Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Издигат паметник на „Риасор” на Чачо, вкарал 6 на България

Издигат паметник на „Риасор” на Чачо, вкарал 6 на България

21-05-2020 Любомир СЕРАФИМОВ

На 21 май 1924 г. във Виена излизаме в първия си междудържавен мач с единайсеторка от 9 левскари

21 май не е дата за гордост в историята на националния ни тим –на нея записваме две от най-тежките си поражения, като особено унизително е онова 0:13 на стадиона на мадридския Реал през 1933 г., дошло след комедия от грешки и нещастно стечение на множество обстоятелства. И досега това същевременно е и най-голямата победа в историята на „Ла Фурия”.
0:6 срещу Австрия през 1924 г. е началото на летоброенето за България на световната футболна сцена. Първият ни междудържавен мач е срещу световна сила по онова време и е заключителна част от подготовката на новосформирания олимпийски тим за участие на игрите в Париж. Първият ни селекционер също е австриец, едва 26-годишният Леополд Нич, който същевременно е ляв халф на виенския Рапид. Решено е гръбнак на сборния тим да са играчите на есенния столичен първенец Левски, за да се наблегне на обиграността, но пък са пренебрегнати силните слависти и играчите от Варна, която в онези дни диктува футболната мода у нас. Така срещу австрийците излиза състав от 9 левскари.
Картинки от една забравена епоха - отборът ни тръгва с влак и е изпратен с военна музика на перона, самите играчи пеят с пълно гърло „Тирани, чудо ще направим!”, както и химна. Те са приветствани с тържества и пламенни речи на всяка по-голяма гара до Лом, откъдето дългото пътешествие продължава с параход по Дунав. Закономерното 0:6 не убива ентусиазма и седмица по-късно националите, които тогава всъщност са олимпийци, печелят всеобщи симпатии, въпреки че губят нещастно с 0:1 от Ирландия в Париж след гол от явна засада.
През 1933 г. мадридският „Чамартин” е свидетел на най-голямото унижение в цялата история на националния ни тим – 0:13. 60 000 се стичат на трибуните, за да видят новите балкански шампиони - месеци по-рано българите печелят първенството на нашия полуостров и това предизвиква невероятен патриотичен подем в страната ни. Турнето до Пиринеите непосредствено преди следващия балкански шампионат е комерсиално – от приятелските двубои с Испания и Португалия очакваме приход от стотина хиляди рева, но злините от него се оказват доста повече.
До Мадрид играчите ни се лашкат 5 и половина денонощия с третокласни вагони и пристигат броени часове преди двубоя. През нощта в хотела им има бал на конкурса „Мис Вселена” и националите ни, оказали се в центъра на веселбата, си лягат чак призори. Свикнали да играят на сгурия, нашите излизат на хубав затревен терен, за който не са пригодени обувките им. Прибавя се и сипещият се дъжд, а българите се хлъзгат като на пързалка. Комичните ситуации срещу отбора на легендарния вратар Замора достигат своя връх, когато при 0:6 Тодор Мищалов в яда си нарочно си вкарва автогол, малко по-късно изнервеният от развоя Константин Ефремов сам си изпросва изгонването от терена за глупаво изритване на топката при спряла игра. Нещастието за едни е щастие за други. Мачът е звездният миг в кариерата на футболиста на Ла Коруня Едуардо Гонсалес Валиньо, наричан просто Чачо. В първия от едва трите си мача за Испания той на 6 пъти поразява вратата ни – недостигнат рекорд и до днес. След години на клубния стадион „Риасор” му издигат паметник.
След погрома португалците отказват уговорения мач с разпасаната ни команда. Деморализирани, убити от унижението и от тежкия път до Мадрид и обратно, губим безславно балканската си титла с поредните катастрофални резултати 2 седмици по-късно.

Текст под снимка
Паметникът на Чачо на стадиона на родния му клуб „Ла Коруня” напомня за головия му рекорд срещу България.
21 май 1924 г.
АВСТРИЯ – БЪЛГАРИЯ 6:0 приятелски мач
1:0 Хорват 36, 2:0 Данис 42, 3:0 Хорват 76, 4:0 Грюнвалд 78, 5:0 Холват 82, 6:0 Данис 86
АВСТРИЯ: Канхойзер, Беер, Тойфел, Гайер, Кох, Баумгартнер, Морокути, Данис, Хорват, Грюнвалд, Сок. Тр. Хуго Майсъл
БЪЛГАРИЯ: Петър Иванов, Александър Христов, Симеон Янков, Гено Матеев, Боян Бянов (к), Димитър Манолов, Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Цветан Генев, Константин Мазников, Кирил Йовович. Тр. Леополд Нич (Австрия)
ВИЕНА, СТАДИОН "ХОЕ ВАРТЕ" – 10 000 зрители. СЪДИЯ – Тивадор Киш (Унгария).
21 май 1933 г.
ИСПАНИЯ - БЪЛГАРИЯ 13:0 приятелски мач
3:0 Чачо 6,9, 21, 4:0 Регейро 29, 6:0 Елисеги 40, 42, 7:0 Мищалов 46-авт., 8:0 Елисеги 59, 9:0 Чачо 68, 10:0 Регейро 76, 11:0 Чачо 77, 12:0 Бош 85, 13:0 Чачо 87
ИСПАНИЯ: Замора, Сириако, Кинкосес, Силаурен, Гамборена, Маркулета, Прат, Луис Регейро, Елисеги, Чачо, Бош. Тр. Хосе Мария Матеос
БЪЛГАРИЯ: Тодор Дермонски (30 – Ради Мазников), Иван Моканов, Тодор Мищалов, Стефан Георгиев (46 – Пенко Рафаилов), Димитър Байкушев, Константин Ефремов, Никола Стайков, Любомир Ангелов, Михаил Лозанов, Асен Пешев (к), Асен Панчев. Тр. Павел Грозданов.
МАДРИД, СТАДИОН "ЧАМАРТИН" - 60 000 зрители. СЪДИЯ – Сантуш Палиняш (Португалия). Червен картон – Ефремов (55)