Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ерата „Хаджииванов“

Ерата „Хаджииванов“

21-05-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Строители на съвременна Футболна България

Човекът с най-благозвучния прякор остави незапълнима следа

Оформя се поредица в поредицата. Отново сме във владенията на фамозната Югозападна Бундеслига, която остави незапълним отпечатък върху футболния преход. Отпечатъкът го оставиха най-вече личностите, които яхнаха вълната. Вече писах, че парите са едно, а популярността съвсем различно. Нашите момчета искаха и от двете, и то по-много.
Фамозна и мистериозна фигура – това е най-добрата дефиниция за Костадин Страхилов Хаджииванов. Със сигурност няма да има такъв, който да попита наивно – а, бе кой беше този. Макар и като собственик на регионален клуб, какъвто е Беласица Петрич, Коце Хаджииванов, който и приятели, и врагове наричат Коце Маца, притежаваше популярността на владетел на столичен гранд. И се риташе с атовете като равен с равен. Всеки ден медиите пишеха нещо за него. Дали за скандали, дали за тото, но винаги за интересни неща, за които читателя умира да се информира. И интересните неща около Хаджииванов бяха в изобилие. И още нещо много важно, той е единственият в българския футбол с международна известност. Имам предвид собственик и меценат. Нито един от нашите футболни олигарси не успя да мине през табелите Кулата и Калотина с футболните си достижения. Коста го направи и стана световноизвестен. По най-модерният за времето начин. С обвинения и разследване за организация на срещи с предварително известен край. Както е модерно да се казва сега, член на международна организирана група. Ама излезе буря в чаша вода.
Но и това отшумя, а той си остана бял и непокътнат. Когато го преследваха разните власти и органи се пишеше много, но оправдаването му мина между капките. Преди по-малко от година той пребори КОНПИ и получи пълна реабилитация. Не е първият, нито последен случай в който обвиненията не се превръщат в доказателства за присъда. Сега единственото неща, което вълнува все още обществеността къде е Хаджииванов и с какво се занимава. Задача с повишена трудност.
Има и такива случаи в които собственикът е по-важен от отбора. Но статистиката в подобни случаи е най-меродавният източник. Костадин Хаджииванов надмина в своята ера успехите на Беласица от 70-те години и закова историческия връх на клуба. През 2005-06 година отборът от най-южния български град завърши на 6-о място в крайното класиране. Да прибавим и най-дългата серия – 6 поредни години в елита. И към това да посочим и имената, които минаха през Петрич, сред които блестят бъдещите играчи на Левски и ЦСКА – Вава, Милованович, Ели Маркеш и Маркиньос и ще видим защо в града все още въздишат по онези времена, в които Бела бе фактор от национално значение. Времена, които няма да се върнат именно защото няма как да бъде произведен втори като Хаджииванов. Защото онази стабилност на резултатите се дължи и на неговото управление.
В предишни части на поредицата се появиха интересни персонажи с нееднозначно звучене. Една от най-интересните личности маркирали този уникален футболен преход е Костадин Хаджииванов. Трябва да му се отчете, че избра като плацдарм на своята атака един малък футболен град. Върна го на картата и достатъчно дълго държа висока позиция. Проблемите и неблагополучията са нещо естествено и плачевния край е неизбежност. Да си представим обаче следната ситуация. Беласица отново е в А група и няма как това присъствие да е незабележимо. Ето, къде е маркерът между истинските и котерийните стойности. Беласица има история, публика, традиции и винаги ще е интересно да ги гледаме в елита. Нещо което не може да се каже например за Верея или Витоша Бистрица. Затова изборът на Хаджииванов е правилен. А финалът – той винаги е предизвестен. По принцип никой не се е измъкнал от футбол чист като момина сълза. Най-малкото това може да се каже за Костадин Хаджииванов. Вероятно в Петрич много повече помнят постоянните съмнения за черно тото, а не постиженията на терена. И като класически случай на футболна приватизация и последващо пълно разрушение на моралните и материални активи.
------
Перото в пернишкия връх

Първан Първанов направи от мисията невъзможна - мисия възможна

В град Перник има един отбор и той носи славното име Миньор Перник. Жълто-черните чукове и до днес всяват тих ужас у своите съперници. Трудно може да се излъчи по-яростен противник от тях. Но един друг отбор от същия град написа няколко златни страници в историята на пернишкия футбол. Случи се в средата на 90-те години, когато чудесата бяха се превърнали в норма. И много герои осъществиха дори най-неосъществимите си мечти.
Тази история е за Металург, създаден като футболен клуб на металургичния гигант завод „Ленин“. Може би най-големият завод в републиката. Това е отборът, който дава на България легендата Кирил Ивков. Още една местна знаменитост остава завинаги в аналите – нападателя Георги Йорданов. Но по принцип славата в Перник е за местното величие Миньор. И така до 1995 година, когато амбицията на Първан Първанов – Перо преобръща хода на историята. Бързата атака на върха стартира от аматьорите и със светкавичен ход стига до елита. Началото е поставено от великия Паро Никодимов и в тези времена тандемът е Паро и Перо. Никодимов изкачва отбора от В в Б група, а Валентин Лазаров в А. А вече сред елита в Перник е привлечен Ампето Харалампиев. Металург осъществява мечтата си да играе в елитния футбол и си осигурява редовен абонамент, който обаче е унищожен административно. През 1999 година Металург е изваден от елита след скандални доказателство за договорка с Литекс. В случая обаче пострадва само пернишкото чудо. И това слага края на ерата.
Първан Първанов –Перо е поредната одиозна фигура, заслужила мястото си в поредицата. В апогея на футболната си кариера е едва на 30 години, но това както се разбра не е изключение в онзи ренесансов период. Може и да не е от най-големите строители, но и той е иззидал поне една стена във футболния ни преход. И той отговаряше на всички критерии – словоохотлив, ексцентричен, без никакви задръжки във вербалните си изяви. Всички дадености за любимец на медиите. И неговото име фигурираше всеки ден във вестникарските сводки. А най-важното за да станеш любимец са конфликтите и скандалите. Металург гонеха рекорди в това направление.
Е, определено Металург не се държаха като момичета от девическо училище. А и имената на футболистите стряскаха съня на противниците им – Генади Симеонов, Кирил Джоров, Красимир Свиленов. Не бе никак лесно да си съперник на тези юнаци. Тази бойна компания записа 3 победи и 1 загуба срещу ЦСКА. Но бойците по онова време не бяха само на терена. Извън него оперираха такива митични фигури като Цимбика, Баруто, Карабито, като част от управленския екип. И от това произлиза страховития рефрен „Мале страх, страх..“
Изобщо Металург бързо си спечели репутацията на труден съперник. Не случайно отборът се превърна в стабилен член на златната среда. И в двете си участия в елита Металург завършваше на 10-място без явна заплаха за изпадане. Металург притежаваше всичко за да остане в елита поне още 4-5 години, но нещата се развиха в съвсем друга посока.
В аналите на футболната ни история обаче остават цяла глава под името Металург. Един мач срещу Спартак Пловдив, воден от бъдещата треньорска институция Георги Дерменджиев казва всичко. Първо гостите са подложени на масирана психологическа атака. След това съдията Йордан Иванов – Йоцо за да си тръгне жив свири дузпа за домакините, която те пропускат. Силоваците взимат нещата в свои ръце и организират неповторимо шоу, след което и съдията , и противниците загубват желание за съпротива. А на полувремето собствените футболисти са така сплашени, че през втората част наливат гипса. Гостите обаче им влизат в положението и мача завършва 5-2 за Металург. Времена и нрави, както би възкликнал класика.