Измамният ореол на Илиан Илиев

Наставникът на Берое Илиан Илиев се утвърди като най-постоянният треньор в българският футбол в последно време. За седем години в професията той е водил само два отбора - заралии и родния Черно море. Илиев работи в Стара Загора вече пет години и половина, остана дори когато отборът изпадна в Б група през 2008 година. За българската реалност да се задържиш на едно място за такъв период си е направо подвиг. Нещо като 40-те години на Ги Ру в Оксер. За това време той си спечели много симпатизанти и почти никакви врагове. Феновете на Берое не дават и косъм да падне от главата му, а шефовете на няколко пъти направиха всичко възможно да го спрат да напусне клуба. Името му се сочи от почти всички специалисти като един от най-добрите млади специалисти у нас. От няколко сезона е постоянно спряган за треньор на Левски, че дори и на националния отбор и Литекс. Казано накратко – Илиан Илиев се е превърнал в институция за Берое и дори за целият български футбол. Доколко обаче това е справедливо и акуратно?
За седем години като треньор Илиев се е изправял 11 пъти срещу ЦСКА и Левски като домакин в А група, в които има кошамрен баланс – нито една победа, две равенства и цели девет загуби! Тези цифри дискредитират сериозно реномето му на утвърден специалист. При това той е бил треньор на Черно море и Берое – два от най-постоянните в исторически план провинциални отбори, които се славят като традиционно силни домакини.
Спечелената купа на България не може да бъде индулгенция за сериозните грешки и пропуски на треньора Илиан Илиев. Ако той е извършил подвиг с достигането до финала с Берое, който все пак е ставал и шампион, то какво да се каже за Петър Хубчев тогава, който стори това с отбор, чиято цел е да обиграва играчите на Черноморец Бургас. Илиев безспорно е един на най-толерираните треньори у нас. От толкова суперлатив по негов адрес, около главата му сякаш се е появил ореол на светец. С времето обаче той стана все по - фалшив и измамен.
В Берое Илиев получи кредит на доверие да работи дългосрочно и има абсолютно спокойствие за поста си. На подобен комфорт не се е радвал нито един треньор в България в последните поне 10 години. За тези пет сезона начело на Берое той трябваше да е изградил отбор със свой стил, да е наложил и изградил собствени кадри, които да играят с успех след това в грандовете, в чужбина или дори в националният отбор. Освен това Берое не е клуб, чиято цел е единствено да не изпадне. Но, като изключим случайно спечелената купа, отборът не е постигнал нищо друго, освен да запазва мястото си в елита. Впрочем, Берое и изпадна веднъж под ръководството на Илиан. Отборът общо взето си живурка в средата на класирането и побеждава само слабаците, а участието в Европа беше по задължение. Съставите на Илиев винаги са изградени изцяло от опитни футболисти - Диан Генчев, Слави Жеков, Станислав Бачев, Ваня Дзаферович, Александър Томаш и още доста други. Илиан залага на сигурно и не обича да налага младите играчи и да ги учи. Или може би просто не може. Да, двама футболисти наложени от него, бяха продадени на Левски - Тодор Христов и Иво Иванов. Тяхното представяне на “Герена”, обаче носи повече негативи на Илиев като треньор, тъй като те се провалиха тотално и единственото впечатление, което направиха, е че са тотално ненаучени футболисти.
Още едно петно върху имиджа на един от най-хвалените родни треньори хвърлят мачовете на неговият отбор срещу Левски. Последните 3 срещи между тях в Стара Загора завършили с победи на сините с 3:1, 3:2 и 2:1 са крайно съмнителни. Постоянните мънкания и оправдаания на Илиев, че нямал късмет и все нещо му пречело срещу Левски едва ли могат да заблудят някого.
Илиан Илиев безспорно е от вълната млади специалисти и тепърва ще работи още много години в българския футбол. Нелепо е обаче заради една купа или няколко прилични мача да бъде обявяван едва ли не за родния Гуардиола или Мауриньо. Какъвто между другото бе и случая с Радуканов в ЦСКА. И двамата са много надценени като специалисти за сметка на хора като Костадин Ангелов, Петър Хубчев и Драголюб Симонович например, които с много по скромни отбори постигнаха доста по-добри резултати, осбено срещу грандовете. В България обаче много обичаме да развенчаваме успелите хора като Сточиков и Бербатов. И да си измисляме митове като Радуканов, Гонзо и … Илиан Илиев.