Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Добре дошъл в рая, хер Шпайдел

Добре дошъл в рая, хер Шпайдел

31-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Това, което ще прочетете, трябваше да излезе във вестника на 6 януари 2020 година, когато Васил Методиев-Шпайдела щеше да навърши 85 години. Щеше да бъде моят личен подарък за доайена на синята идея, така, както съм я разбрал аз през годините. Васил Методиев е символ и икона на онзи Левски, когото вече го няма. Не пиша със съжаление, защото сега също има такъв отбор и феновете му го обичат. Но по друг начин, не както беше по времето на Шпайдела. Няма вече идеология, няма доброто срещу злото. Просто футбол, 11 срещу 11, да побеждава по-добрият. Няма лошо, животът се разпорежда справедливо и определя мястото на всеки. Било човек, било клуб.

Мястото на Шпайдела

обаче е отляво в гърдите на всеки левскар, който е преминал достолепната възраст от 45 или 50 години. За по-младите това име не означава нищо, защото така искаха и така се постараха да бъде онези, които цял живот воюваха с Васил Методиев. Демоните, които го преследваха и искаха да унищожат. Но той никога не се остави да бъде победен. В българския футбол или се сдушаваш със системата, или тя те унищожава. Бате Васко бе последният, който щеше да направи компромис с някаква система и нейните правила. Той си знаеше възможностите и вървеше по неутъпкан и трънлив път. Той бе умен мъж. Често пътищата пред него свършваха преждевременно. Когато отстрани съветските другари от Динамо Киев, го порицаха и освободиха от Локомотив София. И не можеше да води Локото срещу Щутгарт на историческия четвъртфинал за Купата на УЕФА. Партийните другари не се съобразиха с това, че бе направил Локомотив София шампион на България и че благодарение на него Начко стана МоНачко.
И няколко години по-късно

един чистокръвен
локомотивец пое
синия клуб

за да остави след себе си мит. Неговият Левски, който мнозина като мен наричат най-великата синя генерация за всички времена. Отборът, който победи седем поредни мача актуалния полуфиналист в КЕШ – ЦСКА София. А в осмия се стигна до неприятен инцидент. Страстите се разгоряха, имаше малко повече ритане и хващане за гушите и името на Васил Методиев отново стигна до най-високите партийни етажи. Този път с окончателното „изваждане от спортното движение завинаги, заради грубо погазване на социалистическия морал“. Това се случва през 1985 година, когато Васил Методиев е на 50 години и единственият път пред него е да смени професията. Споменатата формулировка, която стоеше на челно място във всеки вестник, означаваше нещо съизмеримо с враг на народа. Слава Богу, че Белене и Слънчев ден бяха затворени далеч преди 1985 година. В същата година обаче започна едно нещо в СССР, което се наричаше перестройка. И скоро наказанието на Васил Методиев бе отменено. Скоро-скоро, след година и нещо, а чак през 1987 отново се появи на „Герена“. Не защото тогавашните началници са го обичали особено, а защото народът го искаше. Ама много го искаше! И отново синята рапсодия от 1984 година се повтори. Шеметни мачове срещу ЦСКА и шампионска титла през 1988 година. През лятото Левски получи право да играе с легендарния Милан на Гулит, Ван Бастен и Рийкард с предводител Ариго Саки. Но преди Милан имаше два други велики двубоя, които сътвориха легендата. Която преди 2 дни ни напусна. В рамките на 12 месеца Левски на Васил Методиев отстрани 2 пъти Щутгарт. Иронията на съдбата е отчетлива, през 1980 година го отстраниха от Локомотив точно преди мача с Щутгарт, но четири години по-късно отнетото му се върна от жребия. Същият Щутгарт на братята Фьорстер и Алгьовер дойде отново в София. С очакването за лек мач и резонна победа. Но Васил Методиев не се даваше леко, той бе от македонско, а там са много люти. 1:1 в Германия и на „Васил Левски“ пред 70 хиляди фенове, немците трябваше да бият на всяка цена. Трябваше да седна на първия ред в сектор Г, за да видя как синьото опълчение удържа и в последната минута пред сектор Б, Мишо Вълчев вкара единствения гол в мача. И година по-късно Щутгарт, който беше станал вече шампион на Германия, отново цъфна в София. Този път с Клинсман в състава и мачът бе на „Герена“. По-кротко от миналата година и 1:1 с гол на Курдов. И настъпи чудото край река Некар. Второ разплакване на немците с 2:2 в Щутгарт. По днешните стандарти на българския футбол това звучи като научна фантастика. Но тогава имаше и други български клубове с по-големи постижения в Европа. За левскарите обаче си беше истинска синя рапсодия, дори излезе документален филм с това име.
Три години по-късно с Милан нещата бяха предрешени, но така или иначе на „Герена“ гледахме велики футболисти. Благодарение на кого – на Васил Методиев. Естествено в България може да се отрече или принизи всичко, но има една меродавна оценка

и тя се нарича фенове

В началото на 1990 година, когато започнаха бурните събития на голямата промяна, сините привърженици, които тогава бяха и от сой, се надигнаха за две неща. Техните парламентьори дойдоха на „Раковски“ 134 с исканията веднага да се възстанови името на клуба и да се върне Васил Методиев-Шпайдела като треньор. И двете неща се случиха, защото бяха справедливи. Левски е преименуван много пъти насилствено, но винаги за феновете е бил Левски. Феновете си купуваха спортни вестници, за да зачеркнат с молив Витоша и да напишат отгоре Левски. А защо Шпайдела – ами защото тогава той бе символът на синята идея. Репресиран, дисидент, ходи по митингите на СДС. Мрази комунистите. Мачовете с ЦСКА за него бяха от особено значение. Футболистите разправят и до днес как ги е надъхвал седмици преди дербито.
Последният му трети престой като треньор завърши скоропостижно, но годините между 1983 и 1990 го поставиха на пиедестала. А оттам слизане няма. Безспорно един от най-големите треньори на Левски за всички времена. Онзи ден много стари и не чак дотам стари левскари са плакали за Шпайдела, защото той им донесе толкова много радост. Връзката на доайена, на стожера бе възстановена почти 10 години по-късно, когато Наско Сираков се върна в клуба като изпълнителен директор. А по-късно бате Васко се видя и в ролята на куратор на успехите от „Синята приказка“, защото в лицето на Мъри Стоилов бе доживял да предаде палката. И да види отново „Левски европейски!“ Отношенията му със Станимир Стоилов бяха много ценни за младия тогава треньор. И първият човек, когото новоназначеният треньор изгони от „Герена“, бе Васил Методиев. В този злочест за Левски ден клубът осиротя без Наско, Мъри и бате Васко. Другите се приспособиха някак. Снишиха се, но за Шпайдела, макар и на 73 години, милост нямаше. Демоните му се върнаха триумфално на „Герена“, и то като второ поколение. И направиха каквото можаха Левски да стигне до сегашното си дередже.
Дълги години се чудех защо го наричат Шпайдел. Като футболист на Локомотив бил много груб, постът му е краен защитник. Кариерата му с Локомотив София е много впечатляваща. Но много ритал левскарите и затова сините ветерани го недолюбваха. При него беше като в „Свой сред чужди и чужд сред свои“. С годините ми се изясни, че всъщност прякорът му е лепнат от името на един немски генерал – Ханс Шпайдел. То в Германия има много генерали, но защо са се спрели точно на Шпайдел това вече е загадка. Този Шпайдел също е герой, участвал е в заговора срещу Хитлер, известен като „плана Валкирия“, предвождан от полковник Клаус фон Щауфенберг – човек, който се чества като национален герой на Германия всяка година. След 7 месеца в затвора на Гестапо Ханс Шпайдел оцелява, освобождават го американците и доживява до 87 години. Бате Васко също живя дълго и остави незабравима следа след себе си. А най-голяма следа лично за мен ще остави неговата уникална усмивка. Всъщност при него усмивката бе цялото му излъчване. Той беше мъдър, но и ведър човек. Много смислен. Беше преминал през много препятствия, но бе останал несломим в житейската си философия. Не се примиряваше със загубите и не прощаваше на враговете си. Презираше ги дълбоко. Но не се страхуваше от тях. Бе разбрал, че дърветата с висока корона най-силно ги брули вятърът. Но не се пречупват, както и той никога не се пречупи. Почивай в мир, хер Шпайдел, споменът за теб ще пребъде!