Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Да продаде??

Да продаде?? "Златната обувка"

16-07-2011 Тема спорт

Всяка събота "Тема Спорт" ви представя най-великите голмайстори в историята на футбола. Онези, които не само късаха противниковите мрежи, печелеха трофеи и чупеха рекорди, но и останаха в спомените на феновете с брилянтните си умения. Ако трябва да изберем само един българин, то това безспорно е Петър Жеков.
Любомир СЕРАФ??МОВ
Разправят, че когато през пролетта на 1989 г. Христо Стоичков смълча футболния храм "Ноу Камп" с прекрасен прехвърлящ удар извън обсега на вратаря Андони Субисарета, треньорът на Барса Йохан Кройф на пейката казал на свой помощник: "Ето човека, който ми трябва". След време знаменитият футболен гений в крайна сметка получи подаръка си, защото Горбачов отключи "златната ре??етка", с която комунистическата система държе??е своите поданици.
Днес добре забравен факт е, че почти две десетилетия по-рано друг българин вкара два гола във вратата на каталунци на техния стадион и перспективата след време да играе рамо до рамо с летящия холандец в Барселона не бе никаква химера. В коледен мач през 1970 година на "Ноу Камп" ЦСКА победи домакините с 4:1, а две от попаденията бяха дело на въл??ебния стрелец Петър Жеков - голмайстор, какъвто България не е имала преди него, няма и сега, а и едва ли ще притежава занапред. Последваха още две престижни победи на ЦСКА над Барса, които в дне??но време биха звучали като ненаучна фантастика - 2:1 на финала на летния турнир в Палма де Майорка през 1971 г. и 2:0 година по-късно. Треньор на каталунците тогава бе друго холандско светило - Ринус Микелс, бащата на тоталния футбол. В архива на червения клуб го има черно на бяло - официално писмо от тогава??ния президент на Барса с молба да започнат преговори за купуването на Жеков. Времената обаче бяха други и Горбачов го няма??е даже...
Никой не е пророк в своята (футболна) родина, освен ако не се казва Георги Аспарухов - образ, в който по чудноват начин се смесват истина и мит, доукрасен с ореола на трагичната му гибел. За Жеков говореха, че няма техника. Да, топката се удря??е в някоя част на тялото му и попада??е в мрежата на съперника. Казваха, че е статичен и чака на "гюме". Като Бербатов, и той знае??е кога да не тича залудо по игрището. Брояха наднормените му килограми, изпу??ените от него кутии "Златна Арда". ?? наистина той
никога не е бил режимлия
Самият той признава, че докато е играч на Берое, пали цигари дори в почивката между двете полувремена на мач. Никога обаче не е градил имидж на ло??о момче на футбола ни и се опази от забъркването в ??умни скандали, подобни на неблагополучията със закона на ??ван Колев и попадането в следствения арест на ??ван Вуцов заради Нивалиновата афера и на Чико Дерменджиев заради черната каса в Шумен. Бе??е незлоблив и на хапливите подмятания отговаря??е с голове, много голове, цял порой от голове...
Сини адепти му измислиха обидния прякор Каруцата. Което не му прече??е да пълни с голове каручката на Левски както никой друг преди и след това - цели 23 пъти (12 с фланелката на Берое и 11 с екипа на ЦСКА). Не бе??е член на ЦК на тогава??ното спортно министерство БСФС като Гунди и не минава??е за любимец на спортните журналисти през 60-те години на миналия век. Дори когато бе??е вкарал хеттрик, във вестниците за него има??е дежурното "Да, ама..." Просто България бе малка за двама централни нападатели от голям калибър, каквито бяха Аспарухов и Жеков, а синьо-червеното противоборство всячески се стреме??е да ги сблъска.
Нормално момчето от хасковското село Книжовник остана
в сянката на Аспарухов
превърнат във витрина на социалистическия ни спорт. Вкара 25, според други източници 27 гола за националния ни тим във време, в което главната роля в него бе отредена за всеобщия любимец Гунди, когото смъртта спря на 19 попадения за България. На терена през 60-те години с герба на страната ни излиза??е само една деветка, другата - червената, по правило бе на пейката или в краен случай се подвизава??е като дясно крило. Въпреки това Жеков бе незаменима част от най-големите успехи на българския футбол по онова време. ??гра в знаменития мач във Флоренция срещу Белгия, сетне с 4 гола стана голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968 г., когато стигнахме до епични четвъртфинални сблъсъци с ??талия (естествено, разписа се и срещу скуадрата). ?? бе първият (и единствен) капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир - олимпиадата в Мексико през 1968 г. Тогава също бе стрелец номер едно в тима ни с 4 попадения. Гунди бе елегантен във всяко едно свое движение, а във въздуха феноменално използва??е своя висок отскок и гъвкавост. Жеков също вкарва??е много с глава, но по свой своеобразен начин - често удря??е топката някак нескопосано - с теме, за да й придаде невероятна парабола и тя да отиде точно в незащитения ъгъл.
Ако има??е нещо, с което Жеката да превъзхожда център-нападателя от мечтите на треньора на Милан Нерео Роко, това безспорно бяха реализаторските умения и изпълненията на преки свободни удари. Стана 6 пъти голмайстор на първенството ни, първи
премина "свръхзвуковата" бариера от 30 гола
в рамките на един сезон в А група, при това с екипа на провинциалния Берое, а не с фра??кания със звезди тим на ЦСКА и в крайна сметка доведе българския рекорд до невъобразимите днес 253 гола. Никога не стреля??е със затворени очи, следе??е постоянно позицията на вратаря и праща??е топката далеч от него със силата, необходима на изстрела, за да бъде неспасяем. Тогава в световният футбол има??е само един негов аналог на голов непукизъм - Герд Мюлер.
По онова време, като се ходе??е на мач на "Армията" и другите български стадиони, на които играе??е ЦСКА, се задава??е въпросът не с колко ще бият червените, а колко гола ще вкара Жеков. Тъй като хеттрикът за него бе обичайно постижение, публиката находчиво измисли термина "жектрик".
Фауловете пък ги бие??е виртуозно с "падащ лист", като придава??е на топката едновременно два фалца и тя тупва??е в мрежата на поредния слисан вратар. Така през 1972 г. вкара и във вратата на европейския ??ампион Аякс с Кройф в състава. Притежава??е топовен ??ут отдалеч, но и умее??е като хитра лисица да се пласира в пренаселените пространства на наказателното поле. ??ма??е и други фирмени голове - с поемане на топката с гърди, извръщане и неспасяемо воле. Техниката на удара му бе доведена до съвър??енство. Когато доморасли специалисти го караха да смъква килограми, ??утът му губе??е от своята плътност и точност. Не се поддава??е на префасониране, бе такъв, какъвто е, и не влиза??е в ничии чужди футболни обувки. Същевременно бе истински универсален - започна футболния си път в Димитровград като централен защитник и дори вратар, после при дебюта си в А група го изтеглиха в халфовата линия, а заигра на предни позиции малко по принуда - когато Берое няма??е деветка.
Двамата с Гунди разделиха по свой неповторим начин две от годините в българското битие. На Аспарухов футболният Бог отреди 1965 г., а на Жеков - 1968 г., когато регистрира уникално постижение - 84 гола (40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое и ЦСКА). ?? всичко това само в рамките на 365 дни. Това не го е правил и Ромарио...
Европа обаче го призна година по-късно, когато взе
"Златната обувка"
с 36 гола в първенството ни. През 1965 г. Гунди бе вдигнат до небесата - заслужено стана футболист и спортист номер едно на България, през 1968-а журналистите забравиха в анкетните си карти името на Жеков. Може би, за да не затъмнява нечий друг ореол. Фактите са си факти - дори Кривия стана футболист на годината у нас, Жеков обаче - никога. Макар че завър??и 1969 г. като девети в класацията за "Златната топка" на "Франс футбол".
Парадоксално, въпреки напъните да ги сблъскат, Гунди и Жеков никога не са били в ло??и отно??ения, дори напротив - Жеката предсказва знаменития гол на Гунди на "Уембли". "Да не ми е името Петър, ако утре не вкара??", били думите му към Гунди в навечерието на мача с Англия. "Да, няма да минем центъра", отговорила синята икона. След двубоя обаче първи тича към обичайната си резерва: "Браво бе, как позна?!". "Ами, познал, просто те видях, че си оклюмал и ре??их да ти вдигна самочувствието", отвръща новоизпеченият пророк. Големите личности никога не са имали потребността да мразят, а завистта е присъща на посредствените.
"Пазете Гунди до последните секунди", предава??е от уста на уста запалянковският фолклор от онова време. Това обаче бе и специалитетът на Бат Петьо, който винаги е бил перде и се е отличавал с желязна психика на терена. През пролетта на 1969 г. вкара победен гол във финала за купата с Левски точно когато по радиоуредбата на стадиона обявяваха, че регламентът предвижда преиграване на другия ден. Фирменият гол на Гунди може да е на "Уембли", а във визитката на Жеков завинаги е записан онзи невъобразим снаряд от 40 метра във вратата на Стефан Стайков за победата на армейците с 2:1 във вечното дерби на 24 март 1973 г. - и пак в добавеното време на двубоя. Самият той обаче най-много цени гола си за отбора на света в прощалния мач на Лев Я??ин.
Оттук започва територията на изречения с "ако", които обаче нямат голяма стойност във футбола, където се броят купите и... головете. Ако в най-силните си сезони в евротурнирите ЦСКА разполага??е с Жеков, може би и български тим ще??е да прегръща КЕШ по подобие на Цървена звезда и Стяуа. В полуфиналните двубои в ??нтер през 1967 година на армейците липсва??е точно изявеният реализатор - в същото време Жеков се скъсва??е да вкарва за Берое и дойде на "Армията" година по-късно. Скоро след детронирането на евро??ампиона Аякс на 7 ноември 1973 г. Жеката се контузи тежко и пропусна сблъсъците с Байерн на крачка от финала.
България така и не успя докрай да разбере, че е национално богатство да има?? двама централни нападатели от висока класа в един и същи момент и е признак на слаба интелигентност да ги противопоставя??. Зловещата катастрофа на Витиня ни отне Гунди на 28-годи??на възраст, скудоумци "пенсионираха" Жеката твърде млад, едва на 30 години през 1974 г., точно след като се възстанови от тежка травма на ахилеса. Бенефисът му пък въобще не наподобява??е помпозния прощален мач на Христо Бонев години по-късно - цветя край тъчлинията, флагче на ЦСКА и поздравителен адрес от министъра на отбраната Добри Джуров. При това преди мач с Черно море, който започва в...10 часа сутринта. Сяка?? изпращаха поредния минувач във футбола ни, а не
родния Герд Мюлер
Ако това не се бе??е случило, със сигурност би подгонил хилядата гола на Пеле. Оттам насетне Бат Петьо сънува??е невкараните си голове, а меракът му да опъва мрежите не го напусна и на 52-годи??на възраст, когато вкара три попадения за Берое във В група. Не му провървя особено и като треньор, въпреки че предаде виртуозните си изпълнения на преки свободни удари на Пламен Гетов и Христо Стоичков. ?? за да е приказката съвсем тъжна - продаде "Златната обувка" и другите две отличия на "Франс футбол" от бронз за 20 хиляди марки, за да плати дълговете си за парно и памперсите на внучката. Всъщност още докато Жеков бе в разцвета на силите си, България ежедневно продава??е на дребно своята първа, автентична "Златна обувка". Животът невинаги е въл??ебен дори на въл??ебните стрелци...