Класата на ЦСКА измерена в „един Зику”

Суперлативите за румънеца са напълно заслужени - в неговата
игра има всичко, което се нарича красив и атрактивен футбол

ЦСКА върви напред към титлата на България с ценни победи над директни съперници. Червените вече победиха Черноморец, Левски и Литекс и им остана да направят същото с Лудогорец, за да узаконят окончателно превъзходството си в първенството. Не го правят с някаква кой знае каква убедителна игра, но на преден план във всички случаи излиза румънския фактор Зику. Днешната класа на ЦСКА като отбор се измерва с „един Зику”. След като точно заради Зику ЦСКА не играе в Европа, спомнете си онзи уникален пропуск срещу Стяуа, румънецът се старае всячески да компенсира новия си тим за пропуснатото участие. И компенсацията вероятно ще е с цената на титла на България, което е един доста добър жест.


Зику прави
невероятни неща

по българските терени и е абсолютно единствената истинска футболна звезда в А група. Суперлативите за него са напълно заслужени, защото в играта на Янис има всичко, което се нарича красив и атрактивен футбол. Финт, подаване, последен удар, всичко у румънеца е с бижутерски почерк. Това, което Христо Йовов направи само в един миг от своята кариера, Зику твори по 10 пъти на мач. Уникален футболист, който има квалитет да играе футбол на възможно най-високото ниво, но явно времето му за велики неща е попреминало. Затова ни подарява щастието да го гледаме в България, където определено не му е мястото. Не знам какви изводи и анализи ще си направят в ЦСКА след края на сезона, но трябва да са наясно че 90 процента от постиженията си дължат на таланта на Зику. Съмнявам се, че без него на терена, ЦСКА биха имали и половината от днешната си успеваемост, а много трудно щяха да спечелят важните мачове в първенството. Но заслугата си е изцяло тяхна, хванали са шанса да привлекат румънеца и сега получават съответната привилегия.
Независимо от много сериозния успех в Ловеч в играта на ЦСКА все още липсва класа. Може би е и твърде рано да се видят резултати от присъствието на обявения за треньорски гений Драголюб Симонович. Вероятно през пролетта ще стане по ясно какво може да направи от този отбор сърбина с български паспорт. ЦСКА има няколко силни футболисти, но все още няма отбор. На това ниво ги чака категоричен провал през следващото лято в Европа. ЦСКА страда от много слабата си защита,
която и срещу Литекс бе като кашкавал ементал. В тази формация

с футболисти
като Крачунов и
Трифонов,
ЦСКА е много
далеч от истината.

Дори и Костадин Стоянов е много съмнително до каква степен покрива стандартите на стабилен защитник.
Специално за мача в Ловеч, трябва да се отчете странното решение на щаба да вкара трети вътрешен полузащитник в титулярния състав. Странно, защото през целия сезон ударната мощ на ЦСКА се налагаше във формацията на четири играчи с подчертано нападателни функции. В Ловеч Симонович се отказа от единия нападател за сметка на сигурността, вероятно защото целта оправдава средствата. Това решение обаче доведе до съответните последици, защото Мишел Платини се оказа фигурант на терена и справедливо бе заменен на почивката. Тактиката в Ловеч обаче подсказва, че бъдещето на ЦСКА е свързано с известна промяна на полузащитниците и най-вече на играта във фаза защита. За да бъде освободен Зику изцяло от защитни функции ще се вкарат повече играчи, които да тичат повече, за да не страда защитата. Повишената бройка на играчи тип търчачи не доведе до сигурност в защитата на ЦСКА, а фланговите набези на противника определено се оказаха почти фатални. Дори трима или четирима

не можеха да
спрат Том и
Мирасема,

което доказва определени слабости в защитата.
ЦСКА спечели и се ползва от правото да не бъде съден прекалено строго, макар и мача да не бе твърде успешен за тях, като игрова стойност. Тежките мисли обаче остават за Литекс. Шампионите на България определено вече са извън играта за нова титла, като загубата от ЦСКА бе само поантата на един ужасно мизерен сезон. Като се започне от фиаското в Европа, мине се през редица твърде слаби за стандарта на Литекс мачове в първенството и на практика със загубения финал за титлата срещу ЦСКА. Защото този мач бе финал за Литекс и след като го загубиха оранжевите ще мислят оттук-нататък само за по-второстепенни цели. И ако не вдигнат нивото дори може да се случи недопустимото и да ги няма в Европа през следващото лято. Проблемът на Литекс е противоположен на този в ЦСКА. В Ловеч все още се виждат очертанията на отбор оставен като наследство от работата на Мъри Стоилов и Любо Пенев, но също така все по ясно се очертава липсата на качествен футболен материал. В Литекс, който гледахме срещу ЦСКА имаше само един футболист с прилични качества – Том, който при това бе изгонен. За капак липсваше вторият футболист от класа в този отбор – Георги Миланов. Проблемът е, че останалите футболисти на Литекс са от много посредствено равнище. И лошите резултати се дължат именно на това лошо качество. Вратарят Баривиера бе виновен за доста голове през този сезон . В този мач се видя, че и тъмнокожото момче пред него е несъмнена посредственост. Мирасема е бледо копие на Дока. Няма кой знае какъв потенциал в Сашо Цветков . Жос го пробват на няколко позиции, но никъде не показа някакво особено ниво. Голямото разочарование обаче са двамата ветерани

Светослав Тодоров
и Христо Янев.

Българското първенство е царството на опитните футболисти. Доказват го Христо Йовов, Радостин Кишишев, Тодор Янчев. На техния фон, Янев през тази година и Светослав Тодоров през цялото време са просто неефективни. Литекс се нуждае от сериозна чистка, дали през нова селекция или с още по засилено подмладяване, тя трябва да се случи.
В пореден мач гледахме неадекватен български съдия. Прехваленият Ивайло Стоянов не повлия върху справедливостта на резултата, но действията му около двата червени картона бяха комични. Нито Том, още по малко пък Мболи бяха за гонене. Въобще мача не бе особено труден или взривоопасен, а Стоянов показа, че съдийството остава голям проблем в българския футбол.