Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Домът на най-ярките таланти в Бразилия

Домът на най-ярките таланти в Бразилия

11-09-2019 Джошуа ЛОУ, Том САНДЕРСЪН, Guardian

Когато Евертон пристигна в Гремио през 2012-а, беше на 16 и мечтаеше да бъде футболист. Сега вече е нападател на националния отбор на Бразилия, който спечели Копа Америка наскоро. Лукчето, както е прякорът му, дори стана голмайстор на турнира. „Това е най-големият ни трофей“, споделя директорът на академията на Гремио Франческо Барлета, докато седеше в студения си офис в покрайнините на Порто Алегре. „Ние не играем, за да печелим, а за да се развиваме. Когато футболистите стигнат подобно ниво, това е източник на гордост за нас“, допълни той.
Евертон не беше единственият продукт на академията на Гремио в отбора на Бразилия, който спечели Копа Америка през юли. Халфът на Барселона Артур също навърши пълнолетие в Порто Алегре. Двамата с Лукчето триумфираха през 2017-а в Копа Либертадорес с тима, който включваше още шестима състезатели, които се присъединиха към клуба като тийнейджъри. Включително Луан, който беше избран за Най-добър играч на турнира.
Въпреки крехката си възраст Евертон и Луан вече се приближават до статута на най-опитни в състава на Гремио. Новото, по-младо поколение, включително Жан Пиер, Пепе и Матеус Енрике доказват, че са

също толкова
квалифицирани

И тримата бяха на терена преди около десетина дни, когато Гремио удари Палмейрас в Сао Пауло, за да се класира на полуфиналите в Копа Либертадорес за трета поредна година. Способността на клуба да внедрява младежи е впечатляваща, но като се има предвид докъде стигнаха Роналдиньо и Дъглас Коста, това не трябва да ни изненадва.
„Основната ни цел е да формираме играчи за първия отбор. Втората е да произвеждаме футболисти, които могат да се адаптират към всеки работещ модел във всеки клуб по света. От отборите на най-високо ниво до най-нископоставените тимове“, казва Барлета.
Излизайки от сградата, в която са настанени треньори, анализатори и други служители, първото забележимо нещо е ухапващият студен и дебел облак. Така е в дълбокия юг на Бразилия в средата на зимата, а не това, което слагат на пощенските картички. Тренировъчните занимания обаче кипят на осемте игрища пред нас въпреки неблагоприятното време.
Докато наблюдаваме младите играчи в действие, техническият директор на академията Вагнер Гонсалвес обяснява културата на клуба: „Историята на щата Рио Гранде до Сул се основава на конфликт. Той е създаден с идеята за отделяне от останалата част от Бразилия.

Имаше дори война

Нещо като баските в Испания. Те имат своя идентичност и се изправиха срещу империята. Гаучосите са бойни хора“.
Минаваме през мократа трева, а Гонсалвес обяснява две от продължаващите сесии. Първата се ръководи от трима треньори, които работят с всички възрастови групи, като се фокусират единствено върху основните елементи – пасове, стрелба, контрол, удари с глава и шпагати. На другото занимание се провежда едностранна игра, предназначена да развива задържането на топката, контраатаката и работата по фланговете.
Гонсалвес се спира и скицира карта на Бразилия в едно тефтерче. „Нашата държава е тук - казва той, сочейки южния край на страната. - Но центърът на бразилския футбол е тук – Рио, Сао Пауло и Минас. Качественият футбол е съсредоточен там“, категоричен е директорът на академията. Изолираността принуждава Гремио да

прави иновации

„Разширихме радиуса си. Започнахме да ходим в Аржентина, Чили, Уругвай и Колумбия. Дори в Европа – Германия, Португалия. Бяхме и в Китай. Има много държави, които играят футбол по различен начин. Разнообразието от противници е тайната. Така можем да видим нашите момчета в различни ситуации. Когато отидем в Уругвай, мачът е по-скоро физически. В Парагвай има много въздушни топки. В Аржентина скорост. Колумбийците пък атакуват повече, така че работим върху защитата“.
Да развиеш един играч не е просто да го тренираш. Има координатор по физическа подготовка, негов помощник, както и психолог. Освен това момчетата получават подкрепа и от координатора по образование Геиса Невес, както и от социалния работник Росангела Медейрос.
Има момчета, които пристигат в клуба на 14 години и трябва да се адаптират към разликите в климата и културата. Медейрос е ключова част от този процес. Тя осъществява първоначалния контакт и създава „социален профил“, след като се запознае с тяхната история.
Артур, който израства в Гояс, на 2000 км на север, е едно от момчетата, за които тя си спомня с особена обич. Родителите му бяха достатъчно умни, за да му наемат апартамент наблизо, но други нямат този късмет. „Има момчета, които

крият пържоли
в джобовете си

или качват четири килограма за месец. Точно тогава се вижда, че животът им е бил труден. Понякога те не ни разкриват реалностите, което ни принуждава да отиваме в домовете им. Има момчета, които се срамуват, че не са били отгледани от майките си или не са получили нужното възпитание. Но им казвам да не се притесняват. Вашето семейство са хората, които се грижат за вас, тласкат ви напред и искат най-доброто за вас. Използвам майчинските си инстинкти добре“, признава Медейрос.
„Доказателството е налице“, казва тя и сочи плакат на стената, на който се виждат шепа абитуриенти, завършили образованието си. „С изключение на Артур и може би Луан всички те преминаха през трудности. Патрик дойде при нас на девет, а в неговия дом нямаше дори прозорци.

Баща му беше
в затвора и
почина там

Тъжно“, спомня си Медейрос.
Клубът приема отговорността да обучава играчите, а академичният растеж се оценява също толкова високо, колкото тяхното развитие на терена. „Те не носят само бутонки в чантите си. Там са и училищните им записки“, казва Гаиса Невес. Футболистите посещават три местни училища, а Невес ръководи целия процес, дори дава допълнителни уроци на тези, които пристигат почти без никакво образование.
Играчите в академията са длъжни да останат в училище до 18-годишна възраст и са силно насърчавани да продължат обучението си след това. В момента 8 младежи на Гремио учат в местните университети, а таксите се плащат от клуба.
Влизаме в стая, където трима мъже внимателно се вглеждат в два компютърни екрана. Следят мача на тима до 17 години, игран преди ден. Записват различни статистически данни в индивидуално създаден интернет. След като влиза в системата, Гонсалвес разкрива профила на един от младежите. Всичко е налице – всеки двубой, който някога е играл, атлетичните му резултати в тренировките, история на контузиите, поведение и оценка на персонала.
„Правим четири оценки годишно. Това е

библията на Гремио

за производство на играчи. Ние го наричаме „полиране“. Всеки футболист тук се третира индивидуално. Освен това сме търпеливи. Ако допуснем поражение, проучваме защо сме загубили. Разговаряме с треньорите. Но в никакъв случай не казваме: „Загубил си, значи си уволнен“. Такава е културата в Бразилия, но не и при нас“, споделя той.
Гонсалвес също така вярва, че играчите ще бъдат най-добри, ако се насърчават да бъдат себе си на терена: „Ние работим върху това, което правят най-добре. Ако идваш с определен стил на игра, уважаваме го. Не се опитваме да те променим. В Бразилия копираме много методи от други места. Губим идентичността си, този дрибъл и импровизацията. Евертон промени играта на селесао, защото дриблира и вкарва голове. Ако си добър в нещо, го правиш“.