Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

14-05-2012 Кога си минаха годините...

Кога си минаха годините...

14-05-2012 назаем от Спортал

Дел Пиеро се сбогува с тифозите на Ювентус в Торино и приключи със Серия "А". Ако сте фенове на Старата госпожа, със сигурност ви е тъжно. Но и да не сте. Една епоха във футбола слиза от сцената. Както написах и в самата новина, Серия "А" се разделя с един от най-бляскавите си и обичани синове. След него няма да бъде същото. Звучи като кли??е и го казваха и когато Баджо, Зидан и прочие светила напускаха Юве през годините, но за Але кли??ето е до болка вярно.

57:36... Това показва??е часовникът горе вляво на екрана при смяната му. Тези минути и секунди значат много не само за италианеца, но и за много от нас. За всеки, който е готов в един такъв миг да загърби всякакви пристрастия и да каже: "Дел Пиеро, бе??е удоволствие да те гледам по терените на Серия А и Шампионската лига, успех в Америка, или където там те отвее вятърът. Ти винаги ще си при най-великите".



При смяната на Але със Симоне Пепе се замислих какво остава след него. Какво ни предлага настоящето, което в бъдеще ще гледаме след като имена като Дел Пиеро, Раул, Пипо ??ндзаги, Тоти, Санети, Гигс и т.н. се оттеглят? Винаги ли наричаме отиващите си големци "последни мохикани" или тези наистина са последните??

Замислих се и кога чух за първи път за Дел Пиеро. Струва ми се, че е било в друга епоха. ?? то наистина си бе??е.



Бяхме деца. На невинната възраст 9-10 години. Ритахме на едно малко пространство пред блока, като основната цел естествено бе голът, а основният страх - да не счупи?? с някой ??ут прозорците на балконите от първия етаж. Топката бе от онези гумените - Страйкър. Стра??но пържеха ръцете на вратарите! Един малко по-голям от нас вкара гол, покри с блуза лицето си и докато се радва??е каза нещо от рода: "Ето го новият голмайстор на Ювентус Алекс Дел Пиеро". Тогава чух за първи път името му. Не го знаех до този момент. Скоро след това Делпи вкара гол на "Армията" на ЦСКА, а в края на годината повтаряха онова му попадение срещу Фиорентина със засичането на дългия пас. Господи, колко много време мина наистина оттогава...



Вече не сме деца. Вече нямаме сигнал, който свирим, когато чакаме другите пред блока. Няма го и неделният мач от калчото, който си бе??е събитие, а световните и европейските вече почти не се чакат като празник. Площадката пред блока отдавна изглежда опустяла. Вече в час по литература пи??ат от айфони във Фейсбук, че им е скучно. Вече малчуганите не се правят на Дел Пиеро, когато вкарат гол. Времената са други, а Але освен на Юве е и символ на онези отминали години. Поне за мен. С раздялата му с големия футбол и Серия "А", сяка?? умира още една частичка от онези романтични времена. А всяка такава частичка е много скъпа. Чао, Алекс! ?? благодаря!

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар