Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Гениалността отива в Лион

Гениалността отива в Лион

16-05-2018 Жаклин МИХАЙЛОВ

Треньор-създател срещу треньор мечтател - един срещу друг в забележителен финал

Марсилия и Лион са най-лютите врагове във френския футбол. Париж дори не го поставят на картата на френското футболното съперничество. Днес градът Лион може да изживее най-голямото унижение, ако големият враг триумфира в Лига Европа на техния струващ 200-а милиона евро „Стадион на светлината“. Но може и радостта да е огромна, ако се случи логичното и
Непобедимия Чоло
спечели вторият си финал в Лига Европа. Или пък съдбата отново ще бъде неблагосклонна към него с трета загуба във европейски финален мач след двата му неуспеха срещу Реал в ШЛ. Важното е, че след 7 години Диего отново е на финал за Лига Европа. Предишният път в Букурещ всичко мина гладко и безоблачно срещу Атлетик Билбао. Сега за пръв път на финала срещу него няма да стоят други испанци, но пък Марсилия е доста близо, а Руди Гарсия както си личи от името му е с испански корени. На терена ще са 11 срещу 11, но битката основно ще се води извън белите линии, където ролята на Чоло ще е огромна. И тук обстоятелствата дадоха големия шанс за Марсилия. Чоло няма да бъде на тъча, няма да подскача като маймуна, няма да насърчава публиката, няма да движи топката в краката на играчите си. Тази работа ще трябва я върши помощникът му Херман „Моно“ Бургос, който пък изтърпяваше наказание в испанското първенство. Въобще пейката на Атлетико винаги е гореща, докато отсреща Руди Гарсия само понякога се насилва да изразява емоции.
Не емоциите ще са решителни тази нощ. И при двата отбора те са само привидност. Атлетико е машина още от 2011 г., когато бяха поети от Чоло. Марсилия вече е много силен отбор, след като бе взет през 2016 година от Руди Гарсия. Дори в постижението на Гарсия може да се търси по-голям авторитет, защото „Велодром“ имаше репутацията на много лошо място за работа. И с много лоша публика, която иска максималното, а не дава никакво време. И Гарсия бе на път
да стане жертва на скъсените срокове
на търпимост, но през този сезон успя почти от ръба на острието да изгради боеспособен тим. В Марсилия това е много трудна мисия, защото никога не се знае с какви играчи ще започне и после ще завърши сезона. Финалът в Лион може да се окаже последен с белия екип за Товен, Окампос, Амави, Сар, Сансон. Ясно е, че новата суперзвезда на френския футбол Флориан Товен ще бъде поредния стомилионник, защото това ще е цената срещу която Марсилия ще го пусне. Но парите за Товен зависят от една малка подробност. За него и за Пайет финалът в Лион е своеобразна окончателна легитимация. Голямата слава идва с големите голове и с големите победи, каквато днес те могат да постигнат.
Последните 3 месеца са най-добрите за Марсилия в последните 15 години. И заслугата е на Руди Гарсия, който не постигна очакваното от него в Рома, а периодът му в Лил е твърде маловажен за да бъде поставен дори в Топ 100 на най-добрите треньори на днешното време. След тази нощ може да е вече в Топ 10 и да е вариант за няколкото свободни валенции в клубовете от „брашняната лига“. За него се знае, че където и да отиде проблемите с езика бързо се решават. Руди Гарсия с много зор успя да раздели отбора на твърди титуляри и твърди пейки. Изборът на играчи на моменти изглеждаше доста спорен, като налагането на младия Лопез например. Но когато състави „линията Мажино“ с тройката Окампос, Пайет и Товен нещата заспаха. Тримата са основния коз на Марсилия за вкарване на гол. Тука е огромната разлика
спрямо стратегията на Симеоне
В Атлетико има четири равностойни централни нападатели, докато при Марсилия един и половина. Коста, Торес, Гамейро и Грийзман изглеждат като оръжия от атомна подводница в сравнения с Митроглу и Жермен, но едва ли това ще е решаващият фактор във финала. Решаващо ще е дали прословутото сбито придвижване на „рохибланкос“ ще владее мача или пък гениалните отигравания на триото в бяло ще вземе връх. Нещо обаче скърца в машината на Атлетико в последно време. Ако преди топката във всеки един момент бе на 50 сантиметра от крак с червен чорап, то сега често играчите на Симеоне остават далеч от кълбото. И започват да гледат немощно какво прави противника. Това особено отчетливо се видя срещу Арсенал, но Марсилия е твърде далеч от мощта на артилеристите. Но никой да не отписва Марсилия най-вече заради магията на Пайет и Товен. Особено при статичните положения, колкото и Атлетико да изглеждат непробиваеми точно при подобни ситуации.
Поантата поставям с абсолютната си убеденост, че ни очаква най-добрия финал за Лига Европа, който светът е гледал някога. На първо четене на терена излизат два клуба от втората редица на вечното подреждане в света, но близостта на традициите им е толкова близка, че спокойно могат да сътворят спектакъл за историята. При всички положения Испания и Франция ще могат най-накрая да направят римейк на онзи велик финал на „Парк де Пренс“ през 1984 година. И да напишат и оставят една красива страница в историята на футбола. Испания очаква сладък реванш, а Франция нова знаменита победа на свой терен.