Лудогорец ЦСКА Левски Локомотив Пловдив Литекс Черно море Славия Берое Верея Локомотив София Хасково Ботев Пловдив Челси Манчестър Юнайтед Ливърпул Реал Мадрид Атлетико Мадрид Барсeлона Милан ??нтер Ювентус Рома

Контакти

в днешния брой Буч и сие осуетяват  пуч на „Армията“

Буч и сие осуетяват пуч на „Армията“

27-08-2015 Една поредица на Любомир СЕРАФ??МОВ

През 1951 г. ЦСКА стига до първа купа, а Ботев Пд и Спартак Сф правят 8-часов маратон

Един хегемон броди из българския футбол през 50-те години на миналия век. От 1951 г. та чак до 1962 г. ЦСКА реди титла след титла, а доминацията е прекъсната само веднъж от големия съперник Левски. Всъщност историята на непобедимия ЦДНА под предводителството на Крум Милев може??е да е доста по-различна, ако бунт на играчите не спасява главата на треньора пред генералитета през 1951 г.
За това свидетелства десетилетия по-късно десният бек на онзи незабравим тим Георги Цветков-Буч пред футболния историограф Силвестър Милчев: „Милев тъкмо уцели ваксата и нещата тръгнаха към оправяне. Точно тогава предотвратихме едно съдбоносно премеждие за на??ия треньор. Разбрахме, че го освобождават от клуба. Бе??е несправедливо! Всички футболисти отидохме вкупом във Военния клуб при началника на ЦСКА ??ван Мирски в защита на бате Крум. Обявихме, че подаваме рапорти за освобождаване точно преди турнир на военните клубове от бив??ите социалистически страни, за който ни бяха у??или дори униформи“. С твърдост и малко ??антаж пучът на фуражките е осуетен.
Купата на България в онзи период може и да е армейска, но в борбата за нея клубът на войската нерядко търпи поражения, а картината е твърде ??арена – докато първенството е арена на неоспоримо червено превъзходство, турнирът за втория по значимост трофей у нас излъчва цели 6 различни победителя през десетилетието. Месеци след неуспелия военен преврат на „Армията“ идва и най-сладкият триумф на ЦСКА в турнира – първият. През 1951 г. три предварителни кръга отсяват окръжните представители на близо 8000 отбора от страната и отборите от Б група. След пресявката четирите вакантни места за основната схема се заемат от втородивизионни тимове. Звучи абсурдно, но на този предварителен етап един срещу друг да се изправят столичните Локомотив и Славия. Двата славни клуба в историята на футбола ни са жертва на политическата конюнктура. Белите са се отделили от първодивизионния Строител и под името Ударник са изпратени в Б група, където са също отпадналият от елита Торпедо Сф, заедно с отделилия се от него Локомотив. Ка??ата е пълна, а след 210-минутна битка на терена двете срещи на бели и червено-черни завър??ват наравно 1:1 и 0:0. Възелът е разсечен административно със служебно 3:0 за железничарите, след като ръководните фактори изхвърлят Славия от турнира заради съмнения за договорка в мач от Б групата с Шумен. Същевременно белите не са отстранени от първенството, където резултатът от двубоя единствено е анулиран, и те се завръщат в елита. Година по-късно именно Славия ще триумфира с първата си национална купа (без да броим автоматично получените Царски купи).
Два от четирите втородивизионни тимове оцеляват и след осминафиналите – самоковският Рилски спортист (тогава Червено знаме) и плевенският Спартак, който стига по-далеч от съгражданите си от Торпедо, по онова време подвизаващи се в елита. Друг Торпедо, но от Пловдив (дне??ният Локомотив) за 8 дни изиграва три мача (два от тях с продължения) срещу столичния Академик, докато студентите наложат волята си в първия кръг. Ако някои обаче се питат кой е най-дълго играният мач в България, ще спечели онзи, който заложи на друг пловдивско-софийски сблъсък на същия етап от турнира. Ботев (тогава ДНВ) и столичният Спартак в рамките само на седмица, първо в Пловдив (две нулеви ремита с продължения), а после и в София изиграват общо 480 минути. Развръзката настъпва буквално в последния миг – след 1:1 с продължения в третия дуел и 1:1 до 120-ата минута на четвъртия двубой на игрище „Юнак“. Тогава е отсъдена дузпа за нару??ение срещу нападателя на Спартак Георги Николов. Зад топката изненадващо застава бив??ият вратар на Левски Апостол Соколов, а на голлинията е доскоро??ният страж на ЦСКА Панко Георгиев. Силният удар на Поцо праща топката в левия стълб на вратата на гостите, откъдето тя се отбива в гърба на голкипъра на Ботев и влиза в мрежата. Едва ли някой може да измисли по-драматичен развой...
На полуфиналите, за първи път в турнира, намират място само столични представители. В едната двойка капризът на жребия противопоставя ЦСКА и Левски. За разлика от епичните класики в три действия от 1949 г. и 1950 г., 25 000 на стадион „Народна войска“ виждат неравностоен сблъсък с три безответни гола за червените. Безсилието на динамовци, както тогава наричат играчите на Левски, е пълно в края на срещата, когато халфът Александър Кръстев не стига до почетно попадение от бялата точка – ??утът му е спасен блестящо от армейския вратар Георги Кекеманов. ЦСКА отива на третия си пореден финал.
Далеч по-интересно е в другия полуфинал между софийските Академик и Спартак. Тартор на небесносините е легендата на Левски Васил Спасов-Валяка, а звездата в нападението е чужестранен студент у нас – албанецът Скендер Бегея. В тима се подвизават бъдещи лекари и архитекти. Академиците повеждат с 2:0, но в средата на второто полувреме спартаковци, водени от опитния специалист Любомир Ангелов-Старото, изравняват резултата. Пет минути преди изтичането на редовното време след мощен пробив на крилото Бегея Димитър Самсаров праща с глава топката в мрежата за 3:2. Звезден миг на Академик – студентите за първи път са на финал, който се оказва и лебедова песен на един симпатичен тим, съставен от играчи с висок коефициент на интелигентност.
Финалът е на сакрална дата за комунистическата идеология – на 7 ноември, деня на Великата октомврийска социалистическа революция, национален празник на страната, която ни е предоставила преходния трофей от кристал и метал – СССР. За подгряване на публиката два часа преди началния съдийски сигнал се играе финалът на републиканското селско първенство – Бол??евик от Пордим срещу Левски от Раднево. Едва ли някой на трибуните очаква революция във футбола ни, каквато би била победа на Академик над червените - две седмици по-рано те са станали ??ампиони. Армейците обаче подхождат високомерно към съперника. В първите 30 минути те като на ??ега пропускат на три пъти да поведат в резултата, а студентите се съвземат в края на първата част и удар на Христо Конаков е избит с глава от голлинията от левия защитник на ЦСКА Георги Ени??ейнов- Белката. След почивката силната игра на капитана на червените Стефан Божков-Стевето и на дясното крило Димитър Миланов-Пижо не среща подкрепа от съотборниците им и 90-те минути приключват с изненадващо нулево равенство. Развръзката настъпва в предпоследната минута на първото продължение. Дефанзивният халф на фаворита Гаврил Стоянов-Гацо отнема топката в центъра на терена и бързо я подава в коридор на централния нападател Панайот Панайотов. Той бързо обработва кълбото и нанася силен удар, при който вратарят ??ван Кюпев не успява да улови топката. Находчивото крило Миланов я посреща с глава за крайното 1:0. ЦСКА стига до първия си дубъл и при награждаването получава от тогава??ния спортен ??еф, героя от Отечествената война, генерал-лейтенант Владимир Стойчев двата трофея накуп – първо ??ампионското отличие, после и купата.

Коментари

напиши коментар

Напиши коментар