Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

24-02-2021 Другото лице на Левски

Другото лице на Левски

24-02-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

През есента сините бяха само с експертиза, сега вече си имат и треньор

Левски е напълно преобразен и съвсем различен отбор спрямо това, което представляваше през по-голяма част от есенния полусезон. Вероятно никой няма да приеме тези думи на сериозно, но за мен метаморфозата в синия клуб е повече от видима. И равенството във Велико Търново не е никакъв провал, а част от

позитивната промяна

Какво говорят обаче фактите, колкото и да са оскъдни към момента? От подновяването на кампанията Левски спечели 4 пункта и не допусна нито едно попадение в мрежата си. Отбелязвам незначителния факт, че това е първият случай в кампанията, в който Левски остава със суха мрежа в два поредни мача. Съдниците веднага ще се произнесат, че Левски е играл с два от най-слабите отбори в лигата и няма по-нормално нещо от това да спечели победи. И затова равенството с Етър е провал. Ако се връщаш от 10-годишно изгнание в КНДР, можеш да си го помислиш, но трябва бързо да осъвремениш представите си.
Неприятната истина е, че при две съвсем резонни загуби от Монтана и Етър Левски щеше да е твърдо закотвен в зоната на изпадащите. Пиша резонни с ясно съзнание, защото през есента и Монтана, и Етър притежаваха далеч по-ясно изразени футболни достойнства от Левски. Част от тях се видяха в двата мача, но разликата бе, че и Левски вече има някакви достойнства. Сега предстоят четири поредни мача с ЦСКА 1948, Ботев Враца, Ботев Пловдив и Славия и във всеки един от тях трите точки са в обсега на гранда от „Подуяне“. Дори да вървят в неравноделен ритъм победа-равен, след месец Левски ще бъде далеч от всякаква застрашеност. А вероятно ще се появят и нелоши опции за атака на шестото място.
Дотук рибата е далеч в морето, а олиото в тигана цвърчи неоползотворено. Ще поживеем и ще видим, но индикациите на синьо пробуждане за опитното око са налице. В двата мача срещу Монтана и Етър се видя отчетливо огромната промяна във философията на играта на Левски. Това просто не е същият отбор, който гледахме цяла есен и от който привържениците му се срамуваха. На онази древногръцка трагедия е сложен край. И виновникът е Славиша Стоянович.
До появата на сърбина със словенски паспорт

на „Герена“ нещата се

ръководеха от най-добрата спортна експертиза, съчетана с най-неадекватния треньор в света. И колоквиумите между двамата създадоха една взривоопасна смес, която пък поставяше във всяка моя статия думата „изпадане“. И то си беше съвсем реално, защото това, което гледахме, бе най-слабият Левски за всички времена и епохи. Това беше като окончателния край на Римската империя.
Дори самото идване на Стоянович промени нещата изначално, защото той не е вчерашен и вижда нивото на компетентност на ръководителите си. И с пълно право взе цялата спортно-техническа власт. По документи Славиша Стоянович е най-титулуваният треньор в българското първенство. Визитката може и да не играе, но все пак дава някакви индикации и гаранции. И това, че най-слабият отбор през есента се сдоби с толкова добър треньор, само по себе си е огромен успех. За който сините фенове трябва да благодарят на един по-предишен собственик, сегашният едва ли щеше да му мине и през ума за Славиша Стоянович.
Какво променя един умен и опитен треньор, когато се сблъска с неподходящ за каквото и да е било футболен материал. Отговорът е ясен – подменя го на часа. И Славишата набързо смени целия фейс на отбранителния вал. Така на вратата се появи страж с нормални габарити за сметка на доста едрия Ники Михайлов. На десния тъч застана опитен сръбски защитник на мястото на неадекватния Иво Найденов. Най-голямото футболно недоразумение, обличало синия екип някога – Алекс Петков, също повече няма да мъчи сините привърженици. Другото недоразумение отляво - Матео Стаматов, също ще затопли пейката или просто ще тренира за здраве. Очаквам в най-скоро време към изхода да се насочи и Живко Атанасов. И с тези отлични кадрови решения Левски изглежда вече спасен.
Неслучайно Стоянович постоянно повтаря, че точките са най-важни. А печелиш точки само тогава, когато не губиш мачове. С новия отбранителен формат има голяма вероятност Левски трудно да губи мачовете, защото в изключително слабото българско първенство сигурността в защитата е най-важното условие за успех. Тук ще направя уникалното откритие, че българските отбори лесно могат да си набавят прилични защитници, но им е невъзможно да привличат квалифицирани нападатели, защото вторите струват непосилно скъпо. Защото много по-лесно е да се защитаваш и рушиш, отколкото да твориш и създаваш. Затова толкова много се възхищавам на Арда и Николай Киров.
Всъщност Славиша прави нещо абсолютно елементарно. За начало въвежда

режим - Левски да не се бие

самичък. Поне малко от малко да накара противника да си даде зор, а не собствените му защитници и вратар сами да си вкарват головете. И с Монсалве, Сулака, Михайлович, Рерас и Микулич на съперниците няма да им е толкова лесно. Защото и в техните отбори не играят Меси, Роналдо и Салах, а едни куци коне, за които е много трудно да измислят нещо и да вкарат гол.
Какъв ще бъде Левски в средата на терена и напред, това е съвсем друга бира. Там Славишата не може да направи революционни промени. Но фактът, че вече Здравко Димитров се оформя като основно шило, е показателен колко много разбира сърбинът от футболисти. Здравко и Робърта са двамата в Левски, от които лъха на футбол. Като се върнат близнаците Цоневи, вече вариативността и креативността ще преминат на друго ниво. И балансът ще бъде постигнат, защото всеки ще се намери мястото и ще бъде полезен в рамките на своите възможности. Например Даске, който създаваше доста главоболия в защита, може да се окаже много значима фигура в средата на терена.
Програмата на Левски е такава, че ако тимът задържи възходящата линия в следващия месец, може да влезе с далеч по-различно самочувствие в зоната на матурите. И да набере скорост за мачовете с Черно море, Лудогорец, Локо Пд и ЦСКА. И сметките за сигурното точкодаряване на мнозина да излязат криви. При всички положения докато Стоянович прави каквото си иска и каквото може, перспективите пред сините са много добри. Ако обаче някой реши да му пречи, тогава думата изпадане отново се появява на хоризонта.
Смисълът на цялото начинание е, че не му отива на гранда Левски да се движи между 9-о и 14-о място. Финансовите трудности не са индулгенция за спортно-техническото безсилие и Славиша Стоянович го доказва. Дори само един истински професионалист да е наличен във футболен клуб Левски, и вече нещата са съвсем различни. Ама кой ще възстанови нервите и здравето на феновете!