Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Валверде – между хейта и критиките

Валверде – между хейта и критиките

03-01-2020 Кирил ХАИТ Чемпионат

Треньорът на Барса не е физкултурник, а заложник, който трябва да бъде освободен

Напоследък Ернесто Валверде е нападан отвсякъде. Емоционално, аргументирано, остро, злобно и дори незаслужено. Това не е призив критиките да спрат, а от тях да се отдели хейтът. Треньорът го заслужава, макар повечето фенове на Барселона да не свързват името му с нещо добро. Не той е източникът на проблемите. Като треньор на Барса Валверде трябва да решава проблеми, които липсват в другите клубове.

Кааталунците не само трябва да побеждават, а да го правят красиво. В Барселона исторически презират думата „баланс“. Тук Роналдиньо създава магия и престава да бъде само професионален футболист. Ето го и Луис Енрике с неговия безкомпромисен атакуващ футбол триумфира с требъл, а година по-късно отпада в Шампионската лига безнадеждно от Ювентус без нито едно положение в двата мача.
Топотбор, най-добрият играч в света, много пари за трансфери и

строги изисквания за стил


които правят и без това трудната задача за постоянно печелене на трофеи още по-трудна.
Преди 3 години никой не смяташе Валверде за физкултурник и губещ. Той беше треньорът, който въведе висока преса в Атлетик и класира баските в Шампионската лига. Известно време при него Барса бе перфектен. Без Неймар и с Паулиньо беше намерен баланс - и то не краткосрочен, а през целия сезон. Отпадането от Рома съсипа всичко. Това беше провал, включително и треньорски, но еднократен. Валверде изкара първия си сезон на невероятно високо ниво: един неуспешен мач в Шампионската лига и една загуба в шампионата - това са всичките неуспехи.
И тогава задачата му като треньор стана по-трудна. Защо обаче Ернесто спря да се справя?
Барселона е застарял отбор. По-точно, отбор, чиито основни играчи вече са в респектираща възраст. Можете да мърморите срещу Пике, Алба и Бускетс, но те са лидери. Суарес вкарва невъзможни голове и пропуска елементарни, но е третият стрелец в Ла Лига след Меси и Бензема. Да не забравяме и самия Лео. Защото годините на лидерите са от значение.
Застарелите отбори пресират зле. Има изключителни футболисти, които не губят количеството на работата си с годините, като Джеймс Милнър, но това със сигурност не се отнася за Бускетс. Когато Валверде иска да пресира, той пуска на терена Видал, който е на 32. Това говори за качествата на Артуро, но и за

ниското ниво на натиск

на отбора като цяло.
Днешният Барселона е сложен механизъм, който съдържа твърде много вътрешни противоречия. Позиционният атакуващ футбол предполага уязвимост към контраатаките, следователно той изисква висококачествен контра натиск. Композиционните характеристики не позволяват на Барса да упражнява отборна преса - за Меси е необходима застраховка на десния фланг, а когато Бускетс е на терена, той не може да бъде оставен сам в свободното пространство. Следователно е необходимо да се вкарат интензивни играчи (Видал) и дисциплинирани без топка (Роберто, Ракитич), което от своя страна се отразява на качеството на позиционните атаки. В същото време трябва да вземе предвид свободната роля на Меси, който се движи по терена както си иска.
Треньорът трябва да отговори на всяка от тези ситуации. Валверде го прави, жертвайки нещо. Всеки компромис, маскиращ недостатък, едновременно ерозира от качествата на отбора. Например в Ел Класико Роберто игра в средата на полузащитата и Реал не атакуваше през зоната на Меси, но и Барса движеше лошо топката през центъра.
Миналата година никой не би нарекъл тима идеален. Беше скучна машина за печелене на точки. Но Валверде блестящо подреди отбора за Меси. Най-добрият му играч получи невероятна свобода и се възползва от нея, като участва в над 50% от головете на Барселона. Тимът вкара 90 в Ла Лига, а Валверде пожертва отборна игра в името на един футболист - сериозна жертва, достойна за критика, само че този играч донесе на своя разбалансиран и скучен отбор титлата.
През следващия сезон Валверде също направи сериозни компромиси, а президентът Бартомеу реши, че е време отборът да си върне своето ДНК. И купи Франки де Йонг. Холандецът е страхотен футболист, стилистично перфектен за Барселона. Но не за този отбор, а за класическия, от който в последните години не остана почти нищо. С други думи през лятото Валверде получи в своя механизъм, претоварен с компромиси и противоречия, още едно невписващо се звено. А за капак дойде и Грийзман. Друг страхотен футболист, но с идиотска предистория на трансфера, която дори временно съсипа отношенията на Пике с директорите на клуба, да не говорим за негативното отношение към французина от лидерите в съблекалните. На теория това са супертрансфери. Но подобно усилване е трудно да се управлява - то също изисква механизъм за интеграция в екипа. Очевидно гамата от решения на Валверде към този момент вече е изчерпана и той не се справя.
Рядко се случва статистически показатели да са в разрез с визуалните впечатления. Барселона е лидер в първенството, завърши първи в трудна група в Шампионската лига. Но се

мъчи при всяко гостуване

От отбор, който доминира срещу аутсайдери и качествено се справя в топмачовете, се превърна в тим, който благодарение на Меси и Тер Щеген бие слабаци.
Валверде не успява да добави нови елементи в уравнението си. Как да комбинира на терена Бускетс и Де Йонг? Серхио пропусна Ел Класико по „технически причини“. Срещу Реал играта премина 35% в полето на домакините, 46% в средната зона и 19% в полето на гостите. Това ясно показва, че каталунците са се ориентирали към контраатакуващ стил.
Гледайки играта, а не класирането, се забелязва деградацията у Барса – първо от обичайния стил, а сега и от компромисите на Валверде. Тимът постепенно губи козовете си и все повече е зависим от Меси.
Година и половина Валверде се справяше със застаряването на лидерите, с промените в играта на Лео, което изискваше различен стил. Той го направи, печелейки трофеи и дори в известна степен подмлади отбора. Свърши добра работа при сложни обстоятелства и живеейки на фона на основното противоречие между собствения му стил и този, който всички очакват от Барса. Компромисите обаче се изчерпаха. Нужни са идеи.