Големите лоши мечоци най-сетне го направиха

Хммм, Бостън Брюинс спечели купа "Стенли"... За един привърженик на Монреал Канейдиънс това би трябвало да е доста неприятна новина. Особено след като шампионският марш на мечоците започна с отстраняването на канадския хокеен гигант в 7 мача. Ала битките с Бостън са може би най- великата част от историята на Монреал и който обича този отбор, трябва да уважава жълто-черните. Още повече че те са един от Оригиналните шест - гръбнакът и магията на Националната хокейна лига. Затова и аз, големият поклонник на Монреал, се радвам, че мечоците го направиха след 39-годишно прекъсване.
В началото на 70-те, когато в София кипеше истинска хокейна треска сред децата, за НХЛ не се знаеха много неща. Боби Ор и Фил Еспозито обаче бяха притегателни имена с магическо звучене. Великия Фил имахме щастието да видим в действие още през 1972 г. в епохалната серия Канада - СССР, а впоследствие и на Световното през 1977, когато кленовите листа се появиха подир 9-годишно отсъствие. Но Робърт Гордън Ор се славеше като най-добрия действащ играч в родината на хокея. Поради травма на коляното легендарният № 4 пропусна мачовете на столетието срещу съветските виртуози. Благодарение на московската телевизия Купата на Канада през 1976 не остана съвсем скрита за нас. Първото издание на турнира беше спечелено от домакините, като Боби Ор получи наградата за най-полезен състезател. Чрез онези чернобели репортажи се убедихме в уникалното пързаляне и водене на шайбата на извънземния защитник. И до ден-днешен част от суперспециалистите в Канада смятат Боби Ор за най-добрия техен хокеист за всички времена, а останалите го поставят редом до гениалните голмайстори Уейн Грецки и Горди Хоу. Изключителният Дарил Ситлър (икона на Торонто МЛ) е автор на знаменитата сентенция, че Боби Ор е по-добър на единия си крак, отколкото всички други по онова време на двата.
Та да се върнем на темата "Бостън". Олицетворяван от Ор и Еспозито, тимът на Големите лоши мечоци (Big Bad Bruins) печели купа "Стенли" през 1972 за пети път. Никой близък до хокея не е очаквал, че до следващия триумф ще изминат 39 сезона. Въпреки присъствието на чудовищни майстори от калибъра на Рей Бурк, Кам Нийли, Адам Оутс и Жо Жуно, безценният сребърен варел заобикаляше пързалките на "Бостън Гардън" и "TD Гардън". Кой се е надявал 13 месеца след кошмарното отпадане срещу Филаделфия от 3-0 до 3-4 бандата на Здено Хара да се превърне от един здраво блъскащ шайбата и противниците отбор без големи звезди в носител на трофея? Случи се, при това на чужд терен, в седми последен мач, в полуделия от хокейна болест Ванкувър. Голямото хокейно чакане край река Чарлз приключи. А и един бъдещ член на Музея на славата като Марк Реки (43) заслужаваше да завърши кариерата си като шампион, след като преди 20 години беше редом до Марио Лемьо в Питсбърг.
Честито, Бостън! През ХХІ век никой друг град не е празнувал шампионска титла в четирите големи професионални лиги. След Патриотите (2001, 2003, 2004), Ред Сокс (2004, 2007) и Селтикс (2008), сега заради Брюинс всички статуи в града са облечени в жълто и черно. Дано в скоро време и някъде в Канада посрещнат купа "Стенли".