Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Голямата илюзия

Голямата илюзия

30-12-2019 Жаклин МИХАЙЛОВ

В навечерието на Нова година сняг може да няма, но оптимистични отчети винаги валят. И обобщения, в които задължително се казва, че светлина в тунела се вижда и ако не следващата, то по-следващата година или петилетка успехи ще дойдат в изобилие. Едно става ясно - сега се работи правилно, но преди това са се случили фатални грешки, които затрудняват настъпването на вечното, спортно и в частност футболно щастие.
Чашата винаги е наполовина пълна, а тези, които не го виждат, са черногледци и песимисти. Нищо фатално няма в това, че държава със 7 милиона население няма нито един световен шампион, но за сметка на това има спортно министерство и ясна визия за перспективите пред младото население. А те са

изключителни
и невероятни

И в тази сладка илюзия ще си живеем доволни и щастливи. Наскоро министър Кралев в свое пространно интервю изброи някъде към 15-20 наши спортисти, които са постигнали сериозни постижения през 2019 година. Медали и медалчета от всевъзможни турнири. Някъде повече, някъде хич ги няма. Например в леката атлетика, в която се проведе световно първенство. И там, ако не беше великата Ивет, щяхме да се занулим. А това е в леката атлетика, която не случайно я наричат Царица на спортовете. Но ние компенсираме с художествена гимнастика и карате.
Догодина има летни олимпийски игри и със затаен дъх ще се чакат три-четири медала, които ще бъдат обявени за несъмнен напредък спрямо предишни игри. И това ще се превърне в причина да се поддържа моделът. Ето, малко по малко, с бавни стъпки се връщаме към статута на спортна нация. Този път обаче е обречен и несъстоятелен. Да връщаме старата слава е най-голямата глупост, защото за 30 години реалностите в спорта се промениха изцяло. Нещо, което явно не се забелязва от така наречените ръководители. И се поддържа в пълна степен и готовност старата система за социалистически спорт.
Хората, които са отговорни за развитието на спорта, живеят с чувството, че, като се събудят утре, ще ги извикат в БСФС и ще им кажат – мъката свърши, спортът става отново държавна политика и вие ще разполагате с милиони. И вижте там срещу тези милиони да направите поне един олимпийски шампион. Вие си знаете как – с хапченца, инжекцийки, но на олимпиадата да се вее байракът и да се пее химнът. И така наистина нещата могат да се получат. Но това е чиста

проба държавно
управление

на спорта. Част сме от НАТО и ЕС, а моделите ни за спорт копират на 100 процента руската федерация. А целта на прехода от една икономика към друга не бе тази. И най-твърдите глави трябва да уврат, че има държавни спортисти и комерсиални такива. И възходът на спорта е да бъдат създадени колкото се може повече от втората група. Ние в момента имаме няколко такива - Гришо, Кубрат, Багата, за четвърти не се сещам, но не изключвам и да има. Много хляб например има в Алберт Попов и Владо Зографски. Ако бъдат форсирани с мощна финансова подкрепа, ще станат неизменна част от световния елит. Представете си само Зографски да спечели „Четирите шанци“ – светът ще полудее и всички ще чуят за България. Защо не се прави – откровено казано, не знам! Отивам по далече, ние нямаме дори комерсиални футболисти, които да печелят реални пари, а не да им ги подарява благодетелят. Дори футболистите ни не могат да си изкарат заплатите, както е по света. И те дори се дотират от рекетирани бизнесмени и общини. А точно футболът преди четвърт век ни показа нагледно прехода от държава към комерс. Стотици наши играчи след идването на пазарната икономика доказаха, че са конвертируеми и спечелиха реални пари. И най-важното – прославиха родината си.
Защо не се направи преходът от държавен към комерсиален спорт? Отговорът ще ни избоде очите. Защото е трудно и несигурно. При държавните спортисти е много лесно, отпускат се едни милиони на федерациите и част от тях стигат до състезателите. Те тренират като луди, имат няколко състезания годишно, целта е да вземат медал и след това са на церемонията по награждаване на спортист на годината. Заслужено, защото почти цялата година са я прекарали по лагери, зали и стадиони и са се лишавали от всичко. Но на кого му пука за това. Българският зрител дори не е видял по телевизията техните геройства.
Стоп, стигаме до най-важния елемент -

потребителя
на услугата

Звучи цинично, но трудът на един спортист си е чиста проба стока. И някой трябва да я купи. Прави се чрез закупуване на услуга по кабелната телевизия. По желание и със закупуване на продукт, който спортистът рекламира. Например ракета или екип на Григор Димитров. Ето по този начин Гришо се насърчава да стане номер едно в света. Тайбе Юсеин не може да бъде насърчена по никакъв начин, освен по познатия - с дотация от държавата. По тарифите за златен, сребърен и бронзов, предоставени с любезното съдействие на министър Горанов. Още по-точно казано – от данъците на всички нас. Аз нямам нищо против, нека момичето да е добре платено, но дали така мислят българските пенсионери и хората на минимална заплата. Нека да се прави, докато има олимпийски игри с десетки маргинални спортове в програмата, ще има смисъл и ние да сме там проформа. Но олимпиадата е 17 дни, а годината е от 365. И във всеки един дават нещо по телевизора. Зимата едно, лятото друго, но българи в тези състезания няма. Нито на „Тур дьо ски“, нито на „Тур дьо Франс“. Когато имаме наши момичета и момчета на такива състезания, ще сме станали спортна нация. И когато българи играят на турнирите по дартс и снукър, които целогодишно са на екрана. И въобще имаме присъствие в комерсиални спортове. А комерсиален означава интересен, вълнуващ и занимателен. Спортистът не е тунеядец, който чака да му хвърлят огризки от държавната софра. Спортистът е човек, който си печели парите с талант и труд. И не му трябват никакви министерства и държавни политики. Но... следва едно голямо НО!
Пътят е труден и там вече държавната политика може да е от огромна полза. И ето къде е заровено кучето. Целият този многомилионен ресурс може да бъде харчен по съвсем различен начин. И логиката е желязна. Нали искаме България да бъде прославяна от своите спортисти? Тогава парите да отидат към онези, чиито имена ще бъдат споменавани ежедневно, а не един-два пъти в годината. Онези, които могат

да застанат
в челото на
колоната

и заради тях хиляди пъти да се каже България. Кой е България в момента? Григор Димитров, когато победи Роджър Федерер му дадоха една огромна минута по Си Ен Ен. Сто световни титли в борбата и художествената гимнастиката не могат да ти осигурят такава планетарна реклама. А Григор Димитров е струвал една нищожна част от разходите за спорт на българската държава. Къде е държавната политика за направата на следващия Гришо питам аз и отговор май няма да последва! По-лесно е както досега – на всеки по нещичко. И накрая на годината регистрираме напредък, който е, че в щангите и бокса имаме по един бронзов медал от световно. Страхотен напредък, няма що….
Не знам дали този министър или следващият ще променят хода на историята. Но това неизбежно трябва да се случи, защото такива постни церемонии за спортист на годината не трябва да има. Всички комплименти на света към Владо Илиев, но поне името на победителя трябва да говори нещо на масовия български зрител. А не да питат – кой беше този? Но затова са виновни журналистите, чието мислене също е замръзнало някъде около московската олимпиада през 1980. Имаш Гришо, Кубрат, Ивет и гласуваш по този начин! На мястото на споменатите бих се обидил. Те прославят България и я поставят на спортната карта на света. И в родината им не ги оценяват. Кубрат догодина ще се бие с Джошуа и ако падне, ще остане на седмо-осмо място в класацията далеч след олимпийската шампионка Тайбе. А Григор, ако спечели Голям шлем, ще е след сребърната Боряна Калейн. А Ивет, дори да бяга във финала на 100 метра, ще е след бронзовия Божидар Андреев. И знаете ли каква е логиката - популярните имали много пари, а тези, другите, държавните любимци, го правели само за да зарадват народа. Това не ви ли се струва леко безумно?!