Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Залезът на каталунските мечти

Залезът на каталунските мечти

30-01-2012 Джонатан У??ЛСЪН „Гардиън“

Традицията е отбори като Барселона да се сриват на четвъртата година
След третата година става фатално – това е фразата, изречена от великия унгарския треньор Бела Гутман. Остане ли един наставник повече от три сезона начело на даден клуб, нещата вече не вървят. ??грачите почват да се отегчават, трудно намират мотивация, както е било в началото. Постоянната и монотонна работа с един и същ треньор води до ефекта на гниенето, а и съперниците вече дотолкова са разучили стила на игра, че почват да намират удачни тактики на противодействие. Разбира се, че изключения има, но те са най-вече в по-слабите първенства. В големите европейски лиги неписаното правило е, че един велик отбор може да задържи нивото си максимум три години. Такъв е и случаят с Барселона. Каталунците вече изостават със 7 точки зад Реал Мадрид в класирането, а това очевидно има своето обяснение – Пеп Гуардиола кара четвъртия си сезон като треньор на „Ноу Камп“.
Подобни примери са много. Виктор Маслов, бащата на пресирането във футбола, изведе Динамо Киев до три последователни титли на СССР в периода 1966/68, но бе освободен от треньорския пост през 1970 г. Аякс спечели три поредни европейски титли (1971/73), но веднага след това настъпи разрив. Йохан Кройф напусна отбора след скандал с капитанската лента. Милан на Ариго Саки спечели скудетото и 2 пъти КЕШ (1988/90), но после не успя да издържи на убийственото темпо на собствения си динамичен стил.
Всички изброени отбори са известни с това, че изповядват стил на дълбока преса. Точно така е и при Барселона в дне??ния й вид. Този начин на игра изтощава максимално силите на играчите и затова е още по-трудно да се запази постоянство с течение на годините. Освен това идва и въпросът за глада. Когато вече си спечелил три поредни титли, наистина ли четвъртата ще бъде чак толкова значима, колкото и първата?
Да се говори, че Барса е в упадък, разбира се е твърде прибързано. Но фактът остава, че Гуардиола и компания вече са на цели седем точки зад лидера Реал Мадрид. Очевидно е, че при гостуванията на отбора извън „Ноу Камп“ на моменти липсва концентрация и достатъчно прецизност. Това прави малката разлика Барселона да си остава много добър отбор, но не и изключителен. Спомнете си и един от последните мачове срещу Еспаньол. Сеск Фабрегас даде аванс на Барса още в началото и оттам нататък каталунците се отпуснаха, мислейки че головете ще продължат да валят от само себе си. Вместо това се случи така, че Еспаньол се възползва от разконцентрирането на съперника, взе мача в ръцете си и накрая заслужено стигна до точката.
Не може да се отрече, че Гуардиола опитва да вземе мерки срещу мъчителния процес на ентропия. Взимайки пример от сър Алекс Фъргюсън, Пеп опитва да налага собствени кадри в първия отбор. Това са хора, които нямат за цел чрез клуба да изкарат пари за дрехи и коли, а са лоялни към емблемата и марката Барселона. Последният пример е с Тиаго Алкантара. Освен това Гуардиола освежава отбора от време на време с привличането на големи имена (Алексис и Сеск), показа твърдост при наличието на проблем (освобождаването на ??брахимович), опитва да изненадва съперника с тактически вариации (каквото е защитата с трима). Въпреки всичко това обаче каталунците сяка?? загубиха умението си да прегазват по-слабите отбори с лекота, както го правеха преди. До края на сезона все още има достатъчно време, в което написаното да бъде опровергано, но мечтите на Барселона почват да се изплъзват.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар