Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дългият път до върха

Дългият път до върха

31-07-2019 Алъсдер ФОТЪРИНГАМ, Сyclingnews.com

В последните дни зачестяват коментарите, че победата на Еган Бернал на Тур дьо Франс отваря нова глава в историята на Колумбия. Но също така тя затваря една доста дълга такава, свързана с колоезденето в тази страна. Носейки жълтата фланелка в Париж, Бернал постигна нещо, което в родината му е наричано sue?o amarillo – жълтата мечта.
Повече от 4 десетилетия минаха, откакто Кочизе Родригес, бивш шампион на писта, се състезаваше за екипа на Бианки заедно с Феличе Джимонди, ставайки първият колумбиец, който участва на Тура през 1975-а. Оттогава влиянието на тази страна върху големите обиколки постоянно нараства. Но както и Бернал отчете на последната си пресконференция, въпреки подиумите и победите на Джирото и Вуелтата крайният успех на Тура така и се изплъзваше на Колумбия.
От дебютното 33-то място на Родригес местните колоездачи трупаха доста позитиви. Първата етапна победа е във визитката на Луис Ерера през 1984-а на Алп д`Юез. През 1988-а Фабио Пара се качва на подиума в Париж, нареждайки се трети след Педро Делгадо и Стивън Рукс. Виктор Пеня пък носи за пръв път жълтата фланелка в продължение на три дни през 2003-а.
Имаше и доста низини, включително и през 2010-а, когато нито един колумбиец не участва на Тура за пръв път от 27 години. Това води до статия в местния El Tiempo, в която се призовава някой да извади 5 милиона евро, за да спонсорира колумбийски отбор за участие на Обиколката на Франция.
Като цяло местни колоездачи са спечелили вече 20 етапни победи и шест пъти са се качвали на подиума в крайното подреждане – по веднъж с Пара, Бернал и Ригоберто Уран и три пъти с Найро Кинтана.
На Родригес се пада честта да е първият колумбиец на Тура. Светът обаче заговори с уважение към тези състезатели в състезанията през 1983 и 1984 г. Това е периодът, в който отборът на Кафе де Колумбия получава право да участва от Феликс Левитан, който през 1982-а обявява, че обиколката е отворена и в нея могат да се състезават както професионалисти, така и аматьори. Началото на развитието на колоезденето извън северноевропейските държави.
Колумбийският екип става първият от Южна Америка, който участва в състезанието. Той е воден от бившия шампион Луис Оканя, смятан за свиреп колоездач. Постиженията през 1983-а не изглеждат кой знае колко сериозни за времето си: Едгар Коредор и Патрисио Хименес са най-добрите състезатели на Кафе де Колумбия с 16-о и 17-о място в крайното подреждане, като върховият момент е, когато Хименес води колоната на Турмале. Не бива да се забравя обаче, че говорим за състав от аматьори, които се борят срещу световни професионални звезди. Не само през 1983, но и през 1984 година.
„Тези момчета изживяха наистина много тежки моменти в онзи период. Те не просто дойдоха от друга колоездачна култура и държава от далечния край на планетата, но отборът като цяло принадлежеше на съвсем различна категория”, спомня си Франсис Лафарг, който работи като преводач и мениджър по онова време. „Те имаха на практика двама директори от Европа – Оканя и Рафаел Джеминиани, които бяха доста трудни за колаборация. Оканя бе докарал своя приятел Хуан Крус, който трябваше да предава съобщенията по трасето, докато аз и механиците от Рейнолдс изкарвахме дълги часове в хотелските стаи, за да им даваме съвети как да работят със скоростите. Бяхме разпънали всички отделни скорости на пода, за да им обясняваме коя за какъв стил на каране и кой етап е по-добре да бъде използвана. Горките момчета, нямаха представа за какво става въпрос. Трябваше да правят 100 километра отборен часовник още във втория ден и макар Оканя да им обясни, че трябва да стоят в група, те не го направиха и част от тях отпаднаха по трасето”.
Отборът на Кафе де Колумбия завършва последен въпросния ден, на над 10 минути от победителите и на 2 от предпоследния екип. През 1984-а, когато Оканя напуска отбора, той вече бе много по-добре организиран. Подгряващата надпревара Дофине дава големи надежди, след като Мартин Рамирес определено притиска до стената звезди като Бернар Ино.
Подобно на Бернал сега, тогава всички говорят за едно 23-годишно момче – Лучо Ерера, който прави много успешно състезание на Класико RCN в родната Колумбия, побеждавайки имена като Лоран Финьон и Грег льо Монд. Въпросът тогава е дали той е способен на подобно представяне при второто участие на Кафе де Колумбия на Тура?! Когато обиколката стига до най-стръмните си участъци, Ерера е във вихъра си. На Алп д`Юез той отнася Бернан Ино и Финьон, за да запише етапна победа! Първата в историята на тура за Колумбия, при това идваща на толкова престижно изкачване – това вече е прогресът, който местният тим търси. Впоследствие Ерера печели званието Най-добър планинар през 1985 и 1987-а, когато ликува и в Обиколката на Испания, но Колумбия така и трябва да почака 35 години от онзи забележителен момент на Алп д`Юез, преди да види първия си краен победител в Тура.
„Изненадан съм, че им отне толкова дълго време. Не забравяйте, че освен Лучо и Пара те имаха брилянтни катерачи през 90-те като Ринкон. След това дойдоха Чепе Гонсалес и Нелсон Родригес. Понякога обаче е сложно да спечелиш Тура. Подобно на австралийците или американците, които изпадат в носталгични настроения, защото родините им липсват. В Инеос обаче се постараха на Еган нищо да не му липсва”, коментира сега Лафарг. И макар наистина да е минало много време от Кочизе Родригес и следата, която той и Кафе де Колумбия оставиха, Бернал най-накрая превърна мечтата за sue?o amarillo в нещо напълно реално.