Варна – “спортният” град на България

В проектобюджета на морската столица клубовете са в графа “Забравени”


Варна винаги е бил град с претенции. Най-добър за живеене, най-красив, най-подреден, курортен център №1 и още, и още. Доскоро това бе градът, който се славеше и като волейболен пристан на България. Зала “Конгресна” се пълнеше до дупка за мачовете на националния отбор, а улиците бяха заляти с хора, развяващи български знамена. Откакто “Арена Армеец” бе построена, логично това ще се промени. Дворецът на кулрутара и спорта ще пустее през лятото, защото там спорт няма да се развива. На практика това, с което се парадираше най-много, бе отнето. Не по принуда, а по съвсем нормално стечение на обстоятелствата. Няма как, когато нищо не се изгражда, някой да претендира, че е №1. Просто другите те подминават, такъв е естественият подбор.
И ако националният отбор на България по волейбол е нормално да не бъде частен на Варна, то нещо друго буди много сериозни притеснения и води до изключително стряскащи възможни бъдещи резултати. Става въпрос за липсата на каквато и да е било заинтересованост към един отрасъл, който може да бъде изключително печеливш, но в същото време явно се превръща в излишен за Морската столица. В последните години се получава така, че думата спорт е забранена за Община Варна, нейният кмет Кирил Йорданов и общинските съветници. Мястото откъдето са произлезли велики спортисти като Божил Колев, Живко Господинов, Стефан Богомилов, Кеворк Тахмисян, Георги Глушков, Христо Борисов, Юлиян Русев, Ивайло Маринов... вече не ражда звезди!
Причината се крие в липсата на каквото и да е внимание от страна на града към спортните клубове. За някои може и да е скандално, други могат да го приемат и за нормално, но е факт, че в проектобюджета за 2012 година Варна няма заделен нито един лев за спортните отбори. Същата е била ситуацията и за 2011-а! В Бургас парите са около 600 000 лева. В Пловдив – 700 000. Това са общини, близки до тази на Морската столица. Там обаче явно мислят за бъдещето на спортистите си. Варна обаче се оказва прекалено малък град, за да могат да се отделят средства. Съвсем логично е в такъв случай все по-малко хора дори да си мечтаят да пуснат децата си да спортуват, камо ли професионално. Защо да го правят!? Клубовете нямат пари за отопление и ток, камоли за заплати, възстановяване, транспорт, квартири за тези, които не са от града и за други съвсем елементарни и първични нужди.
Голямата болка на хората, които инвестират в клубовете е, че никой в общината не им обръща внимание. Какъв е смисълът да си даваш парите, когато насреща не получаваш абсолютно нищо, освен лично удоволетворение, че правиш нещо в името на любовта си към спорта!? Асен Христов три години се бори с общинарите и накрая се предаде. В момента баскетболният Черно море оцелява единствено, заради неистовите усилия на Симеон Варчев. Откъде и как намира пари не е ясно, но скоро може и да няма този късмет. Прави ли нещо Общината в тази насока – абсолютно нищо. Волейболният Черно море БАСК е на издръжката на Краси Илиев повече от 10 години. След края на всеки сезон той се зарича, че повече няма да дава средства. И все пак отделя, защото се вижда, че без него клубът ще бъде закрит. Прави ли нещо Общината – отново отговорът е повече от категоричен – не!
Смешно е, ако не беше жалко. Истината е, че интересът на общинарите не е свързан със спорта. Какво печелят те, ако баскетболът е силен? Нищо. И затова нищо и не правят в тази насока. Наскоро Тити Папазов обяви, че е срамно в богаташки град като Варна да няма един местен, който да няма пари за баскетбол. Той обаче не е прав. Защото дори да има, той би дал своите пари заради забавлението и лично задоволоство. Тези, които трябва да помагат на клубовете по задължение са Община и кмет. А когато едни хора, не си вършат задълженията, как бихме могли да обвиняваме други, че не се забавляват!?