Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой В очакване на Жозе

В очакване на Жозе

01-06-2013 Юлиян Д??М??ТРОВ, Лондон – София


На „Стамфорд Бридж” се игра поредният спор за трофея в женската Шампионска лига. Победителят в последните 2 издания Лион (с 4 поредни финала) бе детрониран с 0:1 от Волфсбург. По ирония на съдбата приказката за французойките започна в Лондон през 2011 г. на „Крейвън Котидж” (2:0 срещу Турбине Потсдам) и за сега завър??и в същия град. Между другото финалите в турнира протичат съвсем според мечтите на президента на УЕФА Ми??ел Платини – на стадиона (1/2 от капацитета му 41 837) е пълно със семейства, жени и деца. Атмосферата е от романтичния период на футбола, когато на опасните ситуации и положения се реагира с възклицания и ръкопляскания, но липсват обиди като при мъжете.
Но не женският финал ме привлече на „Стамфорд Бридж”. Още по-малко интересната му история. Построен е през 1877 г., като първоначално се е

ползвал за лека атлетика

Предложен е на Фулъм, който се отказва и от 1905 г. е дом на Челси. На него Англия 3 пъти е домакин в началото на миналия век, толкова са и финалите за ФА Къп (1920-22). На 5 май 1958 г. тук Лондон XI излезе в първи финал за Панаирната купа (пред??ественик на таза на УЕФА и Лига Европа) срещу Барселона за 2:2 (0:6 на реван??а). През годините съоръжението е претърпяло много реконструкции, за да достигне дне??ния си кокетен вид, изникнало буквално измежду жилищен блок и хотел.
Чист късмет ме превърна в първия български журналист стъпил на съоръжението на Челси 7 дни след спечелената от сините Лига Европа. Между другото във фенмагазина артикулите, посветени на амстердамския финал срещу Бенфика (2:1) – ??апки, ??алове, фланелки и официалната програма бяха вече на половин цена...
Въпросът, който ме вълнува??е обаче бе, какви са настроенията при повторното завръщане на Жозе Мауриньо. Брайън Пикелман е бодър и пъргав старец към 70-тте от пресслужбата на сините и най-подходящия събеседеник по темата.
„Чакаме го с нетърпение и отворени обятия. Всички тук обичат Жозе и сме сигурни, че с него

ще постигнем много успехи

Вярно, той не спечели с Челси Шампионската лига и Лига Европа, но сега ще има възможност да го направи”, сигурен е Пикелман.
Разговаряме в зала, за която искам да се уверя, че е същата, която използват и сините. „Да, тук са официалните пресконференции на Челси. На гърба й е стаята за телевизионните фле??интервюта веднага след мачовете”, споделя събеседникът ми.
През една врата и десет стъпала се излиза право в пресложата. Строг надпис забранява изнасянето на ча??и и алкохол навън, което означава, че вътре се сервира. Пътьом от стената ме гледат 3 големи фотоса на Фернандо Торес, Джон Тери и Майкъл Есиен. С какво е заслужил мястото си тук точно нигериецът, който през последния сезон бе под наем в Реал М, не ми е много ясно. „За мен тук трябва??е да е Франки Лампард. Това момче не е юно??а на Челси, но доказа че сърцето му е синьо. Освен това влезе в историята като футболистът, с най-много голове (203) за отбора, подобрявайки рекорда на Боби Тамблинг. Нещо повече – заслужава

да му издигнат статуя

като тази на Питър Осгууд”, въоду??евен е Пикелман.
Челси завър??и един противоречев сезон. В Примиър??ип фини??ира трети и се класира директно за Шампионската лига. Европейските ??ампиони станаха първите, които не излязоха от групата в следващато издание, но в същото време са първите, които последователно вдигнаха другия трофей – Лига Европа. Временният мениджър Рафа Бенитес си тръгна с купа без да получи и едно „благодаря” на прощаване. От Жозе обаче със сигурност ще се очаква нещо специално.
„Рафа бе обречен. Мисля, че и той си го знае??е. С миналото му на менидъжър на Ливърпул няма??е как да бъде приет в клуба, от футболистите и от феновете. Добрият тон обаче изисква??е да бъде поне учтиво изпратен. За Челси е важно да печели трофеи, но и стилът е от значение. А при Бенитес отборът не игра добре. Ако сме честни – не играхме добре и във финала срещу Бенфика, който спечелихме с късмет. Вярно, имахме ??анс и миналата година във финала за Шампионската лига, когато начело бе Роберто ди Матео. Но нека не сравняваме Байерн, при това в Мюнхен с Бенфика...”, споделя Брайън.
Опитвам се да измъкна от любезния си събеседсвик в аванс някаква трансферна новина, но той е железен. „Работи се по въпроса. Със сигурност ще вземем играчи, които ще ни позволят да се борим за титлата с двата отбора от Манчестър. Убеден съм, че никой няма да може да разбие тази тройка”, твърди Пикелман.
В живота и футбола завръщанията не винаги са били успе??ни. Не крие ли подобна опасност и повторият престой на Мауриньо на „Стамфорд Бридж”?
„??зключено е! Жозе има харизма и всички

тук го боготворят

Той успява да предаде увереността си на играчите, които са готови да умрат на терена за него. Но същото се отнася и за целия персонал в клуба, като почнем от чистачките. Мауриньо се доказа на много места, където работи, спечели трофеи с ??нтер и Реал М, но домът му е на „Стамфорд Бридж”. Ние го знаем и той го знае. С него ще спечелим още купи, но по-важното е, че отборът ще покаже добра и красива игра. Моите уважения към всички мениджъри, които се изредиха след Жозе през последните 6 г., но при никого преставянето на тима не бе както при Мауриньо”, разпалва се моят събеседник.
В югозападен Лондон явно чакат с нетърпение поредните подвизи на Специалния от Сетубал. Жозе е натоварен с огромни очаквания, но пък любовта, поне докато я има, е способна на чудеса...

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар