Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Дерби на два континента

Дерби на два континента

13-05-2013 Диан СТАНЧЕВ

Когато Фенербахче и Галатасарай играят един срещу друг, животът в Турция спира за 90 минути

По света съществуват много футболни съперничества, но едва ли има по-уникално от това между Фенербахче и Галатасарай. Сблъсъкът между двата турски гранда е известен като ??нтерконтиненталното дерби, тъй като клубовете са разположени съответно в азиатската и европейската част на ??станбул. Съществува вече над век, но въпреки ожесточеността си тук няма политически или религиозен контекст на омразата между двата отбора. Единственият елемент в нея е желанието за надмощие на терена.
??ма обаче някои факти, които не можем да пропуснем. Например това, че Галатасарай винаги е бил отборът на аристокрацията, а Фенербахче е този на хората от средната класа. ??мената на тимовете също подсказват за това - "сарай" на турски означава "дворец", а "бахче" е "градина".
Галатасарай е по-старият от двата тима, основан е през есента на 1905 г. от ученици от едноименната гимназия. В началото има дискусии какво точно да е името му, някои искали то да е Глория, а други - Аудач (кураж – пр. от турски). В крайна сметка взима наименованието на училището, създадено през 1481 г. и кръстено на средновековната крепост Галата. Сред учредителите е Али Сами Йен, впоследствие избран за първия президент на клуба.
В онези години в Турция не съществуват други местни отбори, пък и законът не позволява регистрацията на спортни организации (забраната е отменена през 1912 г.), поради което Джим Бом, както е прякорът му, се включва в ??станбулската футболна лига, състояща се от състави, които били пълни с англичани и гърци. През 1907/08 печели първата си титла, с което на практика

поставя началото на турската футболна история

С течение на времето Галатасарай завоюва десетки трофеи. Футболът в страната става професионален през 1952 г., а по това време жълто-червените вече имали изградено съперничество с Фенербахче.
Основатели на фенерите са трима бейове - Нуризада Зия, Айетула и Енвер Неджип. Правят го тайно, през 1907 г., от страх властите да не ги разкрият. Първоначално екипите са жълто-бели, но през 1910 г. са променени на жълто-сини, каквито са и днес. Отборът се включва в ??станбулската лига през 1909 г., в първия си сезон завър??ва пети.
По време на следващата кампания е изигран и един от най-култовите мачове между Галатасарай и Фенербахче. На 12 февруари 1911 г. двата състава се изправят един срещу друг, но

Джим Бом започва двубоя само с 6 играчи

тъй като останалите не успяват да пресекат Босфора заради свирепа буря. 10 минути след началото на срещата треньорът Емин Бюлент Сердароглу все пак пристига и също влиза в игра. В този сблъсък Галатасарай постига най-паметната си победа над съперника в историята, побеждавайки го със 7:0, макар да е с 4 човека по-малко на терена. Али Сами Йен е на вратата, наставникът Сердароглу бележи два гола, Джелал ??брахим се разписва 4 пъти, а ??дрис добавя още едно попадение. Той впрочем е убит няколко месеца по-късно по време на ??талианско-турската война. По ирония на съдбата ??брахим също губи живота си във война - при защитата на Багдад на 21 март 1917 г.
Само година след разгрома Али Сами Йен се среща с президента на Фенербахче - Галип Кулаксъзоглу. Двамата имат

идея да слеят двата клуба

като по този начин оформят един изключително силен такъв, който да се противопостави на онези, изградени от емигрантите англичани и гърци. Той щял да се казва Тюрккулюбу (турският клуб), а екипите му щели да бъдат изцяло бели с червена звезда. На 23 август 1912 г. представили проекта си пред Османската секция на МОК, но скоро след това започва Балканската война, която осуетява плановете им.
Факт е, че в първите години от съществуването им отборите нямат кой знае какво съперничество. Те често играят контроли, отно??енията им са, ако не приятелски, то поне не са недружелюбни. Всичко обаче приключва на 23 февруари 1934 г., когато по време на поредната контрола помежду им става сбиване. ?? двата тима искат да спечелят на всяка цена, което води до по-твърди, дори груби действия на терена. Съдията на няколко пъти спира срещата, напрежението се пренася по трибуните. Реферът е принуден да прекрати двубоя, на игрището се разменят ??амари, същото се случва и сред привържениците. С този инцидент идва краят на приятелските отно??ения между Галатасарай и Фенербахче.
Въпреки че футболът в Турция е професионален от 1952 г., то първият ??ампионат, известен днес като Суперлига, се провежда през 1959 г. В него участват 8 клуба от ??станбул и по 4 от Анкара и ??змир. Те са разделени на две групи по 8, а победителите в тях играят финал (в два мача), с който да бъде определен носителят на титлата. Не е изненадващо, че за нея спорят точно Джим Бом и канарчетата. ?? двата двубоя са ръководени от чужденци, за които се предполага, че са безпристрастни. В първия, ръководен от сърбина Маркович, Галатасарай печели с 1:0 след гол на Метин Октай в 39-ата минута. 4 дни по-късно е време за реван??, пред близо 27 000 зрители италианецът Франческо Ливерани извежда играчите на стадион "Долмабахче" в ??станбул. Наставник на червено-жълтите е сънародникът му Леандро Ремондини, който като цяло постига добри резултати в периода си там, но това се оказва

един от най-ко??марните му мачове

Фенербахче бие с 4:0 с попадения на Юксел Гюндус, Наджи Ердем, Мустафа и Шереф Хас. Така Фенерите стават ??ампиони, класират се и за КЕШ. Там се справят с унгарския Шепел (4:3), преди да бъдат отстранени от Ница след загуба с 1:5.
60-те години на ХХ век са и първият по-успе??ен период в историята на Фенербахче. Тогава става първенец на страната 4 пъти, взима купата и суперкупата по веднъж. Печели първата си и единствена засега континентална купа - Балканската. Това се случва през 1966/67, а в груповата фаза мери сили с родния Черно море. Варненци губят и двата мача (0:1 и 0:3), турците падат само един път - от румънския УТА. Поражението не им пречи да се класират на финал, където ги очаква АЕК Атина. В Гърция домакините бият с 2:1, но на реван??а жълто-сините надделяват с 1:0. Заради равенството в общия резултат се играе трети мач, в който Фенербахче бие с 3:1 на стадион "Митхат па??а" в ??станбул.
Това постижение обаче не може да се мери с това на Галатасарай от 2000 г., когато отборът взима Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. На "Паркен" в Копенхаген Джика Хаджи и компания бият Арсенал с дузпи (0:0 в редовното време, 4:1 сл. дуз.), а след това се справят с Реал Мадрид (2:1) за суперкупата с два гола на Марио Жардел.
Връщайки се към интерконтиненталното дерби, има още два двубоя, които са знакови. През 1995/96 двата състава се срещат на финал за Купата на Турция. Очакванията са за лесна победа за фенерите, които се борят за титлата с Трабзонспор, докато Галатасарай не върви добре в първенството. ??зненадващо обаче на "Али Сами Йен" Джим Бом побеждава в първия мач с 1:0 след гол от дузпа на Дийн Соундърс. В адската атмосфера на "Шюкрю Сарачоглу" на реван??а домакините повеждат, но Соундърс изравнява в продължението. Така червено-жълтите взимат купата, а наставникът им

Греъм Сунес забива гигантски флаг

на Галата в центъра на терена. Логично, гледката не се харесва на феновете на Фенербахче.
Най-паметната дата за тях си остава 6 ноември 2002 г. Тогава техните любимци надвиват врага с 6:0 у дома, което е и най-голямата победа над него. Водени от треньора Вернер Лорант и играчите Ариел Ортега и Рюстю Речбер, жълто-сините буквално правят за смях Фатих Терим и сие. През първото полувреме те водят с 2:0 (голове на Тунджай Шанлъ и Ортега), а през второто Серхат Акин (2), Чейхун Ери?? и Юмит Озат довър??ват опонента. В този луд двубой съдията Мустафа Чуклу показа червени картони на Ортега и Емре А??ък (Галатасарай), емоциите за пореден път са неописуеми. Въпреки успеха Лорант е уволнен само месец по-късно, а Фенербахче завър??ва кампанията на незавидното ??есто място.
Както повечето ожесточени дербита по света, и тук често има сблъсъци между привържениците. Сбиванията и чупенето на седалки не са необичайна гледка. Скоро??но проучване измежду 1,5 милиона ду??и в ??станбул показа, че 35% от тях са запалянковци на Галатасарай, а 34% - на Фенербахче. Поддръжниците на клубовете са основно от съответните региони, от които произлизат, но има такива и из цяла Турция.
Този сезон Галатасарай отново стана ??ампион, като по този начин дублира титлата си от миналата кампания. Канарчетата все пак имат ??анс да завър??ат годината с трофей, тъй като на 22 май ще се изправят срещу Трабзонспор на финала за купата. Независимо дали ще успеят, то господар на Турция и през следващите 12 месеца ще е Джим Бом.

Българската връзка

От Мечката до Емо

България е тясно свързана с дербито Фенербахче - Галатасарай. Един от основателите на Джим Бом е Борис Николов-Мечката, който е и първият капитан на отбора. В първия официален мач на тима - срещу Кадъкьой (2:0), той вкарва гол. В началото на Балканската война с нарастващия национализъм в Османската империя името на българина е заличено от списъка на основателите на клуба. Все пак след признаването на Турция за република оригиналният документ за основаването на отбора е приет за валиден.
??нтересна е и друга история - тази на собственика на магазин за платове - Янко, за когото се твърди, че е предложил цветовата комбинация червено-жълто на Али Сами Йен, когато президентът избирал какви да бъдат екипите на тима. Първоначално идеята била Галатасарай да се облича в червено и бяло, но не била одобрена от местните политици. Следват синьо-жълтите фланелки, но след поражение от Балта Лиман (0:5) се ре??ава, че тези краски носят ло?? късмет на футболистите. Тогава Янко предлага червеното и жълтото, което се използва и до днес.
Шефкет Мустафов, който у нас е ритал за Локомотив Горна Оряховица, пък става ??ампион на Турция с Джим Бом през 1993 г. Във Фенербахче са се състезавали двама българи - Емил Костадинов и настоящият стар??и треньор на Ботев Пловдив Станимир Стоилов. През 1992 г. Мъри е купен от Левски, но изкарва само сезон в ??станбул. ??ма 23 мача с екипа на фенерите. Емо също игра една кампания за канарчетата (1996/97), в която се разписа 11 пъти в 25 двубоя, включително и в групите на ШЛ. Нито един от тях няма спечелен трофей с клуба.

ГОЛМАЙСТОРЪТ

Зеки Реза Спорел

Повечето от най-добрите турски футболисти са играли за един от двата гиганта. Най-великият от тях обаче си остава Зеки Реза Спорел, легенда на Фенербахче.
Роден е на 28 февруари 1898 г. в ??станбул. 15-годи??ен постъпва в юно??еската формация на канарчетата. Привикан е в мъжкия отбор за сезон 1915/16. Притежава убийствен ляв крак, но рядко играе с десния или с глава. Поставя много рекорди, включително за най-много голове за тима, най-много попадения в един мач (8), най-бърз гол, най-много попадения в дербито срещу Галатасарай (27). Заради уникалните му качества получава прякора Уста(майстор – пр. от турски).
Той е ключова фигура и за националния отбор. Бележи първия гол в историята му (всъщност първите два) при равенството 2:2 срещу Румъния на 26 октомври 1923 г. Разписвал се е и срещу България. Вкарва ни два пъти в контрола, играна на 14 октомври 1927 г. в ??станбул, която турците печелят с 3:1. Слага край на кариерата си през 1934 г. след 352 мача и 470 гола за клуба си, 15 попадения в 16 срещи за Турция.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар