Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Арда Кърджали Черно море Славия Берое ФК ЦСКА 1948 Сф Ботев Враца Монтана Ботев Пловдив Етър Царско село Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан Интер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Българска тенис магия

Българска тенис магия

08-01-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Числата не означават нищо, важни са гордостта и настроението

България се появи с гръм и трясък на голямата спортна карта. И това се случи още в първата седмица на специалната 2020 година. Фурор – тази дума прилепва като тясна кожена ръкавица за постигнатото от нашите момчета в Сидни. Те дадоха ново измерение на понятия като хъс, характер, дух, амбиция. Неща, които не са чак толкова добре познати в съвременния български спорт.
Димитров, Кузманов и Лазаров върнаха частица от американското лято, като направиха актуални двете думи – национална гордост. При това не по познатия от години бутафорен начин, а с истинска спортна стойност. Не можеш да станеш герой с привидни успехи и постижения. Трябва да го направиш по безспорен начин. Това сториха тримата българи в Австралия. Гришо, Мико и Алекс играха като голям отбор, игнорирайки факта, че тенисът е индивидуален спорт. Те играха за българите, които се оказаха най-горещата публика в Сидни. Те играха и за останалата част на България, която бе пред телевизорите.
Защо оценявам толкова високо участието на България в първото издание в ATP Cup? Заради почти равния принос на всеки един от тримата, които играха в деветте мача на състезанието. Нашият отбор не беше само Григор Димитров. Другите момчета чудесно се възползваха от шанса и не допуснаха да са част от миманса. Кузманов и Лазаров не позволиха да бъдат само съратници на мегазвездата, защото заблестяха със собствена светлина.
Мико Кузманов спечели два от трите си двубоя, а при загубата му от Нори остана на корта цели два часа. Това съвсем не е маловажно, защото пораженията са с различно естество. Мико показа тенис, с който може още през този сезон да печели мачове от далеч по-високо ниво от това, на което се състезава. Ако запази темпото, няма да е далеч времето, когато ще е в първата стотица на света.
Алекс Лазаров се превърна в перфектен партньор на Григор за двойките. Някой, който не е гледал мачовете, би си помислил, че Гришо е движил тандема. Това въобще не бе така, Лазаров си даде безценния принос. Той спечели почти всички свои подавания, а това говори красноречиво. Абсолютно равностоен на Григор в двойката, това е заключението.
След отпадането вероятно ще се чуе нова порция обвинения към Григор. Неговата загуба от Гофен бе фатална. Лесно е да се каже – длъжен бе да бие. Той е капитанът и лидерът. От него се очаква да е на висота във важните моменти. Така е по дефиниция, Григор провали България. И това ще е най-голямата глупост на света. Григор не само че не провали България, той презентира България пред света. Цялото това удоволствие се случи единствено и само благодарение на него. И той бе достоен капитан и лидер. И в трите мача видяхме едно нещо - Григор с цялото си сърце и душа игра за своята страна. Не за личния си престиж, а за родината си. Никой не може да каже от тук нататък, че Григор не е отборен състезател.
При цялото си великолепно представяне българският отбор не успя да остане в турнира по-дълго от предварителната група. Отпадна след въртележка по особено драматичен начин. Много жалко, защото при евентуален следващ мач вече еуфорията щеше да е поне десет пъти по-голяма. Този четвърти мач в Австралия не бе на една ръка разстояние, той бе на един микрон от нашите. Но съдбата не бе с тях. Догодина обаче отново ще има такова състезание и отсега трябва да стискаме палци да видим отново играчи със зелени фланелки и бели гащета. И ако някой не знае или се прави, че не знае, единственият, от когото зависи нашето участие, отново е Григор Димитров. Тези три мача за нашия, български, тенис бяха повече от постигнатото през последните 20 години. И дано се превърнат в решителен тласък напред.