Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Иберийската следа

Иберийската следа

06-05-2020 Желю СТАНКОВ

Победа на всяка цена!
Първо футболът, после победите!
Общо взето, така могат да бъдат поставени нещата, когато говорим за един от големите футболни треньорски сблъсъци на последните над 15 години.
Първият постулат принадлежи на Жозе Мауриньо, а вторият е приписван на Хосеп Гуардиола.
Моу и Пеп. В началото бяха имената, а сега това е сблъсък на треньорски философии. Откакто съществува футболът, винаги има подобно противопоставяне. На тези, които искат да триумфират грозно, срещу тези, които предпочитат да умрат красиво.
Мауриньо и Гуардиола не са безразлични на всеки, който се вълнува от футбола като материя. Едно време и Eленио Eрера не е бил симпатичен на всички. А Йохан Кройф е бил мразен от тези, които са предпочитали сигурната игра и победите с 1:0.
Мауриньо и Гуардиола са продължители на категоризирането не само на зрителите, но и на футболистите. Наскоро Шаби Алонсо призна, че през 2014-а е напуснал Реал Мадрид след няколко години при Мауриньо, за да премине в Байерн при Гуардиола.

Някъде тук е
ключът от бараката

Испанският халф отива при Пеп, за да открадне от треньорската му магия. Кой знае, може би следващото голямо име в занаята да е някой, който е тренирал и играл при двама от най-големите треньори на нашето съвремие и успее да направи сплав от идеите на Жозе и Пеп.
Треньорските философии на двамата герои са доста различни, като е твърде интересно един ден Мауриньо да разкаже как и кога се е пречупил след годините на пейката на Барса като преводач и асистент. Някак не е логично да си бил в кухнята на красивия и атрактивен футбол и след това да си спечелиш славата на един от продължителите на идеологията на монотонния дефанзивен и неприятен за гледане футбол.
В началото, след като Жозе взе първата си Шампионска лига с Порто, предшествана от Лига Европа, футболният свят си мислеше, или по-скоро се надяваше, че


грозното пате
ще се превърне
в красив бял лебед


Но не се случи и до ден днешен. Мауриньо сам изгори много мостове след себе си, в момента, изглежда, вече е по кривата надолу. Арогантният му характер и безкомпромисната дисциплина го държат нависоко в йерархията на търсените треньори, като тук трябва да споменем и партньорството му с агента Жорже Мендеш. А всъщност някой знае ли кой е агент на Гуардиола?
Сблъсъците между двамата почти винаги от птичи поглед са еднакви - стилът тики-така срещу чакай-чакай. Това са два свята, но единият не е излишен.
Съперничеството достигна най-големите си висоти, когато португалецът беше в Реал Мадрид, а Гуардиола начело на Барселона, но неговият произход идва преди това. Всъщност в края на 90-те двамата бяха много близки приятели, докато Специалния помагаше на сър Боби Робсън на „Ноу Камп“, а Гуардиола гордо носеше капитанската лента. През лятото на 2008-а обаче Мауриньо понесе


първия тежък удар


след като блаугранас избраха за треньор плешивия естет от Сан Педор, а за португалеца остана признанието на тогавашния президент Лапорта: „Жозе просто не споделя една и съща философия с клуба“.
Не след дълго дойде отмъщението на Моу – през 2009/10, когато неговият Интер елиминира Барса на полуфиналите в Шампионската лига. Нерадзурите биха у дома с 3:1, след което впрегнаха всички сили в защита на реванша и загубиха само с 0:1. В този двубой на „Ноу Камп“ Жозе стигна невиждани висоти дори за собствените си дефанзивни стандарти, след като използва Ето'О в защита. А след елиминацията на блаугранас гордо заяви: „Никога в живота си няма да водя Барса“. Така се роди съперничеството между двама мъже с еднакъв успех, но търсейки го по различен начин.
Само 7 месеца по-късно Мауриньо пак пристигна в Каталуня, но този път с Реал Мадрид. И беше отупан с 0:5. Контрастите между двамата – лични и тактически, бяха усилени от епичното напрежение от времето на Жозе на „Бернабеу“. Ако Барселона винаги трябваше да се стреми да проектира леко прикриваща представа за красота и любовна връзка с топката, тогава Мауриньо беше точно на обратния полюс – значение имаше единствено победата, а топката е скука.
Като цяло Жозе не си спомня с добро битките с Пеп в периода си в Реал. Стигна се дотам, че след един от мачовете на „Бернабеу“ феновете пляскаха на каталунците, които буквално се подиграха с Белия балет. Това бе категорична победа с туш на света на Пеп над този на Мауриньо.
Когато Гуардиола напусна Барса в края на 2011/12,


Жозе сякаш
беше осиротял



Не може да живее с него, не може да живее и без него. В крайна сметка Специалния започна да води война със своите играчи, завърши с празни ръце през сезона и бе прогонен.
Тук идват и още няколко от разликите между двамата – единият почти винаги бива уволняван, а другият напуска сам, след като за себе си се чувства изчерпан на едно място, и търси друго, където да пренесе модела си. Гуардиола като че ли сам избира къде да продължи и търси новото си място, а Жозе чака покана и винаги има драма с неустойки.
Освен това португалецът не може да живее без врагове, сам си ги излъчва. А ако няма, си ги произвежда. Каталунецът е по-затворен, включително и с медиите. Пеп обича да пази отношенията си с футболисти и босове зад завесата – точно на противоположния полюс бе последната кампания на Жозе в Реал.
Враждата между двамата сега се води на територията на Англия, където Пеп продължава да ниже трофей след трофей със своето тики-така, а черният ангел Мауриньо продължава да трупа врагове със своето чакай-чакай. На този етап най-великият театрален двубой на футбола е в пауза, но скоро двигателите ще бъдат задвижени за пореден път. Жозе изглежда уморен и дискредитиран, а положението му в играта намалява. Междувременно Пеп продължава да печели. Такава е историята на една от най-мрачните студени войни на футбола, но краят й съвсем не е написан. А кой знае, това съперничество може все още да не е достигнало точката си на кипене...