Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Завод 12 не е Любимец 13,  а ко??марът на Левски

Завод 12 не е Любимец 13, а ко??марът на Левски

15-09-2012 ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

В продължение на повече от година „Тема спорт“ всяка седмица ще ви предлага уникална за на??ия печат екстра – исторически преглед на А група сезон по сезон, със своите герои и антигерои, върхове и падения, куриози и драми, резултати, класирания и всички ??ампиони.

Кой е единственият български клуб с положителен баланс от срещите си в А група с Левски, при това без никакви ??ансове някога тенденцията да бъде обърната? Отговорът е твърде куриозен - не вечният съперник ЦСКА,а... заводски тим, който „танцува“ едва три сезона в А група. В тях сините стигат едва до една победа над представителите на работническата класа в 6 срещи, а два пъти губят.
Всъщност какво се крие зад прозаичното дори за ранния социализъм име Завод 12? Основан през 1947 г. като Металик, клубът попада под крилото на столичния завод за бензинови двигатели, който е създаден през януари 1907 г. като ??нженерна работилница. По-късно прераства във Военна инженерно-свързочна фабрика, а сетне в завод „Средец“, когато произвежда електрокари. Симпатичното тимче печели софийската Б група в конкуренцията на далеч по-именити отбори по онова време – Академик и Червено знаме, като допуска само една загуба в 22 срещи. Всички обаче очакват от него да е само фон в А група, а новаците успяват да изпреварят в крайното класиране дори ??ампионите от Левски, като допускат пред себе си единствено ЦСКА, Славия и Локо Сф. В директните двубои открадват по точка от първите два тима, а от железничарите и сините – по 3 от 4 възможни.
Представете си следната картинка. Елитни футболисти пътуват за тренировки с трамвай до последната му спирка. След това продължават пе??а до поляните край две села – Биримирци и Обрадовци. После имат привилегията да се хранят безплатно в заведение на столичната улица „Алабин“. Те не само се водят на работа в завода, но и изкарват прехраната си в него. Когато се налага да пътуват за мачове в провинцията, надницата им все пак върви, а за участието си в А група не взимат никакви допълнителни пари. Ръководството на завода обаче поема разходите на тима за екипи, хотели и лагери, а по радиоуредбата в халетата редовно осведомяват трудовия колектив за успехите на терена на техните колеги. ??дилия в соцстил.
Въпреки всичко тимът няма нищо общо с онзи Вито??а от култовия филм Любимец 13. Треньор на Завод 12, който играе домакинските си двубои в квартал „Захарна фабрика”, е голяма фигура в на??ия футбол – Димитър Байку??ев-Мими, а звезда на тима с виненочервени екипи е централният нападател Димитър Йорданов-Куку??а, който остава в историята с великолепната си игра с глава. Той постига 12 от всички 26 гола на тима през сезона и за капак вкарва хеттрик във вратата на Левски за крайното 3:1. 1954 г. е последната, в която Куку??а играе за Завод 12. След кратък престой във ВВС през следващия сезон (и нови 11 гола в А група) Йорданов се превръща в бижуто на Левски преди ерата „Гунди” и за 10 сезона отбелязва 81 попадения за сините.
Славия изиграва най-силния си сезон в елита до онзи момент. За първи път белите побеждават на два пъти Левски – с по 2:0. Никой друг стрелец от създаването на А група чак до 1963 г. не успява да се доближи до головия рекорд на Добромир Та??ков от 25 попадения в рамките на един сезон, при това само в 24 изиграни двубоя. Мирко е в стихията си срещу новака Велбъжд – 5 гола за 7:0 на 1 май 1954 г. и още 4 хеттрика – срещу Торпедо Пл, Берое, Спартак Пл (всички в София) и срещу Спартак Вн (като гост). А нападението на Славия бележи общо 67 гола, което е клубен рекорд, който още не е подобрен.
Първенството обаче има своя безспорен властелин – ЦСКА, който поставя началото на уникалната си поредица от 9 последователни титли и всъщност за дълго го превръща във... „вторенство“, защото победителят е предизвестен. През 1954 г. съвсем реални очертания придобива мечтаното творение на предводителя Крум Милев. В 21 поредни срещи от началото на сезона тимът не познава поражението, печели и националната купа на 7 ноември с 2:1 срещу Славия, за да падне 4 дни по-късно с 0:2 в Пловдив от средняка Спартак при малко странни обстоятелства. Автобусът на червените се поврежда по пътя към града на тепетата и играчите са принудени да се придвижат кой с каквото превозно средство намери. Тази загуба остава и единствена за армейците в 39 изиграни срещи през годината плюс тези за купата и 9 международни двубои. На отбора липсва само един наистина голям вратар и той идва от софийския Спартак в началото на 1955 г. – Георги Найденов. Оттук насетне в продължение на цяло десетилетие в тима биват привличани войници, които трябва да имат огромния талант на Митата Якимов, за да пробият в бетонираната титулярна единайсеторка, която всеки любител на футбола по онова време знае наизуст.
А Левски? Безумно извър??ена смяна на поколенията изпраща сините в миманса. Единственият светъл лъч идва през септември, когато в тима започва да се налага едва 18-годи??ният тогава Христо ??лиев с колоритния прякор Патрата, който в ??естте последни мача вкарва цели 6 гола със синята фланелка и също като Гунди и Котков завър??ва трагично земните си дни в автомобилна катастрофа през 1974 г.
Сезонът е и първи за старозагорския Берое в групата на майсторите. Началото обаче е ко??марно – едва три точки (от три нулеви ремита у дома) и 10 загуби след първия полусезон. Първата победа идва след половин година в елита – чак в 21-ия кръг – 1:0 срещу втория представител на Плевен – Торпедо, когато положението на съставения главно от млади войници тим е станало безнадеждно. Сбогуването с А група обаче е с победа с 3:1 над Велбъжд, което повлича и другият абсолютен новак от Кюстендил в чистилището на долните е??елони. На гостите не помагат дори усилията на трима футболисти, които през миналия сезон стават ??ампиони с Левски – вратарят Симо Костов-Сиамската котка, ??ван Димчев-Бачин и Драган Георгиев-Драго. Тогава Берое за първи път отбелязва три гола в един мач, а лявото крило ??ван Христов-Гълъбеца дори отбелязва и четвърти, но съдията го отменя. Тогава чирпанецът го удря на молби към рефера: „Не го отменяйте, другарю, изпадаме, пък и се уволнявам, нека и аз да си имам поне едно голче в А група!“. Арбитърът обаче е твърд и безчувствен като камък.
Така един от трите пълни дебютанти в А група се покрива със слава – Завод 12, а другите два напускат през задната врата елита – Берое, за да се завърне след 4 години, а Велбъжд - след цели 41 лета. Третият изпаднал – Торпедо Пл (който също през сезона побеждава Левски), пък никога повече не стига до майсторска промоция, а през 1957 г. се влива в другия градски клуб Спартак, за да потъне в небитието. По същото време свър??ва и приказката за заводското отборче от София. През 1997 г. е направен опит да бъде съживен под гръмкото име Девълс (Дяволите), но след кратко мъждукане в окръжните групи също остава само спомен от романтичното минало на футбола ни.





Очаквайте следващата седмица: Как устремилият се към титлата с пет поредни победи на старта тим на Черно море в крайна сметка... отпада от елита.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар