Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

04-03-2021 Жаклин Михайлов: Футболният 3 март

Жаклин Михайлов: Футболният 3 март

04-03-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Купата е синя, червена или отново черно-бяла

България преживя може би най-футболния Трети март от много време насам. Чудесно съвпадение между националния ни празник и Купата на България. Единствените липсващи бяха феновете по стадионите, които имаха какво да видят.
Шест отбора вече са с място в четвъртфиналите и основните цветове се очертаха доста ясно. Те са три - синият, червеният или черно-белият. Най-актуалният зелен цвят вероятно отново ще почива, ако съдим от представянето на Лудогорец вчера. Лесно може да се предвиди, че титлата ще е

основна цел на
Дамбраускас

докато за купата ще играят предимно резерви. А резервите на Лудогорец не могат да показват чак същия футбол. Жалко е, че Царско село също подреди целите си и купата явно не им беше приоритет. Това, че съперниците излязоха на практика с Б формациите си, не е голям комплимент за турнира. Но явно има и процеси, които не може да се правим, че не съществуват. Преди години нямаше такова отношение към този турнир и тогавашните шампиони играеха с най-доброто дори когато отсреща бяха аматьори от Велинград или Чирпан.
Но времената се менят и трябва да свикнем с някои нови тенденции. Радостно е обаче, че има и отбори, за които купата си остава привлекателна и те ще се опитат всячески да стигнат до последния мач, който вероятно ще се играе пред пълни трибуни. А добрата новина е, че двата отбора с най-много публика все още са в играта.
Обратно към мача между Царско село и Лудогорец. Макар и с резерви, гостите доминираха изцяло през първото полувреме, а Доминик Янков, Чибота, Баджи доказаха, че не са изстинали от стоенето на пейката. Слабостите в отбраната обаче лъснаха през втората част и дадоха нов повод за съжаление на големите им конкуренти за титлата. Видя се, че когато топката дори е отправена елементарно във вратата, е много вероятно тя да стигне и до мрежата, когато страж е Пламен Илиев. И с голяма вероятност може да се предвиди, че новодошлият хърватин съвсем скоро ще стане безалтернативен в новия си клуб! Което е малко парадоксално, защото националният селекционер Ясен Петров май ще трябва да разчита точно на Пламен Илиев.
По-рано през деня в Коматево

ЦСКА 1948 изигра
поредния си много
добър мач

и справедливо удължи мечтата си за трофея поне до четвъртфиналите. Този тим може да се окаже много костелив орех за онези, които се смятат за фаворити в надпреварата. ЦСКА 1948 показа много сходна игра с тази срещу Левски. Това не е никак маловажно обстоятелство, защото говори за изграден стил. Той може да не е най-атрактивният и най-качественият, но вече е щемпел за отбора. И постепенно се оформят силните страни на състава. Ивайло Чочев става все по-влиятелна фигура в средата на терена, а Георги Русев прави все по-силно впечатление. Отдавна чакаме този диамант да заблести и през тази пролет това е на път да се случи.
След големите промени Ботев Пловдив си остава все така със скромни футболни възможности. А най-големият проблем за клуба е на път да стане треньорът Валентич. Голямата му уста и явното несъответствие между показаното на терена и неговите лични представи трябва да притеснява неговите началници и най-вече колоритните фенове на Ботев Пловдив. Отборът е крайно небалансиран, а новите попълнения са абсолютно безлични към момента. Въобще никакви зачатъци на истинска футболна промяна не се виждат на хоризонта, а Валентич плещи врели и некипели и ни обяснява футбола. Ама трябва на терена да се вижда, а не на големи приказки.
Безспорно украшение на футболния национален празник бе

сблъсъкът
на „Герена“

Там се очакваше едно, а стана нещо съвсем различно. Левски и Берое играха за трети път през тази кампания и парадоксално или не, нещата се обърнаха на 180 градуса. На 10 август миналата година Берое превърна мача си в квартал в „Подуяне“ в самостоятелен рецитал. Гостите напълно доминираха и още през първото полувреме поведоха с лекота с 2:0. И без никакви проблеми задържаха този резултат до края на мача. Към онзи момент беше ясно, че Берое е сигурен кандидат за тройката, а Левски пък е също толкова сигурен за тройката, ама отдолу нагоре. На 8 декември Берое прие сините под Аязмото с пресния Славиша Стоянович. Отново победата бе за зелените, но само с 2:1 при наличие на доста по-сериозна съпротива от страна на гостите. Но Левски не удържа равенството и си тръгна с нула точки.
И три месеца по-късно Левски срази съперника, който го бе надиграл два пъти досега през сезона. Огромната разлика е, че домакините започнаха мача без Алекс Петков, Живко Атанасов, Орлин Старокин в защита. А Даске и Найденов, които играха в предишните два сблъсъка, вече бяха поставени на правилните позиции в средата на терена. Говорят се всякакви небивалици за Славиша Стоянович, дори слуховете отвеждат към скорошна раздяла. Веднъж писах за разликата между най-добрата спортна експертиза и добрия треньор. Видя се категорично в мача с Берое, че когато един отбор има треньор, нещата изглеждат по съвсем различен начин. Затова долу ръцете от Славиша, защото Левски изгуби ли го и него, догодина дербитата ще са в Своге, Балчик и Симитли.
Това беше най-силната футболна продукция на Левски, откакто Петър Хубчев си тръгна. В случая с

много добра
тактическа
концепция,

която позволи на домакините да останат в мача дори когато резултатът бе негативен. Трудно се прави обръщалка, особено в напечен мач за купата срещу мотивиран и можеш съперник. Левскарите го направиха не по случаен начин, а с доста футболни достойнства. Персонално най-добрите си изяви със синята фланелка регистрираха Найджъл Роберта с трите си гола и младоците Илия Юруков и Мартин Петков. Но няма футболист в синьо, който може да бъде упрекнат, че не е дал най-доброто от себе си. С такива идеални за техните скромни възможности представления – Михайлович, Микулич, Рерас, Сулака, Монсалве, могат да надминат много от пробвалите се със синия екип чужденци. Тази нова отбранителна петорка е на светлинни години от онази весела компания, която забавляваше предимно съперниците на Левски през есента. А феновете на Левски виждаха как отборът е ударил дъното.
Остават няколко празни места в групата, която ще остане в турнира за купата за четвъртфиналите. Но от досега видяното в тази фаза се вижда, че надпреварата ще носи много позитивни емоции на феновете. Но само в частта на онези отбори, които наистина гледат сериозно на тенекиената купа, от която остава много повече от един хубав спомен. Справка – 2016 година и спечеленият трофей от третодивизионния тогава ЦСКА.