Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Гениалният разрушител

Гениалният разрушител

18-06-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ, Строители на съвременна Футболна България

Наскоро писах с умиление и тъга за славния Спартак Плевен. В южната част на България еквивалент на Плевен е Сливен. Дълги години под армейски пагони, футболен клуб Сливен бе неразделна част от елита. И като казвам част, да се знае, че е бил винаги част от златната среда, а в няколко периода стигна и по-напред. В актива на Сливен са няколко участия в европейските турнири, а в историята този клуб има мач със "старата госпожа" от Торино. И това се случи само преди 30 години. Въобще в зората на демокрацията Сливен си беше

запазена марка

и бързото поемане към небитието бе донякъде изненадващо. Но за този клуб преход нямаше. Сливен не случи на благодетели, не се оказа атрактивен за издръжка и за правене на имидж. И един прекрасен отбор, представил пред българската публика дузина велики играчи сред които Арабов, Демирев, Цонко Симеонов, Сантуров, и по-късно промотирал гениалния плешивец Данчо Лечков, който само за няколко години приключи с курса. Да не забравя, че Сливен подари на Левски и ЦСКА футболисти като ВаскоТинчев, Мишо Вълчев, Гошо Йорданов. Вероятно изпускам и още някой. Но не изпускам факта, че Сливен бе много сериозна величина. В този клуб е оставил следа легендата Паро Никодимов.
Затова и болката от неговото изчезване бе голяма. В онзи регион, по който минаваше старият път за морето, на всеки 30-40 километра можеше да се гледа футбол от европейска класа. Като започнеш от Пазарджик, минеш през Пловдив и Стара Загора и стигнеш до Сливен - южната футболна дъга.
Най-видният патриот на града се казва Данчо Лечков. Футболистът, който прослави своя роден град в далечна Америка. Човекът, който и към днешна дата е разпознаваем в цял свят. И в един момент дойде време точно той да възражда някогашната слава. Веднага след като на 36 години окачи бутонките, Лечков се зае да прави административна кариера. С неговата популярност не бе никакъв проблем да спечели кметските избори в града. И най-нормалното нещо бе да се заеме с родния си футболен клуб. Тръгвайки от нулата и стигайки до елита. И както в много други досегашни разкази, приказката имаше добро начало и лош край. Сливен се възроди, но и се постави в пряка зависимост от собственика си. А тези неща не водят до добър край, защото политическата кариера в България е относително сигурен занаят. На някои като Златко Живков им се получава, на други като Лечков не дотам. А когато кариерата тръгне надолу и те нападнат с няколко съдебни дела, логично е футболът да мине на заден план. А когато делата бъдат спечелени, вече е късно.
Така започна и за съжаление приключи краткият ренесанс на сливенския футбол. Без големи амбиции за успехи на терена, но с добра стратегия за развитие на юношеската школа. И сериозни инвестиции в инфраструктура. Бил съм на стадиона в края на 80-те години на миналия век и напредъкът при управлението на Лечков е очевиден. Доста неща бяха направени, не случайно Сливен

бе превърнат
в учебен център
за треньори

подрастващи футболисти и съдии. Там се проведоха и много мачове на юношеските национални отбори. Но основната мисия претърпя крушение. Футбол в Сливен към днешна дата няма! И основният виновник е ясен.
Сливен се завърна през 2008 година в А група и се задържа само 3 сезона. Но спрямо други, които минаха през рубриката, присъствието не се усети с почти нищо. Нищо впечатляващо с 12-о, 13-о и 16-о място. Светлият лъч бяха няколко вълнуващи изригвания срещу Левски и ЦСКА и дотам. Благодарение на Драголюб Симонович отборът имаше стил, доста играчи направиха впечатление и някои регистрираха кариерно развитие. Но като теглим чертата, нищо общо със славната формация от 80-те години, която вдигаше посещаемостта по стадиони дори при гостуване. Така например много софиянци ходеха на мачовете на Сливен, когато идваше в столицата. Защото да гледам Бебо Демирев си беше сладко изкушение. Същите суперлативи заслужава и магьосникът Цонко Симеонов.
Оценката за стореното от Лечков ще даде историята. Тя ще даде най-точната присъда как той се е отплатил на родния ФК Сливен. Дали е бил наистина патриотът, за който се представя. Фактът, че Сливен го няма дори във В група, вече е дал част от верния отговор.