Код „червен” за червените

Дефанзивната линия на ЦСКА е във възможно най-критичен вид

Продължавам да недоумявам – почти всички родни футболни тимове от първата половина на таблицата не могат да са горди до този момент в контролите, които са изиграли. Левски би някакви рибари от кипърското курортно градче, където бе отседнал, след това освен с престижни хиксове, няма с какво друго да се похвали. Лудогорец също направи някакви страховити победи на българска земя срещу Пирин ГД, Пирин Разлог и вероятно срещу какъвто друг Пирин е останал. Играчите на Петев дойдоха с гръм и трясък край Анталия, нашарени в брандирания самолет, като се очакваше това самочувствие да се пренесе и на терена. Отново обаче се опря тавана наречен „престижен хикс” срещу що-годе добър тим, какъвто безспорно е полския Рух. Два-три часа по-късно обаче дойде срамното напляскване от юнаците от Луцк, което автоматично бе оправдано – „играхме с резервите”. Добре, щом е така няма да влизаме в спорове. Проверките на Черноморец засега имат предимно локален характер, което е трудно съизмеримо с останалите.
Продължаваме с актуалния шампион. Литекс за сметка на останалите нямаше много поводи за перчене в България, накрая дойде тук в Турция и падна в първия си мач срещу Клуж. Вечно амбициозният Локомотив Пд също постигна, меко казано, неудобни резултати у нас в първите спаринги. Въпреки сравнително доброто представяне след седмица подготовка навън, най-вече изразена в победата над Марибор и хикса (но все пак със загуба после при дузпите) срещу Хайдук, смърфовете трябва още малко да поизравнят баланса в настроението след първите срамотии за годината. Да не забравим и Славия – белите са си на пето място и в момента никой не може да им отнеме това. Ама и те вече отчетоха първа загуба срещу Брашов.
Ето ни и при ЦСКА.

Най-титулувания
и най-хуления
български тим.

Към началото на тази седмица обаче, единствения от тази великолепна седморка, който по някакъв негов си начин успя да победи два пъти поред. До днес, нека хубово се натърти, тъй като съвсем скоро палачинката ще се обърне и ще избухнат мненията от сорта: „Аре бе, кво стана сега?” или нещо от сорта, но общо взето концепцията ще бъде ясна. Поради това уточняваме – до този момент. То иначе можеше вестника да излиза по веднъж в края на месеца или пък поне в края на всяка седмица. Ако реагираш по този начин и дебнеш ахилесовата пета на всеки публикуван анализ, значи искаш да се върне времето на легендарния в-к „Народен спорт”, когато излизащите само три пъти в седмицата уважавани колеги са имали предостатъчно време да осмислят, да изчакат, да преспят две-три нощи преди да отсъдят. Днес времената са други, далеч по-динамични. Колкото до ЦСКА, началото срещу бойкия тим на Свиленград не предвещаваше нищо розово. Загубата от предпоследния в Румъния Конкордия пък веднага поднесе на тепсия сравнения с фатално потъналия кораб. Като футболистите на Пенев бяха в ролята на корабни пасажери. А най-странното е, че срещу Конкордия червените далеч не изглеждаха кой знае колко зле, имайки предвид любопитната формация в която се пуснаха на терена. После дойдоха вече споменатите две поредни победи в международни контроли, което на фона на общото родно представяне си е направо пробив. Но, тъй като говорим за ЦСКА, тъй като следваме традицията, тъй като трябва да бъдат задоволени мърморковците, тъй като трябва предварително да парираме онези хули които ще последват, тъй като сме си българи, сега предстои критичната част. ЦСКА би ФК Биел с 3:1 и Будучност с 2:1, но настроението никак не е победоносно.
Започвайки отзад напред, от двубоя срещу черногорците, победата като цифрово изражение можеше и да не е факт, ако на терена не бе някакъв местен еквивалент на Хауърд Уеб, подарявайки дузпа на ЦСКА. Победното попадение на Платини в добавеното време, пък спокойно може да тежи на съвестта на страничния рефер, който май пусна Мораес в засада да си завърши атаката с асистенция. Макар да се съмнявам юнака от тъч-линията да е имал неспокойна нощ заради деянието си. Освен ако не е спал на течение. Тези съдийски грешки по-скоро изместиха акцента от цялостното поведение на ЦСКА на терена. В смисъл – ако не се бяха случили и червените бяха загубили, това можеше да има по-благоприятен отзвук. А не да виждам неразбираемо потупване по гърбовете и бурна радост от победата. По-малко от три седмици преди първия официален мач срещу Локо Сф, се налага да направим въображаема тръба с лапите си на устата и да изкрещим:

„ЦСКА е зле в защита
и средата на терена!”.

Което автоматично води до драстичен спад във формата на титулярния вратар Раис М`Боли и до далеч по-слабо подхранване на офанзивата. Ако вземем за пример най-близката история на отбора, от Ибрахима Гай насам и преминем през Вальо Илиев, Сашо Тунчев, Кирил Котев, Радослав Забавник (в мачовете когато бе централен бранител), Иван Иванов, Джузепе Акуаро(един стабилен играч, отстранен незнайно защо) та чак до Апостол Попов и Коста Стоянов, то сегашната двойка Пламен Крачунов-Петър Стоянов изглежда най-малкото смущаващо. Крачунов, който бе взет на пожар все още няма един пълен полусезон в ЦСКА. Няма нужната историческа обремененост да е основен стълб в отбраната на гранд. Все още. Стоянов пък е в ролята на жокер, който чака завръщането на титулярния съфамилник и тепърва изучава тънкостите на по-различния за него пост. Пред тях са Боби Галчев и намиращия се на проби Дюлгеров. Да градиш твърд титулярен състав с играч в центъра, който още няма подписан договор е вече опасно. Ами ако Дюлгеров не изкара успешно пробите? И това бъде обявено десет дни преди старта? Галчев пък определено не е онзи футболист, който стигна до националния при Матеус. Най-малкото защото чустваше до себе си подкрепата и опита на Тошко Янчев и на далеч по-стабилната двойка отзад. Дори крайните бранители сега са в някаква мъглива формация, достигнала своята тотална абстракция и сюреализъм в последните минути на контролата с Будучност, когато десен бек заигра Станко Йовчев, а ляв Станислав Костов! „В очакване на Иван Бандаловски” се превръща вече в мини-сериал, но и неговото скорошно завръщане няма от раз да разреши проблемите.
ЦСКА трябва на секундата

да се подсигури
с минимум
трима нови,

разпределени в централната отбрана и вътрешно-халфовата линия. По този начин М Боли ще живне и ще намали до минимум допускането на левашки голове, каквито вече натрупа в мачовете в Турция. Ще се вдигне и Галчев, а останалите, които сега са потенциалните титулярни опции за първите пролетни мачове ще имат допълнителен и вече реален стимул да се борят за мястото си сред първите единадесет. Нещо което в момента те не познават като чувство, най-малкото защото нямат абсолютно никаква конкуренция, освен младите юноши в отбора. Абсурдно и пагубно би било да се чака и залага единствено на легализирането в игра на временно отстранените покрай допинг-скандала Янчев, Трифонов и Стоянов. Те не са водили нормална подготовка, единият от тях още куца с гипса, а и е естествено да бъдат подложени на допълнителен психологически натиск при завръщането си, обременени от дамгосването им на допингирани спортисти. Ако се разчита само на тях, то те могат да се появят в игра, когато таблицата за временно класиране има доста по-различен вид. И то в ущърб на ЦСКА. При това без време за ремонтни дейности.