Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Голямото дерби в четири цвята

Голямото дерби в четири цвята

27-02-2021 Жаклин МИХАЙЛОВ

Настъпи моментът за големия мач на сезона между Лудогорец и ЦСКА и е нормално целият фокус на вниманието да бъде прикован към стадион „Хювефарма арена“. Ако есенният двубой на „Армията” беше повече за премерване на силите и не носеше в себе си елемент на фаталност, то сега битката е на живот и на смърт. Залогът е много повече от три точки, защото от крайният резултат зависи бъдещето на българския клубен футбол. А дилемата е дали ще продължим да бъдем нежелани поданици на Краля Слънце, или пък отново ще се върнем към републиканския режим с честа смяна на лидерството в крайното класиране. Ще обагря големия мач за сезона с четири цвята, заимствайки от великата трилогия на големия полски режисьор Кшищов Кешловски. Той си отиде твърде млад и няма как да му поискам разрешение.
Започвам с първия цвят и

той е червеният

ЦСКА влиза в този двубой с много повече аргументи от Лудогорец. Ситуацията отново е сега или никога, но този път с много по-сериозен повод за червен ентусиазъм. В Разград ще наблюдаваме най-добре построения и балансиран ЦСКА, който някога сме гледали в мач срещу хегемоните. Отбор с много ясна игрова концепция, която при това е изключително подходяща за успех точно при сегашните обстоятелства. Гостите в мача без особени проблеми могат да блокират най-силните страни в атаката на шампионите, а едновременно с това да се възползват от безкрайно слабата им защита. Ще го сторят с клинична прецизност, без да поемат никакви рискове от сорта на дълбока преса от първата минута.
В червения вариант на мача ЦСКА играе прибрано и почти не допуска голови опасности пред Бусато. Седем човека с ясно изразени дефанзивни функции херметизират подстъпите към вратата, която защитават. В атака се използват неизбежно възникналите огромни дупки най-вече между централните и крайните защитници на Лудогорец. Тези празни пространства понякога от 30 линейни метра са идеални за бърз преход и рязко преминаване в голова атака. Тиаго и Кайседо притежават достатъчно технически и физически умения, за да ги открият с лекота и да се възползват от слабостите в отбраната на Лудогорец. Проблемът за гостите ще е да отбележат попадение, задържането на преднината няма да коства кой знае какви усилия. Лудогорец доказано не притежава характер и при негативен резултат тимът се срива окончателно. Срив в ЦСКА пък е възможен най-вече при хаос в последните минути, но Акрапович е доказан мотиватор и няма да допусне фатална наивност от подопечните си. От другата страна, Валдас Дамбраускас има някакви теоретични представи какво иска от тима си, но практиката го опровергава напълно. Литовецът е прекалено зелен и безхитростен за коварна лисица, каквато е босненецът. Рибата отново ще бъде изядена, без рибарят да разбере!
Преминавам към коренно



противоположния
зелен цвят



на дербито. Домакините започват мача във вихрено темпо, пренасят играта в половината на ЦСКА и комбинират на скорост. Бързо стигат до голова ситуация след пробив по крилото на Десподов и голов пас към Кешерю или някой друг нахлуващ отзад. По някакъв чудодеен начин решават проблемите си в отбрана и успяват с преса да прекъснат подаванията на червените между линиите и напред.
Лудогорец си е извлякъл поуки от загубата на „Лаута” и след като повежда в резултата, успява да установи здрав защитен блок в своята половина. Бековете почти не минават центъра и се отдават предимно на работа в отбрана срещу външните полузащитници на ЦСКА. Централните бранители, които и да са те, стоят близо един до друг и гледат с четири очи за свободна червена фланелка. И обезличават единствения типичен нападател Кайседо.
В халфовата линия Анисе и Баджи надделяват над Юга и Вион. Дори бдителността на домакините да даде засечка и се стигне до равенство, то може да се приеме за успех на зелените, защото статуквото в първенството се запазва. Зеленият цвят на дербито предполага и силно компрометиране на Бруно Акрапович, защото ще се окаже, че и той е само един книжен тигър, който е тръгнал с трици маймуни да лови. За босненеца загуба в Разград ще е край на розовия му период на „Армията“. Което няма да бъде никаква изненада за запознатите в материята.
Третият цвят,

който е безличен

да не се бърка с бял или сив, е особено животно. На практика това е най-честият цвят на дербито, ако се вгледаме в статистиката, която сочи дълга серия от равенства. Последният двубой на „Армията“, който завърши 2:2 бе единственото изключение от правилото на безличността. Пет пъти 0:0 в последните 10 шампионатни мача! Всичко това говори красноречиво, че сме се нагледали на безцветни, скучни и досадни сблъсъци между двата най-силни български клуба през последните години.
Няма абсолютно никаква гаранция, че пак ще гледаме още 90 минути от същата боза. А това си е присъда за футбола у нас, който уж много се развива и върви с големи темпове напред. Самият мач ще приключи с няколко полуголови ситуации, а след 60-а минута реферът ще прави всичко възможно с постоянни накъсвания и бавения на играта да го докара до заветно реми. Но за рефера е определен



черният цвят
на дербито


Доста често този мач е решаван от тримата съдии и най-вече от кукловодите им, които стоят винаги в сянка. Излъченият за рефер в дербито Драгомир Драганов неведнъж е бил деен участник в прецеденти, които сме свикнали да наричаме съдийски произвол. Но и вариантите пред Съдийската комисия на БФС не са били много. Поне не са се спрели на Станислав Тодоров.
Ако имахме подръка Цветан Кръстев, е ясно, че той щеше да се справи с мача перфектно и това щеше да е от полза на футбола. Но в сегашната топ листа всичките варианти са долу-горе от един дол дренки. Драганов може да направи нещата съвсем ачик в едната посока, която е пределно ясна като цвят. Може и да се прикрива успешно, както между впрочем го направи при равенството 0:0 на 11 август 2019 година. Но тогава, преди година и половина, сблъсъкът не беше с толкова високо октаново число. Естествено, най-здравословно за рефера е да тика мача в посока равен и чести компенсации при всяка удобна възможност. Едно е сигурно, колкото и минути реално да е игровото време, накрая Драганов ще посочи към табелата с 3 или максимум 4 минути продължение. И в този момент сковаващият страх ще отлети.
Първите два варианта червен и зелен са за предпочитане, защото предполагат и някакви футболни достойнства. Ако толкова чаканият двубой отиде в другите два цвята, може само да кажем язък за големите надежди.