Диктатурата на Лео Меси

Барселона записа нова победа срещу Реал Мадрид и прибави поредната купа във витрината си. Жозе Мауриньо продължава да няма успех на "Ноу Камп", въпреки че опита всичко. Откакто пое Кралския клуб, португалецът яде шамар след шамар от Гуардиола - само 1 победа в 7 мача, само 1 трофей от 4 възможни (най-маловажният) и голова разлика 7-14. Белите фенове отново си скубят косите с отчаяния въпрос "Защо?", особено след като тимът им бе по-добрият във финалите за Суперкупата, най-вече в първия мач на "Сантяго Бернабеу".
Обяснението е елементарно - на терена бе Лео Меси. Докато той е в отсрещния лагер, диктатурата на Барселона ще е жестока. Няма да има прошка. Болен, недоспал, недохранен, изостанал в подготовката - за гения няма почивен ден. Аржентинецът си дойде от плажа, разкърши се и мушна нови 3 гола (общо в двата финала) на най-добрия вратар в света Икер Касияс. С огромна лекота и ненадминато майсторство. Едва на 24 години Меси вече има 13 гола срещу Реал Мадрид, с което оглави вечната класация на екзекуторите с фланелката на Барса в Ел Класико. В сряда той изпревари легендата Сесар Родригес, който има 12 попадения срещу Белия балет. Уникално постижение на истински колос в световния футбол. Меси отново доказа, че е исторически феномен, пред когото няма прегради. Новият сезон пак ще е безкрайно

надбягване на аржентинеца с рекордите

На "Ноу Камп" могат да са спокойни - няма кой да ги детронира, докато Ла Пулга е на линия. Дори когато играта на Барса скърца, половината титуляри лазят от умора, а новите попълнения са на по 2 тренировки, Лионел пак ще е там, за да вади кестените от огъня. В сряда (срещу четвъртък) се отчете с 2 гола и 1 асистенция, но на лицето му пишеше, че ако трябва, ще направи двойно повече, стига Барса да се нуждае.
А Барса все повече ще има нужда от него. Мауриньо съвсем е скъсил дистанцията и без Меси на терена Реал щеше да спечели трофея с разлика. Белия балет предложи различно лице от пролетните мъки, в резултат на което се получиха най-зрелищните сблъсъци от онова 2:6 през пролетта на 2009 г., когато Хуанде Рамос хвърли ръкавицата на каталунците с открит футбол. Както и в първия мач, на "Ноу Камп" Реал Мадрид не позволи на съперника да разгърне играта си, налагайки дълбока преса и бързо отнемане на топката. Роналдо най-сетне вкара в леговището на врага и изнесе най-силния си мач срещу Барселона изобщо в цялата си кариера. Имаше всички предпоставки този смел бял отбор да бъде възнаграден със звучна победа, докато отново на сцената не излезе Меси...
В такива моменти човек се замисля докъде ще стигне Лео. Току-що навършил 24, той вече държи повечето от най-важните рекорди в Барса. А кариерата е пред него. Какво ли ще пише във визитката му, когато реши да се оттегли? И ще има ли изобщо някой на неговото ниво в цялата история?
Централно внимание заслужават и грозните сцени в края, развалили този изключителен спектакъл. Реал Мадрид плю на усилията си през всичките 180 минути и за няколко секунди срина доброто впечатление. Мауриньо и хората му показаха, че не знаят да губят. В Мадрид спешно

трябва да озаптят Пепе, Марсело и Кедира

защото тези мачове се гледат от целия свят. И най-вече треньора си, който се държа като хамалин. Не отива на човек, претендиращ, че е №1 в света, да бърка по дупките на свои колеги и да се прави на клоун. Мауриньо е най-важният човек в световната институция Реал Мадрид и Флорентино Перес трябва да сложи край на всичко това, защото нещата излизат извън контрол. Щом и мадридските медии пропищяха, значи границата е прекрачена.