Време е Барса да се ядоса

В най-великия мач за сезона Гуардиола вече няма право на грешка


Щом дори сдържаният и винаги позитивен Йохан Кройф си изпусна нервите по адрес на Мауриньо и португалския рефер от първия мач на “Сан Сиро”, значи наистина Барселона има право да се чуства жестоко ощетен. Ясно е, че всички, не само в каталунската столица или Испания, жадуват довечера Доброто да вземе реванш от Злото. За да се случи това обаче няма никакъв смисъл да продължаваме да си чешем езиците с непрадвите от първия мач. Те си остават за сметка на Мауриньо и ръководения от него клуб и ще им бъдат припомнени от Съдбата в подходящ момент.
Нека обаче разсъждаваме точно какво би трябвало да свърши Барселона на Гуардиола, за да натрие носа на нахалника Жозе, комуто именно каталунския гранд отвори вратите за големия футбол, но той като типичен представител на някои по-мургави демографски слоеве от европейския континент продължава да избива комплекси.
Най-напред трябва да се каже, че примитивният, но безкрайно ефективен футбол на Интер успя да вземе преднина от цели два гола над универсалния шампион Барселона заради бруталния си треньор, две откровени съдийски подпирания (балтията срещу Меси, предхождала втория гол на нерадзурите и двуметровата засада при третия), но не на последно място и заради нетипичното лице на каталунците в Милано. Основна

вина носи и самият Гуардиола

с решението си да изправи инертния Максуел срещу чудовището Майкон и нелепата смяна на Ибрахимович с Абидал. Както никога, Пеп не бе достатъчно убедителен в стратегическото планиране и това му изяде главата. Защото дори трите гола на Интер пак да си бяха факт, ако Барса поне малко приличаше на отбора от “Сантяго Бернабеу” две седмици по-рано, нямаше да загуби този двубой. Преди 7 дни обаче Гуардиола не бе по-добрият треньор, ето защо по-слабият отбор победи по-силния. Въпреки че хиляди пъти са ни обяснявали в последните две години, че Барселона категорично е най-добрият футболен тим в света, понякога това трябва да ни се напомня. А човекът, на когото се плаща, за да го прави, е Гуардиола. Е, довечера ще има втори и последен шанс да го стори.
Вече споменахме, че любимото занимание на Жозе Мауриньо е да тероризира съперниците, особено по-добрите от него. Навремето, когато Барса на Рийкард трябваше да гостува в Лондон на неговия Челси, португалецът усърдно се бе потрудил да съсипе терена. Този път бе разпоредил тревата на “Сан Сиро” да не бъде поливана. Защо ли? Защото Барселона играе футбол, а ако настилката е бърза, това ще фаворизира по-добрия тим. Знаейки, че е по-слаб, Мауриньо избра да покаже на света, че безскрупулно ще погази морала, само и само да развали празника на съперника. Той просто е готов да продаде и душата си на Дявола, освен ако вече не го е направил.
Днес обаче тревата на “Ноу Камп” ще е полята, въпросът е дали 3:1 ще стигне на Интер. 2:0 за Барса при всички положения е възможно, но не как да е. Едва ли ще видим нещо фундаментално различно от първия мач – няма как Санети да подаде повече пасове от Шави или Камбиасо да направи повече финтове от Меси. Разликата е, че този път Барса трябва да престане да го играе спящата красавица и да удари по масата. Да се ядоса за първи път от две години. В испанската преса извадиха интересна статистика, която дава почти 50 процента шанс на Барса да се класира на финал – в 119-те си мача под ръководството на Гуардиола, каталунците са спечелили 50 с два или повече гола. Т.е. необходимата разлика, за да стигне мачът поне до продължения. За да се случи точно срещу отвратителния Интер на Жозе обаче ритъмът трябва да е дяволски, топката трябва да се движи на един дъх, както бе в първите 15 минути на “Емирейтс”, само че през целия мач. Този път Бускетс не трябва да си позволява да си дърпа крака при напечените влизания, Шави

да проспи първите 10 минути

или Меси да изпада в самоизолация през първото полувреме. Също и бековете Дани Алвеш и Абидал (Максуел) трябва да се хвърлят в атака, но за разлика от “Сан Сиро” сега ще са длъжни да печелят единоборствата. Ако дори едно от споменатите неща не се случи, Барселона трудно може да се надява да прегази Интер. Защото само това я урежда.
Без съмнение Интер трябва да усеща неудобството от големия терен, да губи топката още в зародиш и да се страхува да си подава. Ако мачът се отвори, а гостите започнат да правят поне една атака на всеки две на Барса, тогава каузата на домакините е загубена. Гуардиола не бива отново да изпада в капана на успокоението, че Интер не притежава и 10 процента от офанзивната заплаха на Барса. Така бе и преди първия мач, но всички знаем какво се случи – европейския шампион изживя собственото си Ватерло, едно от най-неочакваните самоубийства в историята на футбола.
В заключение можем да кажем, че ни очаква мач на един дъх, най-великият през този сезон в европейския футбол. Магическа вечер, в която Барселона трябва да покаже, че футболът му е способен да премества планини. Да напише последната празна страница в книгата на величието си, реализирайки първия си славен обрат.