Борислав Цветков и Васил Спасов и автогол на Сотиров. Стефан Паунов връща едно попадение преди в 72-ата минута двубоят да е прекъснат. Тогава е изгонен Борис Белков-Бучо от Спортклуб. Това предизвиква вълна от недоволство и пловдивчани отказват да продължи. В деня на последния финал за купата на монарха антигероят Белков празнува 24-ата си годи??нина – той е роден на 3 октомври 1918-а точно когато Цар Борис III се възкачва на престола. Затова и родителите му ре??ават да го кръстят Борис.

1946 г. – Спечелена е първата
купа на Съветката армия

След бурните политически събития през 1944 година официалните мачове у нас се подновяват през пролетта на 1945 г., а година по-късно турнирът за купата, вече с ново име, но излъчва новия си стар победител от 1942 г. – Левски.
На среща в столичния Централен дом на войската през март 1945 г. пристига делегация на Съвтската младеж. Нейният председател връчва като дар от футболистите от Централния дом на Червената армия сребърно-кристална купа. Желанието им е тя да бъде връчвана на най-силния български тим, излъчван чрез специално провеждан турнир с участието на всички отбори в страната. Така царската купа е заменена от военна, при това на чужда армия, за която се играе чак до 1990-а!?
През 1946-а скромният отбор от Попово – Черноломец, става голямата сензация и достига до последното стъпало. Финалът е насрочен за 6 май. Когато 11-те от Попово се нареждат пред официалната трибуна с червени фланелки се вижда, че на гърдите на всеки един от футболистите има извезана различна бяла буква, а съвкупността изписва... „Стамо Костов“.
Още до 40-ата минута двубоят се превръща в досадна формалност за Левски – дотогава централният нападател на сините Божин Ласков нанизва хеттрик след удари с глава, а после е спънат и за дузпа, реализирана от защитника Стефан Нику??ев. До края сините пускат един гол - 4:1.

1947 г. – Трикратен
носител на трофея

През 1947 г. Левски става първият трикратен носител на купата (при това с трети дубъл) и постепенно очертава ролята си на доминатор в надпреварата. За трофея основната заслуга е на вратар – Апостол Соколов-Поцо, баща на един от фамозните сини нападатели – Георги Соколов. Финалът не е обикновен мач, а дългоочакван ??анс за реван??, който съдбата дава на сините 18 години по-късно на същия стадион „Юнак“, на който през 1929 г. канарчетата отмъкват сензационно ??ампионската титла от тях.
Левски има превъзходство през първата част. В 37-ата минута десният бек на ботевци Георги Захариев играе уми??лено с ръка в наказателното си поле и Васил Спасов-Валяка превръща в гол отсъдената дузпа. След почивката гостите натискат, но Апостол Соколов в на висота. В предпоследната минута обаче историята от първото полувреме се повтаря – сега бранител на Левски - Любомир Петров, играе с ръка в пеналтерията – 11-метров наказателен удар. От бялата точка централният нападател на пловдивчани Тодор Тодоров-Дурата стреля, но Поцо е всепризнат дузпаджия и спасява – купата е синя! След време легендарният Лев Я??ин ще признае, че се е учил от Соколов.

1949 г. - Синьо-червени
финали до припадък

През 1949 година за първи път Левски и ЦСКА се срещат на финал за купата. Едва ли някой очаква, че спорът им ще е титаничен, ще трае 9 дни и ще се играе 5 часа и половина футбол! 1949-а е и годината на дебюта в турнира на ЦСКА под тогава??ното си название ЦДНВ – Централен дом на народната войска.
На полуфиналите Левски бие Славия с 1:0. Битката за трофея пък е чудесна възможност за реван?? за сините, които месеци по-рано губят ??ампионската титла в пряк дуел с новосъздадения войскови клуб. Продадени са 35 000 билета и на 8 май стадион „Юнак“ буквално се пука по ??евовете си, публика е насядала на метър от тъчлинията, хора са увиснали като гроздове и на съседните дървета, а лек транспортен самолет пуска от небето топката, с която ще се играе. Армейците повеждат в 6-ата минута с гол на Стефан Стефанов, а 9 преди края Коце Георгиев изравнява. Налага се изиграването на втори финал 8 дни по-късно. Този път червените дръпват с 2:0 в резултата, но само за 3 минути лявото крило на Левски Арсен Димитров–Ацко възстановява паритета. След втория си гол той е понесен на ръце от изпадналите в делириум негови съотборници чак до централния кръг. 2:2 и нов мач само след 24 часа. Отново ЦСКА повежда, този път още във втората минута с дузпа, а Левски изравнява в 78-ата минута след самостоятелен рейд на Васил Спасов–Валяка. Продълженията са изпитание за волята, а в 113-ата минута, Арсен Димитров бележи гола за синята победа.

1950 г. – Нова трилогия,
но със стар победител

Едва ли някой е вярвал, че само година по-късно Левски и ЦСКА ще направят нова трилогия след епичните финали през 1949-а. Двата тима влизат в битката под нови, натрапени по съветски образец имена – Народна войска срещу Динамо. В първия финал има всичко – напрежение, удари, контузии и пропуски пред двете врати, борба за всяка топка и всяка педя и поредно 1:1. За втория дуел, игран на следващия ден, се прибавя и ло??о време, кален и хлъзгав терен, на който локвите са повече от сухите места. Нервите вземат връх и следват две изгонвания – на Хранов от Левски и Цанов от ЦСКА, последният съдийски сигнал пак идва при 1:1.
Третият финал е на 3 декември 1950 година. В този ден пада гъста мъгла. Гол през 90-те минути няма и се стига до продължения. В 99-ата минута Левски вкарва! А мненията за случилото се разминават – попадение на Йордан Томов-Коми от сините, вратарски автогол на Стефан Геренски-Рибата или пък на защитника Борислав Футеков-Борсата. Фактите – Томов изпълнява корнера откъм официалната трибуна с ляв вън??ен фалц, застаналият на предната греда Футеков неочаквано се навежда, въпреки че топката е на височината на гърдите му, а кълбото преминава между двете ръце на слисания страж и спира в мрежата.

1953 г. – Първи
загубен финал

През 1953 г. българският футбол получава своя нов дом – националния стадион „Васил Левски“, който става и арена на повечето от финалите за купата. Битката за трофея между Левски и Локо Сф е на 25 ноември от 12:10 по обед, защото съоръжението все още няма осветление. В студа идват 30-ина хиляди зрители. Мачът започва идеално за червено-черните – още в третата минута Благоев преодолява бранител на сините и отблизо ??утира силно за 1:0. В отсъствието на контузения капитан и лидер на тима Васил Спасов Левски реагира и в 34-ата минута Тодор изравнява.
В 67-ата минута Тодор Финков от Локо центрира в наказателното поле, където едновременно за топката скачат Петър Аргиров и вратарят Симеон Костов. Голмайсторът на железничарите изпреварва стража, сваля си топката с глава и от въздуха я праща в мрежата – 2:1 за железничарите. В 80-ата минута Локо получава дузпа. Аргиров, който ??утира ниско по-тревата, но Костов избива. Сините обаче нямат сили за обрат и за първи път губят финал в надпреварата.

1956 г. – Пак Ботев Пд,
и пак трофей за Левски

В дните преди финала цели петима футболисти напускат Ботев. Войниците ??ван Георгиев-Ването и Стоян Генов-Бабето са уволнени и се прибират в София, а Ването дори облича екипа на Левски за ре??ителния сблъсък. В стартовия състав на сините личат имената и на още трима, изкарали казармата в пловдивския тим – Димо Печеников, Димитър Йорданов-Куку??а и Пейо Пеев-Моркова.
Левски повежда още в началото – капитанът Христо ??лиев-Патрата центрира отляво, а левият бек на пловдивчани ??ван Атанасов-Ежко си отбелязва автогол. Три минути по-късно Патрата вкарва с ??ут от 30 метра. Живко Карадалиев намалява след отсъдена дузпа - при първия му лек удар от бялата точка кълбото се отбива в страничната гледа след намеса на вратаря ??ван Дервентски, но отново отива в краката на пловдивчанина.
До края на полувремето точни са централните нападатели на двата тима Димитър Йорданов и ??ван Сотиров, но след антракта сините „доубиват“ на контри уморения си съперник. Патрата отново е точен, а петият гол във вратата на канарчетата е дело на… ??ван Георгиев.

1957 г. – Трудни
битки, но лесен финал

През 1957 г. Левски дублира купата си. Тимът обаче много трудно достига до битката за трофея. В четвъртфиналите сините гостуват на Локомотив Пловдив, който по това време е във втора лига. В 66-ата минута защитникът на сините Благой Филипов-Блаже контузва голмайстора на домакините Кънчев. На терена ври и кипи, а Левски бие с гол на Димитър Йорданов-Куку??а. След мача местни фенове нападат Блаже и го пребиват пред стадиона.
Филипов обаче е корав тип и още през следващата седмица излиза в полуфинал срещу ЦСКА. Тогава сините са в черна серия срещу армейците – нямат победа повече от 4 години, като натрупват 6 загуби и стигат до 3 равенства. Блаже пък контузва и звездата на червените Стефан Божков. Редовното време завър??ва 0:0, а в 99-ата Христо ??лиев извежда сините напред. След това са изгонени Ракаров от ЦСКА и Пеев от сините. По-късно Филипов се нахвърля с юмруци върху рефера и също е отстранен. Димитър Йорданов – Куку??а пък вкарва за крайното 2:0. След мача футболната централа изхвърля Филипов от футбола за 2 години.
Без Блаже, Левски печели финала срещу плевенския Спартак. Мачът е исторически – първият свирен от чуждестранен съдия – Мартин Мацко от някога??ната Чехословакия. Са??о Костов извежда сините напред, а Димитър Борисов изравнява за спартаковци. Още до почивката Куку??а вкарва за крайното 2:1 – седма купа за Левски.

1959 г. – Ред е пак на
Спартак, но от Пловдив

През 1959 г. цяла България научава името на Георги Соколов, син на синята легенда Апостол Соколов-Поцо. Соколето (наричан е и Йогата) изпреварва както връстниците си – дебютира в А група едва на 15 години и 5 месеца, така и своето време – борави с топката на скорост, непосилна за останалите, които сам нарича насме??ливо „пе??еходци“. Миг на гениалност от Соколов на терена е достатъчна, за да направи разликата в един двубой. Така се случва и във финала на турнира.
В битката за трофея съперник е Спартак Пловдив. В 73-ата минута Соколето слаломира в неповторимия си стил покрай „колчетата“ на противниковата отбрана и последвалият ??ут среща напречната греда. За резервата на сините Пейо Пеев-Моркова остава далеч по-лесното – да я прати в мрежата. 1:0 се запазва до края. Така треньорът на Левски Георги Пачеджиев-Чугуна триумфира с трета купа в рамките на 4 поредни издания на турнира.

1965 г. – „Свои“
отмъкват трофея

На 8 септември Левски и ЦСКА си оспорват трофея, който ще остане в историята като „финала на предателите“. Аспарух Никодимов извежда армейците напред още в 4-ата минута, а половин час по-късно синият юно??а Никола Цанев вкарва уникален гол, след като преди това лъже цялата защита и вратаря Бисер Михайлов. В 36-ата минута Симеон Николов рита без топка падналия Христо Маринчев оставя Левски с 10 ду??и. Въпреки това сините се вдигат и изравняват. Първо десният бек на армейците ??ван Василев-Цапето си отбелязва автогол, после пак той прави дузпа, а Георги Соколов е точен от бялата точка. Феновете на тима от „Герена“ са в очакване на чудо, но… 5 минути преди края рейд на Димитър Якимов е спрян непозволено в наказателното поле. 19-годи??ният войник в ЦСКА, но юно??а на Левски Янко Кирилов поема голямата отговорност да съсипе родния си клуб и хладнокръвно реализира дузпата – 3:2. След като отбива воинския си дълг, той се връща на „Герена“.