Егоизмът проваля червените

Стана традиция в последните години ЦСКА да редува много силни мачове с доста слаби. В този клуб най-постоянното нещо вече е липсата на постоянство. Естествено в различните моменти са различни и причините. В сегашната ситуация се набива на очи един натрапчив детайл. И той е, че армейците просто не играят като отбор. Всичко в този тим е подчинено на индивидуалните действия. Голямото желание за лична изява е причината отборът да не е на първо място в класирането с пълен точков актив. Всеки в ЦСКА играе сам за себе си и се сърди на някой друг. Действията на офанзивните футболисти са подчинени не на отборната тактика и стратегия, а на желанието за лична самоизява. Тази тенденция обаче не е от два – три мача, а от началото на сезона. И за да бъдем още по-точни – още от летния подготвителен период.
През пролетта в ЦСКА имаше настроение, футболистите играеха един за друг, а славата обираха Делев и Платини, като оставяха по-малко и за Грегъри Нелсън. През лятото обаче бяха привлечени двама много класни играчи, като Зику и Мораес. За румънеца се знаеше, че е отличен футболист, но много особен характер и обича всичко да се върти около него, да се чувства най важният в клуба за който играе. Мораес не е толкова капризен, но той е проблемен по презумпция като всеки бразилец. Така в отбора се събраха пет много добри офанзивни футболисти и всички обичащи ЦСКА потриваха доволно ръце, че любимците им ще газят наред. Тези играчи, освен отлични качества притежават обаче и огромно его. Един отбор може да функционира с един или двама подобни футболисти. Но не и с пет. По този начин бе заложена бомба със закъснител, която е взривявала много по-големи отбори. Стараещият се да угоди на всички Милен Радуканов започна да се гъне под натиска на отделните характери и те започнаха да правят каквото си поискат. Един не иска да бъде сменян, друг настоява да бие дузпата, трети не дава на друг свободните удари в близост до вратата. Всеки иска да изпъкне, поставяйки се над колектива.
Сега конкретно. Платини и Делев очевидно не се разбират и демонстративно не взаимодействат помежду си. Това се вижда с просто око. В мача с Левски те не си подадоха нито един път. Затова и не е чудно, че голът падна след корнер. Единственото положение за червените в дербито, плод на комбинация в нападение бе на Янис Зику в началото на мача, което той пропусна. Платини и Мораес се опитваха да излъжат сами цялата защита на сините. Никакъв намек за комбинативна игра. На този фон победата в дербито се и истински подарък за този разпасан ЦСКА.
След като връзката между тези играчи е прекъсната безвъзвратно изходът е само един. Трябва да се правят промени. Задължителна изглежда раздялата с поне двама от офанзивните футболисти, като единия със сигурност да е Платини. На негово място трябва да бъде приобщен Станислав Костов, който притежава безспорни качества, но бе потъпкван от бившият треньор заради слугинажа към звездите.
Просто този егоизъм трябва да бъде прекратен. И щом играчите не могат да го направят, то е задължително да се намесят треньорите.