Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дуетът Колев – Янев скрива топката на Нотко

Дуетът Колев – Янев скрива топката на Нотко

17-09-2015 Една поредица на ЛЮБОМ??Р СЕРАФ??МОВ

Селският Урожай от Пордим и заводски тим от София оцветяват надпреварата през 1954 г.

В продължение на 75 седмици „Тема Спорт” ще предложи на своите читатели поредната уникална екстра – неразказаните истории в турнирите за националната купа. В борбата за трофея здраво са преплетени триумфи и скандали, герои и антигерои и най-вече политика и власт.

„Колев – Янев, Янев – Колев – гол”, дерат гърла родните радиокоментатори през 50-те години на миналия век в опит да опи??ат картината на случващото се по българските стадиони. Пъргавите и технични съотборници в ЦСКА ??ван Колев и Крум Янев се разбират без думи и творят на терена всепомитаща вихру??ка. „Те бяха на??ите оси вляво – разказва предводителят на червената армада Крум Милев в своята автобиография. – Трудно ми е да си спомня много двойки като тях, които така успе??но да са действали със смени на места, с трикове, с авторство на голове. Чувството за взаимно мислене се осъществява??е при тях идеално. ?? затова когато споменавам името на Колев, веднага си припомням Янев, когато говоря за Янев, все си мисля за Колев”. Тандемът е ко??мар за десните бекове на съперниците и това най-добре изпитва на своя гръб капитанът на Славия Панайот Велев във финала за купата през 1954 гoдина.
По онова време под най-популярното си име ЦДНА вече е хегемон у нас, печели международна известност, а любителите на футбола се питат не дали армейците ще бият, а с колко. Единайсеторката мечта на Крум Милев се оформя в пълния си блясък малко по-късно, когато през следващата 1955 г. към нея се включват вратарят Георги Найденов и Георги Димитров-Червения, а месеци по-късно - и Никола Ковачев. В онези години, в които се предприемат и нескончаеми турнета зад граница, червените, в чийто състав и резервите са национали, имат склонност да подценяват втората по престиж надпревара – за купата на Съветската армия, и това нерядко дава ??анс на останалите да се докопат до отличие, след като ??ампионската титла се превръща за тях в истински блян.
През 1953 г. ЦСКА не стига до нито един трофей поради недомислието звездите му да играят в първенството за националния тим и червените са пълни с амбиция за реабилитация през следващия сезон. До финала на турнира на 7 ноември 1954 г. армейците не губят нито един мач на вътре??ната сцена - записват 17 победи и 4 равенства в А група, преодоляват леко и трите си съперника за купата – Черно море, Спартак Пд и Локо Пд и падат за първи и единствен път в първенството (то е по системата пролет-есен) 4 дни след като печелят купата, и то при малко странни обстоятелства. На път за Пловдив за двубой с местния Спартак се разваля раздрънканият автобус, който ги превозва, и всеки от играчите на автостоп с камиони и с товарни влакове намира начин да пристигне часове преди началния сигнал.
Финалният кръг на турнира за купата отново започва с 1/16-финали, в които освен някои от елитните отбори (5 от тях по волята на жребия отиват направо в следващия етап), се включват 12-те окръжни представители, първенецът на градската група на София и... републиканският селски първенец Урожай Пордим. Впрочем това име, като в комедия на абсурда, носят всички отбори в селата, обединени в своеобразен кооператив под ??апката „доброволна спортна организация на селското население”. В нея са изградени 3204 секции по футбол (т.е клубове), в които по онова време има 59 146 футболисти. В турнира за купата има още две интересни нововъведения в регламента. Ако отборът носител на трофея не е член на А група, придобива правото на участие в нея през следващия сезон. Естествено никой тим от долните е??елони не успява в опитите си да стане елитен посредством купата. Футболистите, носители на трофея, пък получават званията „майстор на спорта”, носещи със себе си немалко облаги.
Освен селски, в надпреварата участват и заводски отбори. Софийският Завод 12 е новак в елита и по право е в основната схема. Създаден през 1947 г. като Металик, клубът попада под крилото на столичния завод за бензинови двигатели, който по-късно прераства във Военна инженерно-свързочна фабрика, а сетне в завод "Средец", произвеждащ електрокари. В три поредни сезона обаче Завод 12 отпада на осминафиналите на надпреварата, въпреки че в първенството дълго време остава единственият с положителен баланс в срещите си с Левски до появата на Лудогорец. Заводският тим е отстранен с 1:0 от Славия, в чиито структури попада до 1957 г., когато е изваден от Б група и разформирован. През 1954 г. и сините, финалисти от преди??ното издание на турнира, не успяват да преодолеят осминафиналите след 0:2 в Перник от местния Миньор. Герои на мача на новоизградения Стадион на мира са изгряващата звезда на перни??кия футбол Павел Владимиров-Пальо, Олег Павлов и ??ван Данчев-Лъвчо. Първите двама бележат и головете.
На четвъртфиналите е поднесена и следващата изненада – отпада носителят на купата Локо Сф. Неговото „лобното място” е районът на дне??ната Сточна гара в Пловдив, където на несъществуващото отдавна игрище „БДЖ” местният Локомотив стига до 1:0 в продълженията. В играта на столичните железничари личи умора от наскоро завър??ило турне в несъществуващата вече държава ГДР и само отличните намеси на вратаря Марин Маринов спасяват гостите от разгром. Три минути преди изтичането на второто продължение той все пак капитулира пред удара на Димитър Прахаров с глава.
Пътят на пловдивчани в турнира свър??ва в дне??ната Борисова градина, където икономично 1:0 за ЦСКА, до??ло още в 8-ата минута след самостоятелна акция на Димитър Миланов-Пижо, изпраща армейците на финала. В 44-ата минута вратарят на гостите Тодор Бечиров спасява дузпа, бита от доскоро??ния му съотборник Крум Янев.В другия полуфинал Славия подхожда малко високомерно към младия тим на Сливен, а единственото попадение вкарва при контраатака Добромир Та??ков чак в 104-ата минута.
Седмоноемврийският финал ЦСКА – Славия се играе под съпровода на ръмящия дъжд, направил терена хлъзгав, а „Васил Левски” остава с незапълнен капацитет. Белите започват със самочувствие и в началото са равностоен съперник, постепенно думата си казва по-високата класа на червените. В 21-ата минута Крум Янев пробива по десния фланг и подава на врязалия се на скорост Димитър Миланов. Пижо открива резултата със силен ??ут, а десет минути по-късно открадва топката от бранителя Тома Атанасов и прави 2:0. Белите стигат само до почетно попадение от дузпа, отсъдена за игра с ръка на Манол Манолов. Очакваният натиск на „ударниците” след почивката не се осъществява, а армейците показват, че футболът е и забавление. От своята врата често скучаещият страж на ЦСКА Стефан Геренски с интерес следи закачките със съперника на дуета Колев – Янев. „Бързи, млади, технични и хитри, те дълго и предизвикателно разиграваха топката покрай десния бек Нотко Велев. Не му я даваха. А той, тромав и по-бавен, и да иска, не може да ги ритне”, споделя след десетилетия голкипърът, който заради умелите си плонжове е наричан Рибата. Това е напълно в духа на тогава??ните клубни традиции. „Налице бе един подчертан стремеж за техническо надиграване на противника, за „скриване” на топката. Желанието да покажем техника ни кара??е да забравяме най-късия път към основната цел – победата”, прави равносметка на онези години железният бранител на ЦСКА Кирил Ракаров. Една българска Барса отпреди 6 десетилетия, която се присмива на така наречения директен футбол.

Очаквайте следващия четвъртък

Пловдив посяга към трона на ЦСКА, съдия на два пъти променя ре??ението си да не зачете гол на червените на финала.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар