Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Как Дунав щеше да надцака ЦСКА за Ицо

Как Дунав щеше да надцака ЦСКА за Ицо

16-01-2020 Любомир СЕРАФИМОВ

По оста Русе - „Армията” трансферите са
рядкост, но от Малката Виена червените
намират диаманти като Велинов и Нанков

Дали двете А – Ахмед Ахмедов, ще се превърнат в началната буква, от която наставникът на ЦСКА ще започва азбуката на своя бъдещ титулярен състав, е въпрос, на който в момента не може да отговори дори самият Крушчич. Въпреки че е юноша на бургаския Черноморец, Мечо, както го наричат съотборници и приятели, направи име на перспективен централен нападател в Дунав, а трансферът му при армейците се възприе по-скоро като изненада, дори погледнато в чисто исторически план. Да извървиш пътя от Малката Виена, както русенци с гордост наричат своя град, до „Армията” в центъра на столицата, през годините не се оказва лесна работа и е по-скоро изключение, отколкото правило, важащо в пълна сила за футболни градове като Пловдив, Варна, Благоевград, Стара Загора, Враца, дали безчет свои таланти на червения клуб.
Още в основите на великия ЦДНА с предводител Крум Милев обаче е вграден русенец, макар и

да не идва
директно
от Дунав

През 1949 г. Ганчо Василев пристига в някогашния Парк на свободата след успешна кариера в Германия и Чехословакия. Преди това - през 1941 г., с фланелката на русенския Напредък, един от предшествениците на Дунав, играе финал за Царската купа. Дипломираният инженер остава в клуба два и половина сезона и с него печели първата си титла под ръководството на Палаврата.
Най-ярката русенска следа на „Армията” обаче оставя футболист, който също като Ахмедов играе на поста централен нападател. През пролетта на 1978 г. Никола Христов идва в ЦСКА, след като вече си е извоювал репутацията на стрелец номер 2 в историята на русенския футбол след безспорния Никола Йорданов. За 8 години, от 1969-а до 1977 г., роденият във врачанското село Крива бара як таран вкарва 59 гола в първенството с небесносиния екип, участва в паметни двубои с италианския Рома в евротурнирите и е изиграл всичките си 7 мача за А националния ни тим, главно в приятелски срещи. Привлечен е в ЦСКА от наставника Никола Ковачев-Тулата най-вече като конкуренция на непоклатимата „деветка” в състава Спас Джевизов. Двамата са почти еднотипни като качества, но въпреки това оформят страховит дует в атаката на червените в продължение на два и половина сезона. През 1979/80 г. те вкарват общо

34 от всички
60 попадения
на червените

в първенството, а ЦСКА триумфира с титлата. На международната сцена през септември 1978 г. с Христов сред стартовите 11 армейците правят незабравими двубои с испанската Валенсия, в чийто състав е и най-актуалното име в световния футбол по онова време – Марио Кемпес, който 3 месеца по-рано с головете си прави Аржентина шампион на планетата. ЦСКА е отстранен след 2:1 на „Васил Левски” и 1:4 на „Местая”, но в личен план Христов може да се гордее: Кемпес бележи веднъж, а той и в двата двубоя. ЦСКА с Аспарух Никодимов начело и с далеч по-раздвижения Стойчо Младенов заедно с Джевизов в предни позиции постепенно изгражда супертим, който стига до полуфинал за КЕШ. В него вече няма място за русенската легенда, поел към врачанския Ботев с актив от 65 шампионатни мача за червените и 23 гола.
През лятото на 1984 г. от Русе на „Армията” пристига друг нападател – Йордан Димитров, който също става шампион с ЦСКА през 1986/87 г., но има нещастието да попадне в тима на Димитър Пенев, в който избуява безграничният талант на триото в атака Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов. За Димитров остават второстепенните поддържащи роли. През 1986/87 г. от Дунав своето завръщане при армейците прави и бойкият бранител Александър Александров, който обаче е продукт на червената школа. В онзи период обаче много по-оживен е обратният трафик – от София към Русе, накъдето поемат

нереализирали се
червени надежди

като Емил Бучински, Валери Кулинов и Николай Боянов.
До следващия трансфер по оста Дунав - ЦСКА трябва да чакаме чак до зората на новия век и той е на украинец. На 6 май 2000 г. на мача с Шумен (4:0) Евген Немодрук записва името си като първия чуждестранен вратар на червените с шампионатен мач (преди него играе сърбинът Ненад Лукич, но само в евротурнирите). С Евген тимът завършва последните си 6 мача през сезон 1999/2000 г., а красноречива оценка за качествата му дава крилатият лаф, роден на трибуните на „Българска армия”, „като нема друг – Немодрук”. Той е титуляр под рамката и в началото на следващия сезон.
В историята на ЦСКА остават и два случая на футболисти, тръгнали към големия футбол от Дунав, но преминали при червените не директно от русенци, а от трети клубове. Георги Велинов с право е смятан за най-големия вратар на ЦСКА, редом до друга легенда – Георги Найденов. Джони става част от златното поколение на армейците през 80-те години на миналия век. Нещо повече – той е свързващото звено между три армейски генерации, ярък и запомнящ се като жълтия екип, с който дълги години излиза на терена. За много от лъвските му прояви на вратата още се разказват легенди – като в онзи мач за КЕШ срещу някогашния испански шампион Реал Сосиедад, когато Джони заключва вратата си и сякаш хвърля ключа нейде във водите на Бискайския залив. Анатоли Нанков пък се превръща в един от най-значимите футболисти за клуба през 90-те години, когато в зората на демократичните промени ЦСКА изживява своята криза на идентичността. От хулите и начистопълните атаки на власт и зложелатели по повод уж комунистическото потекло клубът е спасен точно от потомствени „червени сърца” като Толята от Ореш – „в моята рода няма привърженици на друг отбор”, с гордост твърди Нанков. Русокосото крило е в сърцевината на два триумфа в шампионата – през 1992 и 1997 г., като при втория вдига трофея като капитан.
Дунав и ЦСКА са

преплетени по
странен начин

в началото на кариерата на „Златната топка” Христо Стоичков, който е на крачка да направи своя дебют в първенството точно с екипа на русенци. През пролетта на 1984 г. дарбата на тогавашния футболист на харманлийския Хеброс блясва на демонстративни мачове в Плевен, в които мерят сили сборни формации от играчи от третото ниво на футбола ни. Ицо е в отбора, селектиран от легендата на ЦСКА Иван Колев, и в това има нещо символично, защото Ването е първият българин, намерил място в почетната десетка на анкетата на „Франс Футбол” през 1956 г. В онези дни Аспарух Никодимов след славна състезателна и треньорска кариера в ЦСКА е наставник на Дунав, а негов помощник е бившият вратар на червените Стоян Йорданов. Русенци играят в тогавашната Б група, но водят в класирането и след 7-годишно прекъсване вече са си осигурили място в елита през следващия сезон. Паро и помощникът му също са в Плевен и веднага оценяват изключителните качества на Стоичков. Така Никодимов пръв предлага професионален договор на бъдещата мегазвезда на световния футбол – в онзи период наставникът търси нападатели, с които да направи атаката на Дунав по-остра и динамична. Още в Плевен Ицо подписва всички книжа, изисквани от тогавашните правилници. Остава само документите заедно с паспорта на пловдивчанина да бъдат представени във федерацията, за да бъде Стоичков картотекиран в Дунав. Русе обаче изглежда твърде далечна дестинация за неговите родители Стоичко и Пенка и те се колебаят.
Точно тук се намесва съдбата, която

насочва
кариерата
на Стоичков

по друг път. Въпреки че вкарва Дунав в елита, воденият от Никодимов треньорски екип напуска русенския клуб след противоречия с ръководството, а Стоян Йорданов става помощник на Манол Манолов-Симолията в ЦСКА. Паро решава, че новият наставник на Дунав ще има собствени виждания за развитието на отбора и това може да се окаже проблем за млад талант като Стоичков. Затова отива в Пловдив и лично връща документите и паспорта на Ицо, като му обяснява, че не трябва да съжалява, защото е възможно съвсем скоро да премине в ЦСКА. Паро неслучайно говори за червения клуб, защото знае, че Симолията е решил да подмладява състава. На „Армията” пък Стоян Йорданов запознава клубните началници с преценката за Стоичков, която той и Никодимов са направили няколко месеца по-рано. Така с бързи и решителни действия ЦСКА надцаква всички конкуренти за подписа на Ицо, а останалото е бляскава история...