Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Денис Давидов: Няма да повторя същите грешки

Денис Давидов: Няма да повторя същите грешки

30-05-2019 Тема спорт

Руският плеймейкър Денис Давидов бе представен от ЦСКА във вторник на обяд. 24-годишният офанзивен халф идва на „Армията” в опит да рестартира кариерата си. Той е собственост на Спартак Москва от 2010 до февруари 2019 г., но така и не пробива за дълго в представителния отбор. Очакванията към него преди години са огромни, а през ноември 2014 г. собственикът на Спартак Леонид Федун дори го нарича Руския Меси. Давидов обаче не оправдава големите надежди. През февруари той разтрогва със Спартак и подписва с втородивизионния Нижни Новгород. Но през пролетта Денис е записал едва 7 мача, 195 минути и 1 гол. През миналата есен пък е под наем в латвийския Спартакс Юрмала, за който играе 12 срещи, 525 минути и вкарва 2 гола.
„Тема Спорт” направи компилация от негови интервюта, които е давал през последните години. Давидов говори открито за двама свои треньори в Спартак - Мурат Якин през пролетта на 2015-а и неговия наследник Дмитри Аленичев от лятото на 2015-а.

Денис, как започна да тренираш футбол?
- Мама ме записа в Торпедо-ЗиЛ Москва, който по-късно се преименува на ФК Москва (б.р. - клубът не съществува от 2010 г., като има 9 сезона в елита). Роден съм през 1995-а, но играех при набор 93. Разболях се от шарка след първата ми тренировка. Скоро след това от клуба се обадиха на мама и я питаха: „Вашият син ще продължи ли да играе?”. Не исках особено, но... Пуснаха ме в една двустранна игра в школата. Вкарах за победното 2:1. Аз бях най-дребният, но реализирах... с глава. Тогава реших, че ще стана футболист.
От какво се интересуваше малкият Давидов, освен от футбол?
- Създавах сайтове. Може би, ако не бях станал футболист, щях да се занимавам с дизайн на интернет страници. Но футболът е моето нещо.
Как разбра, че Леонид Федун те е нарекъл Руския Меси?
- Прочетох го в медиите. Стана ми приятно. Но това са само думи. Мислех, че бързо ще ги забравят. Но и исках да направя така, че Федун да не съжалява за това, което е казал.
Кой от играчите започна първи да ти казва Меси?
- О, всички. Към мен се обръщаха само с Меси. Беше забавно, докато в един момент не стана досадно. Обаче, ако им кажех „спрете” - те щяха да продължат, за да ме дразнят. Затова на свой ред аз започнах да им измислям прякори.

Ивелин Попов
най-често ми
викаше: Меси, Меси

Аз пък му отговарях: „Ей, Зидан, Зидан!”. На Промес пък му викахме Неймар. И така в Спартак играеха Меси, Зидан и Неймар (смее се).
Заляха ли те с есемеси след дебюта ти в професионалния футбол?
- Направо ме удавиха. Дебютирах срещу Зенит. Включих си телефона и имах 400 съобщения. Почти всеки ми искаше фланелка (смее се).
Бързо ли свикна с това феновете да те наобикалят след мач?
- В детството си мечтаех за това, но когато стана реалност... Странно изживяване е. Когато загубиш, искаш да си тръгнеш възможно най-бързо. Но след победи е готино. През 2015-а в дербито с Динамо Москва вкарах гол и добавих асистенция за 3:2. След мача в метрото беше пълна лудница...
В метрото ли?
- Да, изиграх мача, изкъпах се и се качих в метрото. Какво от това? Но беше невъзможно да сляза от влакчето. Феновете ме наобиколиха, снимаха се с мен, взимаха ми автограф...
Кой ти беше любимият играч като дете?
– Майкъл Оуен. Но съм фен на Челси.

Оуен беше суперяк играч

Бърз, остър, арогантен. Много ми харесваше неговият стил на игра. А и мой приятел имаше фланелка с името на Оуен. Страшно му завиждах. Дълго време родителите ми не можеха да си позволят да ми вземат екип с името на футболист. Първият ми беше на Бартез. Вторият ми беше на... Аленичев, с когото имах неприятности в Спартак.
Не е тайна, че измежду треньорите ти в Спартак харесваш най-много Мурат Якин. Защо?
- Защото е обективен и последователен треньор. Под негово ръководство имаше справедливост за разлика от времето при Аленичев. Якин избираше тези, които тренираха най-добре. Нямаше предразсъдъци, пристрастност и странни решения. По-добре ли тренираш от конкурентите си? Окей, значи ще играеш.
А как беше при Аленичев?
- Някой футболист не е тренирал две седмици и изведнъж започва титуляр. Това нормално ли е? Особено чужденците - пропускат седмица или две, обаче стартират мачовете. Якин никога не правеше такива неща. При Аленичев обаче младите нямаха шанс, без значение какво правят. Съставът му беше предрешен и ясен предварително.
Много ли те ядосваше това?
- Разбира се! Беше много обидно. В началото започваш тренировки с първия отбор и си ентусиазиран. Получаваш страхотен шанс. После обаче времето минава и си даваш реалистична сметка какво се случва. Оказва се, че няма полза да се трудиш седмица след седмица, тъй като няма да получиш доверие. Не ме разбирайте погрешно - и аз си нося вина за собствените провали. Но не мога да се преборя с несправедливостта. Много хора ще кажат, че говоря добро за Якин, защото ме пускаше да играя. Но има защо - той винаги ни обясняваше на нас, младите, занимаваше се специално с нас, казваше ни малки детайли, пускаше ни видео. Винаги се стремеше да ни учи -

как да се откриваме,
как да се придвижваме

как да действаме при този или онзи сценарий. Дължа много на Якин, който ме научи на доста неща. Разбирам много по-добре играта заради него. Когато сядам да гледам някой голям двубой от Шампионската лига, си давам сметка защо движението по терена е толкова важно. Аленичев никога не е правил нещо подобно за мен. Нито веднъж. При Якин ходех на тренировки с удоволствие. А при Аленичев бях манекен, който използваха като колче в тренировките. Аленичев е добър човек, но е твърде мек за Спартак.
При Аленичев имаше една история с килограмите ти...
- Да, след една ваканция се прибрах в отбора с два килограма над нормата, но веднага ги свалих. Аленичев обаче излезе пред медиите и

каза, че съм станал
почти 100 килограма

Окей, можеш да кажеш такова нещо в кухнята на клуба. Но пред медиите?! Тези въпроси не се коментираха с мен, а ги научавах от пресата. Не знам защо Аленичев си измисляше такива неща пред медиите. Сигурно го е било страх да ми каже истината в лицето.
Преди време каза, че си свалил собствените си очаквания към себе си. Какво се случи?
- Страдах от юношески максимализъм. Опитваш се да докажеш нещо на някого, но всъщност нараняваш себе си и никой няма полза от това. Понякога оставаш извън състава и си мислиш: „Мамка му, сега ще страдам сам”. Не се влагаш максимално в тренировките. Спира да ти пука.

Понякога даже се
правиш на контузен

Лепваш си физиономия, все едно те боли нещо. После обаче се чудиш защо ги правиш тези неща. В един момент си дадох сметка за тези неща. Разговарях много с треньора си в дубъла на Спартак - Евгени Бушманов, той ми помогна доста. Нужно е всеки ден да доказваш, че си достоен да бъдеш в този отбор. Ако не го искаш - това си е твой проблем.
Преглътна ли вече провала да се наложиш в първия отбор на Спартак?
- Всичко, което е било, съм го оставил в миналото. Не гледам назад, а се движа напред.
Кой беше най-добрият футболист, с когото си играл в Спартак?
- Може би Куинси Промес. Той ме впечатляваше със свирепото си самочувствие. Имаше перфектния манталитет на футболист, но на това те учат в Холандия, а не в Русия. Ако покажеш самочувствие в Русия, веднага ще кажат, че те е хванала звездоманията и не живееш в реалността. А в Холандия всички отиват на тренировка с тази настройка: „Аз съм най-важният”. Промес постоянно повтаряше една реплика: „Аз съм Промес! Аз съм ши****ят Куинси Промес!” Това е правилният манталитет.
След като премина в Спартакс Юрмала през есента на 2018-а, по социалните мрежи често имаше коментари на фенове, които пишеха: „Давидов е приключил с футбола”. Трудно ли е да го чуеш?
- Не им обръщам внимание. Аз

още не съм започнал,
а какво остава да
съм приключил

Всичко ще бъде наред.
Как приемаш критиките по интернет?
- Вече не реагирам. Нека да си пишат, не ми пука. Забелязал съм, че един и същи човек ми пише едно нещо, когато загубим, и съвсем друго, когато спечелим. За какво да се ядосвам? Хората са различни и всеки се забавлява, както намери за добре.
В момента ли изживяваш най-трудния момент в кариерата си (б.р. - въпросът му е зададен през септември 2018 г., когато е в Спартакс Юрмала)?
- Не. Убеден съм, че всичко зависи от мен. Знам какви грешки допуснах преди, но няма да ги повторя. Много неща се промениха за мен през последните три години.