Ла Лига в лапите на шотландския модел

81-ия сезон в испанския елит започна с ефективна стачка на футболистите, която отложи поне със седмица началото на най-силното първенство в света. Веднага щом ситуацията се нормализира, колосалната вражда между Барселона и Реал Мадрид отново ще обсеби Стария континент.
Важният въпрос през новата кампания не е свързан с това дали някой от двата гранда ще наложи тотално превъзходство над другия (както бе досега), а с колко ще нарасне дистанцията между тях и останалите. Не само в Примера дивисион, а изобщо в Европа. Наскоро президентът на Валенсия Мануел Йоренте уцели в десетката, запитан за генералните процеси в най-популярната игра: "Не ме тревожи, че испанската лига се е превърнала в копие на шотландската; истински се страхувам, че Шампионската лига е много близо до този модел."
Първият сезон на Жозе Мауриньо в

Реал Мадрид нажежи до червено истерията

С тоталното овластяване на португалеца на "Бернабеу" демонстрираха категорично, че ще водят битката до край без скрупули, а сцените, сложили поанта на финалите за суперкупата, намекнаха какво ни чака. В Барса не стояха безучастни и наостриха ножовете. Въпреки третата поредна титла и фамозния триумф в Шампионската лига миналия сезон през лятото каталунците инвестираха 80 милиона евро за Алексис Санчес и Сеск Фабрегас. Посланието е ясно - готови сме на всичко, за да удържим щурма на белите.
Сезон 2011/12 ще е ключов за целокупния испански футбол и доминантната му роля на международната сцена. Всеобщите опасения, при това напълно оправдани, са че предстоящите тежки колизии между "Бернабеу" и "Ноу Камп" ще доведат до разрушаване на идилията в националния отбор и детронирането му най-напред като европейски, а след това и като световен шампион. Ако битката на клубно ниво продължава да се води с досегашния интензитет, до няколко месеца от вълшебната Ла Роха едва ли ще има и помен. От кухнята се дочува, че лагерите вече са сформирани, рано или късно разривът ще лъсне на терена.
Надолу по веригата също протичат крайно интересни процеси. Ла Лига е разтърсвана от огромна финансова криза (пряко следствие е и настоящата стачка). Общият дълг на професионалния испански футбол се оценява на 4 милиарда евро. Според анализаторите пределната граница вече е прекрачена. Доста клубове не могат да плащат на футболистите и да покриват борчовете си, но оцеляват заради бюрократични вратички, които на Острова например биха ги хвърлили в канала.
Появата на новобогаташи като Малага или Сантандер е другата страна на монетата. Те обаче не могат да разтърсят статуквото по начин, по който го направиха Челси или Манчестър Сити в Англия. Абсурд е да се смята, че двуполюсният модел скоро ще бъде подложен на изпитание, колкото и петролни шейхове да се изсипят в Примера дивисион. Все пак наливането на свежи средства в скромни клубове без съмнение ще вдигне общото ниво, което е от ключово значение за испанския футбол. Фактът, че други освен Барса и Реал могат да си позволят покупки от по 20-25 милиона евро, е здравословен за испанската футболна система.
Чудесна новина е привличането на Радамел Фалкао в Атлетико Мадрид срещу 40 милиона евро. Шефовете на "Висенте Калдерон"

реинвестираха парите от Агуеро и Де Хеа

в колумбийската суперзвезда, с което гарантираха, че ще продължат да поддържат огъня, макар и с променлив успех. Валенсия успя да запази състава си и пак ще е сред водещите подгласници на двата мастодонта. С назначението на Марсело Биелса за треньор и футболисти като Йоренте и Муниаин Атлетик Билбао е реален претендент за място в Шампионската лига, стига да скъса с образа на домакински отбор. Специалистите очакват Севиля и Виляреал да отстъпят позиции, въпросът е кой ще запълни вакуума. В Малага засега като че ли приказките им идват в повече. Наличието на известни имена само по себе си не е гаранция за успех в силно конкурентна среда, каквато е тази в Примера дивисион. Пред Мануел Пелегрини има малко време, но страшно много работа, за да изведе андалусийците на нивото, което преди време постигна с Виляреал. Спорно е дали ще успее да го направи в рамките на един сезон, още по-съмнително е, че някой ще му осигури пълен картбланш да го направи.
Сред останалите клубове водещата дума е "несигурност", а стачката, вдигната от 200 професионални футболисти, направи кашата пълна. Някой много точно бе казал, че испанското първенство се играе от гении, но се управлява от идиоти. Настоящата ситуация прекрасно го доказва. Бунтът рано или късно ще приключи, но дълбоките проблеми, трупани с години, ще останат - като например пропастта между Барса и Реал и всички останали. Този сезон в събота мачовете ще се играят от 7, 9 и 11 вечерта, в неделя - от 1, 5, 7, 9 и 11, а в понеделник - от 10. Не се опитвайте обаче отсега да си напаснете програмата - нищо няма да е сигурно предварително. На първо време дори кога ще започне сезонът...