Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Ван Гаал –  човекът с две лица

Ван Гаал – човекът с две лица

13-11-2014 Тема спорт

Луис си купува по-голяма къща от Куман, за да го дразни, но обича да помага на приятелите си, ако са закъсали с парите

Холандският журналист Хуго Борст публикува биографична книга, посветена на мениджъра на Манчестър Юнайтед Луис ван Гаал. В нея той описва противоречивия характер на Желязното лале – от една страна груб, краен и безкомпромисен, а от друга – мил, грижовен и щедър. Вчера „Тема Спорт“ публикува откъси от периода на наставника като футболист на Спарта Ротердам, днес обръщаме внимание на треньорската му кариера.

Киселият губещ

Спомням си един епизод от времето, когато Луис ван Гаал воде??е АЗ Алкмаар. След мача срещу Слован Либерец от Лига Европа на 29 ноември 2006 г. (2:2) той отказа да стисне ръката на вратаря си Халид Синух, въпреки че камерите следяха ситуацията. Синух бе заменен принудително в 30-ата минута, а след двубоя отиде да поздрави треньора си. Вместо поздравление той видя озъбената и кисела физиономия на наставника. „Какво ти каза“, запитах го аз по-късно. „Че не сме спечелили“, отвърна стражът. „Е, и какво от това“, настоявах аз. „Той никога не стиска ръцете на футболистите си, ако не бият“, обясни Халид. „Не смята?? ли, че е странно“, учудих се аз. „Е, от Ван Гаал мога да очаквам всичко. Но той е най-добрият треньор, с когото съм работил. Никога не е скучно, нищо че непрекъснато крещи. Сяка?? в него има две личности – веднъж е позитивен и мил човек, друг път е ядовит и мрачен такъв“, разказва вратарят.
„??ма една случка, която винаги ме развеселява. Не бе??е доволен - бе ре??ил, че не тренираме качествено. Затова измисли упражнение, в което аз, въпреки че бях вратар, нямах право да спасявам ударите и центриранията на съотборниците ми. Но нямах избор, инстинктивно ги отразявах. Първия път ми направи забележка, ала на втория дойде право при мен и започна да ми вика с пълно гърло. Обаче така се бе??е вбесил, че изкуствените му зъби паднаха. Най-якото бе, че не се смути ни най-малко, с едно движение ги хвана във въздуха, натъпка си ги обратно в устата и продължи да се дере. А аз едвам се сдържах да не прихна“, завър??ва Синух.

Ло??ото влияние на алкохола

„Хареса ми честността му. А и в него има??е нещо много сладко и мило“, разкрива Труус. Труус Опмеер се запознава с Луис в навечерието на световното първенство в САЩ (1994). По това време тя е мениджър в отдел „Връзки с клиентите“ на Nationale Nederlanden, един от основните спонсори на националния отбор. Застрахователният гигант искал да наеме някой, който да коментира и анализира играта за гостите, които щял да покани на мондиала. Труус успява да осигури услугите на Ван Гаал, по това време начело на Аякс. Оттогава двамата са неразделни.
Много неща от характера му не разбирам, но едно ме побърква – отно??ението му към Труус, когато са в компанията на други хора. То е грубо и унизително. Дори се е стигало до това някой от приятелите им да му прави забележки.
Той обича да й се подиграва, а пред свои познати е споделял, че в 9 от 10 брака подобни отно??ения биха довели до развод. ??стината е, че когато Луис се държи зле с Труус, обикновено е намесен алкохолът. Питиетата не му влияят добре, става заядлив. Хубавото е, че от време на време казва и по нещо мило по неин адрес. „??мам страхотна съпруга, а сексът е отличен“, заяви той преди време в немско ??оу.
Спомням си и нещо друго. Бяхме тримата, пиехме вино, което Луис бе подбрал. „Хубаво е, нали? ??ли не мисли?? така? Кажи де“, стрелна ме той. „Да, прекрасно е, браво“, отговорих му. При престоя си в Барселона Ван Гаал бе започнал да се интересува от вина, обича??е да се фука с това и да получава похвали. „Луис винаги избира най-доброто вино“, усмихна се Труус. „Напълно вярно“, самодоволно заяви той. „?? другото също е много приятно“, добави тя. „Как така другото? Не може така, Труус. Трябва да ги назовава?? по име. ??ма хиляди марки вино. Червено или бяло бе??е? Кажи де! Кога ще се научи???“, занарежда Ван Гаал. „Не помня, Луис, забравих. Остави ме на мира. Наздраве“, въздъхна тя.

За Нелсън Мандела

11 юли 2010 г. Часове остават до началото на финала на световното първенство в ЮАР. В малко студио на стадиона в Йоханесбург са се натъпкали водещият, техниците и бив??ият холандски национал Юри Мулдер. Те гледат на живо и с нескрита възхита как Нелсън Мандела бива развеждан около игрището. Още един човек се натъпква в студиото – Луис ван Гаал. „Какво ви става, бе, да не би този тип да ви е направил магия? Просто не разбирам“, изцепва се той. Никой не му отговаря. Мандела се усмихва и маха със заразен ентусиазъм. Луис продължава да го наблюдава и казва: „Да влачат стареца така! Наистина ли го намирате за толкова специално“?

Позитивният Луис

През лятото на 2006-а Сеес Вайбург, приятел на Луис и Труус, им казва, че бив??ият холандски съдия Джон Бланкенстейн е болен от рак и не му остава много. Още същата вечер двамата отиват в болницата на посещение. ??змъченият Бланкенстейн се усмихва ??ироко, когато вижда кой е до??ъл да го види. Не след дълго той и Ван Гаал се улисват в разговор за бив??и рефери и големи мачове. „Луис умее да те ентусиазира, независимо от всичко. Толкова малко живот остава??е у Джон, но благодарение на Луис видях как се зарежда и му става хубаво. Той и Труус останаха до 22:30 със специалното позволение на сестрата. Бе??е красиво, достойно“, откровен е Вайбург. Три дни по-късно Джон умира.

Суетният Ван Гаал

„Бяхме в Рим на подготовка с Аякс, трябва??е да го снимаме за голямо интервю във вестника“, спомня си Валентин Дрийсен, репортер на холандския „Телеграаф“. „Луис, снимката ще стане по-добра, ако застане?? от другата страна на стълбите“, посъветвал го журналистът. „Това не е твоя работа. Аз ще ре??а къде и как да стоя. Нали ако направя както ти иска??, ще снима?? носа ми от гре??ната страна. Няма да стане. Аз ре??авам“, сопнал му се Луис.

За щедростта

Труус смята, че нейният Луис е доста наивен. „От финансова гледна точка не знам дали има друг като него. Толкова пари е дал, за да помогне на някой, който има нужда. Но той е такъв – винаги търси доброто у хората“, говори с умиление тя.
Един конкретен случай ме накара да се усмихна и да се почувствам щастлив. Бе по времето, когато финансовият магнат и президент на АЗ Дирк Шеринга бе фалирал. Предприемач с огромен потенциал, той бе твърдо ре??ен да стъпи отново на крака и търсе??е инвеститори за нов бизнес. Ван Гаал бе първият, който му даде пари. Около 100 000 евро, ако може да се вярва на мълвата. Някои биха казали, че е наивно. За мен това е признак на благородство, на вярност, на щедрост. Просто Луис си е такъв.

За враждата с Куман

Не е тайна, че отно??енията между Луис ван Гаал и Роналд Куман не са брилянтни. Защо тогава двамата си купиха къщи на 150 метра една от друга в луксозния курорт Вале де Лобо?
Всъщност Куман е този, който придобива своята пръв. За нея плаща около 2,5 млн. евро. Луис обаче си харесва друг имот наблизо, който струва 3,5 млн., по-голям е, с по-красива гледка, по-просторна, по-атрактивна. Детинско? Размерът наистина има значение.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар