Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Българска тенис магия

Българска тенис магия

08-01-2020 Жаклин МИХАЙЛОВ

Числата не означават нищо, важни са гордостта и настроението

България се появи с гръм и трясък на голямата спортна карта. И това се случи още в първата седмица на специалната 2020 година. Фурор – тази дума прилепва като тясна кожена ръкавица за постигнатото от нашите момчета в Сидни. Те дадоха ново измерение на понятия като хъс, характер, дух, амбиция. Неща, които не са чак толкова добре познати в съвременния български спорт.
Димитров, Кузманов и Лазаров върнаха частица от американското лято, като направиха актуални двете думи – национална гордост. При това не по познатия от години бутафорен начин, а с истинска спортна стойност. Не можеш да станеш герой с привидни успехи и постижения. Трябва да го направиш по безспорен начин. Това сториха тримата българи в Австралия. Гришо, Мико и Алекс играха като голям отбор, игнорирайки факта, че тенисът е индивидуален спорт. Те играха за българите, които се оказаха най-горещата публика в Сидни. Те играха и за останалата част на България, която бе пред телевизорите.
Защо оценявам толкова високо участието на България в първото издание в ATP Cup? Заради почти равния принос на всеки един от тримата, които играха в деветте мача на състезанието. Нашият отбор не беше само Григор Димитров. Другите момчета чудесно се възползваха от шанса и не допуснаха да са част от миманса. Кузманов и Лазаров не позволиха да бъдат само съратници на мегазвездата, защото заблестяха със собствена светлина.
Мико Кузманов спечели два от трите си двубоя, а при загубата му от Нори остана на корта цели два часа. Това съвсем не е маловажно, защото пораженията са с различно естество. Мико показа тенис, с който може още през този сезон да печели мачове от далеч по-високо ниво от това, на което се състезава. Ако запази темпото, няма да е далеч времето, когато ще е в първата стотица на света.
Алекс Лазаров се превърна в перфектен партньор на Григор за двойките. Някой, който не е гледал мачовете, би си помислил, че Гришо е движил тандема. Това въобще не бе така, Лазаров си даде безценния принос. Той спечели почти всички свои подавания, а това говори красноречиво. Абсолютно равностоен на Григор в двойката, това е заключението.
След отпадането вероятно ще се чуе нова порция обвинения към Григор. Неговата загуба от Гофен бе фатална. Лесно е да се каже – длъжен бе да бие. Той е капитанът и лидерът. От него се очаква да е на висота във важните моменти. Така е по дефиниция, Григор провали България. И това ще е най-голямата глупост на света. Григор не само че не провали България, той презентира България пред света. Цялото това удоволствие се случи единствено и само благодарение на него. И той бе достоен капитан и лидер. И в трите мача видяхме едно нещо - Григор с цялото си сърце и душа игра за своята страна. Не за личния си престиж, а за родината си. Никой не може да каже от тук нататък, че Григор не е отборен състезател.
При цялото си великолепно представяне българският отбор не успя да остане в турнира по-дълго от предварителната група. Отпадна след въртележка по особено драматичен начин. Много жалко, защото при евентуален следващ мач вече еуфорията щеше да е поне десет пъти по-голяма. Този четвърти мач в Австралия не бе на една ръка разстояние, той бе на един микрон от нашите. Но съдбата не бе с тях. Догодина обаче отново ще има такова състезание и отсега трябва да стискаме палци да видим отново играчи със зелени фланелки и бели гащета. И ако някой не знае или се прави, че не знае, единственият, от когото зависи нашето участие, отново е Григор Димитров. Тези три мача за нашия, български, тенис бяха повече от постигнатото през последните 20 години. И дано се превърнат в решителен тласък напред.