Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

05-07-2019 Димитров напусна Григорландия

Димитров напусна Григорландия

05-07-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

Болезненото питане е дали не го е направил завинаги

Григор Димитров временно е напуснал създадената от самия него тенис държава. Болезненото питане е дали не го е направил завинаги. Предишният Григор с всичките му кусури щеше да стигне до четвъртфинал на Уимбълдън през 2019 година. Щеше да го направи от позицията на фаворита, който притежава на своя страна всички предимства в мачовете срещу по-млади и поставени по-ниско в ранглистата играчи. От известно време обаче

новият Григор

прави всичко възможно да убеди дори най-големите си последователи, че може да загуби от абсолютно всеки на корта. Може да загуби и от 18-годишен дебютант, и от 180-и в ранглистата. Проблемът вече е дали той въобще някога ще спечели победа. Защото начинът, по който приема тениса в момента, му гарантира само едно – безкраен низ от поражения. И безгранично пропадане надолу в бездната. След една година загубите му в турнирите от Големия шлем може да са още в първи кръг на квалификации. И няма нищо нелогично, тенисът е най-конкурентният спорт. На корта не само че предишната слава и постижения не впечатляват, но и са повод за още по-голяма настървеност от страна на съперниците. Тези момчета, които бият в последно време Григор, се окриляват и чувстват, че могат за няколко мача да станат световни знаменитости. Е, обаче големите не дават толкова лесно пропуск за нагоре. Само Григор е супер щедър.
Да загубиш в първи кръг на Уимбълдън или на друг турнир от Големия шлем не е чудо на чудесата. Заедно с Григор с наведени глави и лошо настроение си тръгнаха Циципас и Тийм. И те са от страната на разочарованите. Но за разлика от Григор те ще се върнат при първа възможност. По това дори не може да се спори. Проблемът е, че за него това връщане става все по-мистериозно. Той вече е в графата на онези тенисисти, които изчезват от картата скоропостижно и никой не се сеща за тях. В тениса, ако редиш само загуби, бързо получаваш еднопосочен билет за депото.
Естествено, не всичко е загубено. Григор Димитров съвсем наскоро навърши 28 години и съвсем не е престарял. Едно

чудодейно завръщане
сред най-добрите

а това е поне Топ 20, не трябва съвсем да се изключва като възможен вариант. В неговия спорт обаче можеш да разчиташ единствено на себе си. Ако си футболист, колкото и да си слаб, можеш да караш на стара слава благодарение на отбора. В тениса няма кой да те носи на ръце. Трябва сам като Мюнхаузен да се измъкнеш от блатото. Каквито и резерви да съществуват заради характер, психика, мотивация, все пак вариантът голямо и победоносно завръщане съществува. Но съществуват и много условности. Например въпросителна е дали Димитров ще вземе нещо от турнирите в следващия период. По принцип той играе добре в Щатите, чувства се у дома си там. Настилките са подходящи за стила му и теоретично той може да защити и да спечели точки. Но пак говорим за предишния Григор. Сегашният не ни дава надежди.
Ако и в следващите 4 месеца нещата не помръднат, естественото продължение е вземане на голяма пауза. Повод лесно се намира. Недоизлекувана контузия, преумора от дългите сезони в Тур-а, дори търсене на истинското Аз. И към днешна дата, независимо от конфузиите на корта, Григор Димитров си остава най-готиното момче в тениса. Така го наричат неговите противници. Новак Джокович е един от онези, които подчертават това присъствие и излъчване на Григор в съвременния тенис. Което си е важно, защото ако не беше и най-готиният, шансовете му да остане във фокус щяха да са още по-малки. Но споменатите по-горе Циципас и Тийм бързо ще заемат и това пространство, ако Григор залезе съвсем.
По отношение на вариантите. В тениса има желязна йерархия. Точките определят всичко. С малко точки отиваш на малки турнири. А там никой не ти прави доброволно път да минеш. Защото Корентен Муте, преди да спечели четири поредни мача на Уимбълдън, игра в Братислава в турнир с награден фонд 100 хиляди долара. По начина, по който пилее всичко, Григор догодина ще играе точно на такива турнири. Ситуацията има само една хубава страна и тя е, че

през февруари ще
приема овациите

в София. Този път няма да има варианти да се дърпа, защото софийската публика може да му вдъхне нов живот, ако дотогава не си го е вдъхнал сам. Загубите в спорта имат едно огромно достойнство. Неслучайно народът ни е казал - не питай старило, питай патило. Можем да си дадем сметка какво направи Григор в последните 10 години, тръгвайки точно от Уимбълдън за големия тенис. Дори да се реализира най-мрачният и най-черен вариант, той си остава велик спортист на България. Четирима-петима сме имали на неговото ниво. Както преди 25 години писах, че четвърто място във футбола няма да има и в следващите 100 години, така мога да предвидя, че втори Гришо няма да има в следващите 100 години. Това, което той постигна, тръгвайки от Хасково, е като първата човешка стъпка на Луната. Милиони деца по цял свят от много по-добри изходни позиции от неговите спират, без дори да постигнат и една частица от това, което направи българинът Григор Димитров.
Можеше и повече. Искахме повече! Налице бяха всички предпоставки за историческа победа в турнир от Голям шлем. Не стигна дори до финал. Но и да се знае най-важното. Григор Димитров бе част от епохата на тримата големи – Роджър, Ноле и Рафа. Обективно той никога не е имал шанс да стане четвъртият мускетар. Той бе сред най-добрите им противници, но на светлинни години от тях. Федерер, Джокович и Надал изпратиха тениса в друго измерение. Григор Димитров не е конкурентен поради десетки причини. Специалистите и всички, които разбират от тенис, го знаеха от първия момент. В тениса няма късмет със случаен гол в края на мача. Никой не се е заблуждавал и за миг, че Димитров може да изравни великото трио. И затова всичко, което постигна, и най-вече онзи връх в Лондон, трябва да се цени. Да се помни и да се уважава. Защото това бе върхът на България през 21-и век.