Исторически шанс за Славия и Пирин

Белите и орлетата ще излъчат аутсайдера във финала за купата, но имат право да мечтаят



Преди началото на тазгодишния турнир за Купата на България никой не слагаше в сметките си финансово закъсалия Пирин, а твърде малко бяха тези, достатъчно смели да посочат Славия като един от полуфиналистите.
Донякъде с късмет при жребия, но най-вече с футболни аргументи, с желание и с безкрайна непримиримост белите и орлетата достигнаха до предпоследното стъпало във втория по важност турнир у нас.
Днес в 15:00 часа те ще излязат в битка, която ще определи безспорния аутсайдер във финала. Който и да бе победил в снощния дуел между ЦСКА и Литекс, е ясно, че нито столичани, нито благоевградчани ще хранят големи надежди за спечелването на купата.
И Славия, и Пирин обаче имат пълното право да мечтаят. Защото и пред едните, и пред другите се открива шанс да напишат исторически страници за отборите си в 21 век.
На “Овча купел” вече малцина помнят времената, когато тимът бе сериозен фактор на футболната сцена. И до ден днешен златният дубъл от сезон 1995/96 е подлаган на съмнение от голяма част от специалисти и общественост. Успехите тогава не били заслужени, дошли по втория начин благодарение на парите и методите на СИК. А след това – 15 години едно голямо нищо.
Триумфират ли днес обаче, белите нямат в какво да бъдат обвинени. Да, те стигнаха дотук с попадение от засада на Николай Божов срещу Черноморец. Но какво попадение само! И то в какъв незабравим спектакъл! Именно това ще се помни след време – драматизмът, атракцията, волята за победа, а не реферската грешка, взаимните нападки между Венци Стефанов и феновете или нещо друго. Да, сега в отбора няма лидери като Наско Сираков, Здравко Здравков или Стефан Колев. Има го обаче Николай Божов, който на 33 години дебютира в А група, демонстрира пълен непукизъм и направи за смях всички защитници срещу себе си. Има го Радослав Димитров, който преглътна подигравките за прякора си Меси и стана силен футболист на инат. Има го и Даниел Пеев, който махна пренебрежително с ръка на Левски, за да премине в Славия. Има го и колективът, благодарение на който безкрайните грешки в защита не попречиха отборът да стигне полуфинал.
А какво да кажем за Пирин? Ситуацията в Благоевград в последните шест-седем месеца предполага нисък морал, бойкоти, слаби резултати и скандали в съблекалнята – поне такава е практиката във всеки български професионален клуб, в който свършат парите. Нищо подобно! Суровата зима отмина, а с изцяло обновен състав доскоро соченият за безсперспективен специалист Костадин Ангелов, по пряркор Лаптопа, за пореден път показа на България силата на благоевградската футболна школа. Със сплав от голобради момчета и опитни състезатели, общото между които е кръвната връзка с региона, Ангелов не само е на път да спаси Пирин от изпадане, а и да го класира за втори път на финал за Купата на България в рамките само на три сезона. И това на фона на безспирната война на акционерите, прехвърлила се и на поличитеската сцена в областния център и резултираща в ежедневни проблеми от всякакъв характер за футболисти и треньорски щаб. Пълен парадокс.
Преди началото на срещата днес всички определят Славия като безспорен фаворит. Такъв обаче бе и Локомотив Пловдив в четвъртфинала срещу Пирин. Едно е ясно – победата днес ще изстреля един от двата отбора в орбитата на мечтите. А оттам насетне всичко е възможно